Еди Маринов
Сонет

Различен, в мен се буди нов живот —

изпълнен със копнеж, с мечти, с любов,

дочух отвътре онзи стар, далечен зов,

от корена, от думите, от моята мечта…

 

Останал бях със мъничкия си кивот —

тъй пълен с болка по отминалите дни,

с корист, завист, гняв, омраза и лъжи,

забравил бях какво и как е да се преродя…

 

Но днес намерих мъничкия заден вход —

и влязох със съмнение и мъничко надежда,

сега излизам, горд и без глава да свеждам,

открих се, вече имам глас и мога да крещя…

 

И ето — пак сам реших да изковавам своята съдба,

и ето — пак един въпрос отвътре ме изяжда — докога?