Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Воевода, 1833 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Любен Любенов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- —Добавяне
В късна нощ от поход вкъщи
воеводата се връща.
Викна всички да мълчат;
бързо в спалнята премина
и разтвори балдахина…
Гледа: само пуст креват.
И по-мрачен от тъмите,
си наведе той очите,
взе да суче сив мустак…
Със отметнати ръкави
сам отвън заключи здраво;
викна: „Де си бе, хлапак?
А защо, отговорете,
не е спуснато резето?
Ах, простаци! Приготви
здрав чувал, свали и двете
пушки и вземи въжето.
Ще й дам аз!… С мен върви!“
И с момчето край стобора
тихо се промъкват в двора
към градинските врати —
на скамейка край фонтана
в бяла рокля, гледат, пани
и пред нея мъж стои.
Казва той: „Къде остана
туй, с което ти по-рано
ми сърцето покори:
твойта пухкава ръчичка,
бяла гръд… Закупи всичко
воеводата с пари.
Как те търсих и ревнувах,
как с години аз тъгувах!
Ала ми изневери!
Без да търси, без да страда,
той сребро пред теб извади
и с това те покори.
Аз препусках във тъмите,
да ти видя пак очите,
да ти стисна пак дланта;
дълги дни и радост в тая
къща да ти пожелая
и до гроб да се простя.“
Пани плаче и тъгува,
той краката й целува,
а ония ги следят,
наземи приклад опряха,
по един патрон избраха,
с шомпол вкараха заряд.
Приближиха се. „За бога,
да се целя аз не мога —
с труд момчето прошептя, —
вятърът ми мъти взора;
тръпна цял; барут в затвора
не попадна през цевта.“
„Я мълчи, хайдушко племе!
Ще поплачеш, дай ми време!
Я зареждай… Не пести…
В нея се цели. По-вляво…
Горе. С пана ще се справя.
Първо аз; почакай ти.“
Изстрел се раздаде в мрака.
Момъкът не го дочака;
викна, люшна се встрани
воеводата… Момчето
не улучи май — сред двете
вежди смъртно го рани.