Еди Маринов
Оставам все сам

Рисувам, римувам,

но без да рискувам,

обиждам, завиждам

и вече не виждам,

кога, досега

съм имал вина,

живях в моя грях —

вечно във страх…

 

А искам, натискам,

съня да потискам,

заспивам, застивам,

живота убивам,

умувам, редувам,

по обич бленувам,

но ням и засмян

оставам все сам…