Еди Маринов
В незнайната безлунна нощ роден

В незнайната безлунна нощ роден,

Стоя и гледам към небето,

Вия, от кръга в небето подлуден,

И кръв жадувам във сърцето.

 

Събуждам се — навън е слънчев ден,

Във мен напира туй, което

Ме кара да се чувствам прероден —

Сънят, покрил със кръв ръцете.

 

От него се пробуди в мен детето,

Тъй отдавна взето в плен,

За да ги има реалността и битието,

Празни от мечти и пълни с тлен.

 

Но идва пак тъма и ето —

че вече с нож в ръка, готов, решен,

Стоя и гледам към небето,

В незнайната безлунна нощ роден…