Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Французских рифмачей суровый судия…, 1833 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Петър Алипиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- —Добавяне
На френски стихоплети съдия най-строг,
към тебе се обръщам, Боало — класик и бог.
Да, въпреки съдбата страшна да изрече
в отечеството да не си пророк ти вече
и въпреки че дръзките при нас умници
днес вземат лаврите на твойте ученици,
напук на пълното с идеи нови школо,
комуто ти обърна гневно теме голо,
то моля аз — поклонника на твойто слово, —
стани ми вожд. Как искам пак отново
катедрата си да заемеш, дето ти
за вечни времена сонета защити,
където тържествуваше присъда неотменна
над гарвани-певци и глупостта бе тленна.
Пак нови лъжльовци твърдят, че тъй не може
и туй дърдорене ме днес така тревожи.
И да мълча ли още, да стоя далече?
Не, не! Реших аз всичко да разкажа вече.
О, вий, на вечен пост, които не мълчите,
а хващате перо, хартията мърсите,
и всеки в своя труд разумното руши,
почакайте — пак вижте вашите души
с какво са пълни — с чувство искрено и прямо
или с амбиции неудържими само;
или за глупости ръката ви сърби,
че няма заеми, а трябват ви пари.
Но по-добре ли ще ви е смирено
да служите вий някъде почтено,
или пък в магазините с поклон и жест,
та с честен труд да имате слуги и чест,
отколкото да пуснете без срам в журнали
велможести и гнусно пошли мадригали,
да се надсмеете над всичките в очите
и важни мисли нечии да обясните
на публика объркана (драскачи вий познати),
да дирите за пошлостта си абонати…