Еди Маринов
Студено в душата

Студено навън,

гореща кръвта

остана без сън

пак бродя — кръвта

тъй пълна с живот

остава без цвят…

 

Аз пълен сирот

безмълвно вървя:

и гледам стъкло,

зад него мечта:

Пак топло легло,

без край, без врата,

без сиво небе

да плаче за мен,

без ножа студен

на сивия ден,

впит нежно в плътта:

око за око

и зъб за зъба…

Умира сънят…

 

Студено е тук…

Не в мен, не във теб…

Студено напук

остава навред…