Еди Маринов
Студ, но не и сковаващ

Студ, но не и сковаващ,

светлината живо играе —

ново място, съвсем непознато,

но в синхрон с душата.

 

Музика свири, площадът — претъпкан,

хората ходят в дъждовни пътеки,

стотици, сякаш побъркани,

и все пак — усмихнат е всеки…

 

В бирария мрачна, но жива

момиче на момче се усмихва,

гледат напред замечтано…

И ето — магията става…

 

Тупти сърцето, очите се маят,

снежинки в лъчите мечтите ти ваят,

звънчета се чуват, макар нереални…

Студ… но не и сковаващ…