Александър Пушкин
Бе време: нашто младо тържество… ^[0]

Бе време: нашто младо тържество,

венчано с рози, светеше, шумеше

и песента със виното кипеше,

и тясно бе за нашто множество.

И на безгрижния младеж със нрава,

живяхме всички леко, с простота.

Ний пиехме за вярата си здрава,

за смелия кроеж на младостта.

 

Днес друго е: с годините напред

разгулното ни тържество улегна,

помръкна нещо, нещо ни дотегна

и глух звучи наздравният привет.

И разговорът все по-скучен става,

и празно е. И тъжни ний седим.

По-рядко смях след песен се раздава,

по-често ще въздъхнем и мълчим.

 

Сега за двадесет и пети път

ний чествуваме випуска в Лицея.

Животът бързо дните ни разсея,

а те успяха да ни застарят,

Тъй четвърт век измина се. И нека!

Съдбата не смени закона свой.

Светът се движи около човека —

нима недвижим ще е само той?

 

Вий помните: в средата ни добра,

приятели, съдбите си събрахме.

И на какво свидетели не бяхме?

Играчки във тайнствена игра,

се мятаха народите тогава.

Изкачват се и падат цар след цар.

За Свобода, за Гордост и за Слава

кръвта обагри не един олтар.

 

Вий помните: кога се основа

Лицеят — в самия чертог царицин

отидохме. Там гостите Куницин

посрещна със приветствени слова.

Тогава на Дванайстата година

гърмът не бе роден. Наполеон

не бе изпитал нашата родина.

Заплашваше я с неуверен тон.

 

Вий помните: войската, без да спре.

Със старшите си братя се простихме,

в науката с досада нос забихме,

завиждайки на оня, който мре.

А битките жестоки продължиха

и Русь можа врагът да прикове.

Московските пожари озариха

готовите за него снегове.

 

Вий помните: пленения Париж

и руският Агамемнон пристигна

при нас. Какъв възторг тогаз изригна!

Как можеш да не му се възхитиш!

Приятел на народите — избави

той техните права и свободи.

Щом някъде в почивка се отправи,

цветя цъфтяха, рукваха води.

 

Но няма го. Остави своя трон,

възнесен над света, навред прославен.

На острова в изгнание забравен,

за всички чужд, умря Наполеон.

А новият ни цар стои сурово,

междата със Европа пази той.

И облаци се струпваха отново

и ураганът им…