Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Французских рифмачей суровый судия…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. —Добавяне

        На френски стихоплети съдия най-строг,

към тебе се обръщам, Боало — класик и бог.

Да, въпреки съдбата страшна да изрече

в отечеството да не си пророк ти вече

и въпреки че дръзките при нас умници

днес вземат лаврите на твойте ученици,

напук на пълното с идеи нови школо,

комуто ти обърна гневно теме голо,

то моля аз — поклонника на твойто слово, —

стани ми вожд. Как искам пак отново

катедрата си да заемеш, дето ти

за вечни времена сонета защити,

където тържествуваше присъда неотменна

над гарвани-певци и глупостта бе тленна.

Пак нови лъжльовци твърдят, че тъй не може

и туй дърдорене ме днес така тревожи.

И да мълча ли още, да стоя далече?

Не, не! Реших аз всичко да разкажа вече.

 

        О, вий, на вечен пост, които не мълчите,

а хващате перо, хартията мърсите,

и всеки в своя труд разумното руши,

почакайте — пак вижте вашите души

с какво са пълни — с чувство искрено и прямо

или с амбиции неудържими само;

или за глупости ръката ви сърби,

че няма заеми, а трябват ви пари.

Но по-добре ли ще ви е смирено

да служите вий някъде почтено,

или пък в магазините с поклон и жест,

та с честен труд да имате слуги и чест,

отколкото да пуснете без срам в журнали

велможести и гнусно пошли мадригали,

да се надсмеете над всичките в очите

и важни мисли нечии да обясните

на публика объркана (драскачи вий познати),

да дирите за пошлостта си абонати…

Бележки

[0] Начало на ненаписана сатира.

Край