Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Клеветникам России…, 1831 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Георги Джагаров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- —Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Клеветникам России, 1831 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
Защо шумите толкоз, праведни витии?
Защо с проклятие заплашвате Русия?
Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?
Млъкнете: туй е спор между славяни-братя,
домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата,
и ред не е дошъл да го решите вий.
Отдавна в дялба помежду си
ние враждуваме без страх
и в боя падаха ту руси,
ту братя падаха пред тях.
Кой в този спор ще надделее —
поляк, руснак ли светлокос?
Дали славянските реки в Русия ще се влеят
или Русия в тях? — въпрос.
Млъкнете вие, неразбрали
опръсканите с кръв скрижали;
за вас семейната вражда
не е позор, не е беда;
за вас са нищо Прага, Кремъл;
безсмислено ви блазни вас
метежа, в който храбро мреме —
с омраза гледате към нас…
Защо? Кажете: за това ли,
че в съсипните на горящата Москва
не се склонихме пред нахала,
пред който свеждахте глава?
Затуй ли, че на смърт сразихме
възседналия царствата кумир
и на Европа с кръв платихме
и свобода, и чест, и мир?…
На думи страшни сте — опитайте на дело!
Или юнакът стар, прилегнал на постеля,
не ще завинти своя измаилски щик?
Или е царят слаб, когато с вас говори?
Или пръв път с Европа спорим?
Или победния си вик
забрави руският войник?
Или сме малко днес? Или от Перма до Таврида,
от финските скали до жарката Колхида,
от Кремъл с дигнатото знаме,
та до Китайската стена
стоманена четина няма
да вдигне руската страна?…
И тъй, пратете ни, витии,
надменните си синове:
ще им намери гроб Русия
сред братските им гробове.
Защо шумите днес, разпалени витии?
Защо с анатема заплашвате Русия?
Какво ви разгневи? — Бунтува се Литва?
Я, стига: туй е спор между славянски братя,
домашен, древен спор, претеглен от съдбата,
не ще го разрешат ораторски слова…
Отдавна вече помежду си
враждуват двете племена;
не знам кого ли ще покруси
неравносилната война.
Кои сега ще надделеят:
наперен лях[1]? Надежден росс[2]?
Славянски ручеи в Русия ще се влеят
или ще секне тя? — тепърва е въпрос.
Махнете се, непроумяли
окървавените скрижали,
щом нашта родова вражда
за вас е някаква лъжа;
за вас какво са Кремъл, Прага;
и блазни ви с безсмислен бяс
обнажената храбро шпага —
с омраза гледате към нас…
Защо, кажете ми? — Защото,
дори и след Москва в пожарища и прах,
не сведохме глави пред Оня, от когото
треперехте[3] в безсилен страх?
Или задето повалихме
могъщия, зловещ кумир —
и за Европа с кръв платихме
нейната волност, чест и мир?
На думи страшни сте — но как ще се решите!
И богатирът стар, отдъхващ след войните,
не ще ли втъкне пак щика от Измаил[4]?
Или монархът наш ще слуша чуждо слово?
Или да спорим с вас е ново,
и русинът не би се сбил?
Или пък малко сме — от Перм чак до Таврида,
от финските скали до знойната Колхида,
от Кремъл, който прогърмя,
чак до китайските предели —
в стоманна четина не ще ли
въстане руската земя?…
Изпращайте сега, витии,
проклетите си синове —
а тук, в полята на Русия,
ги чакат родни гробове.
1831