Еди Маринов
Не мога да пиша

Не мога да пиша,

не мога да спя,

дори без да дишам

желая смъртта.

 

Не мога да бягам,

не мога да спра,

дори без да лягам

сънувам смъртта.

 

Когато я срещна,

дори във съня,

аз искам да бъде

съня на смъртта.

 

Когато се будя,

дори без душа,

без болка те губя,

дете на смъртта.

 

Не искам, не мога

сега да умра,

защото поглеждам

дори през смъртта.

 

Когато умирам,

дори във смъртта,

аз зная, родих се

и виждам света…