Еди Маринов
След вятъра

Докато тичаше след вятъра,

преследвайки и сбъдвайки живота си,

премина край изсъхнало дърво

и край повехнали треви,

край прежаднял кладенец

и край самотна, незасята нива,

край изгладен пукнат камък

и край куче, вързано до купа слама…

 

Щом седна да си починеш в кукувичи дом,

с дантелени завески, захарни стени

и отпи от порцелановата чашка

глътка от следобедния чай на душата,

той спря отвън и те зачака —

за да не го забравиш, да се върнеш,

за да не ти е мъчно,

че годините минават…