Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Клеветникам России…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. —Добавяне

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Клеветникам России, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Защо шумите толкоз, праведни витии?

Защо с проклятие заплашвате Русия?

Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?

Млъкнете: туй е спор между славяни-братя,

домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата,

и ред не е дошъл да го решите вий.

 

        Отдавна в дялба помежду си

        ние враждуваме без страх

        и в боя падаха ту руси,

        ту братя падаха пред тях.

        Кой в този спор ще надделее —

        поляк, руснак ли светлокос?

Дали славянските реки в Русия ще се влеят

        или Русия в тях? — въпрос.

 

        Млъкнете вие, неразбрали

        опръсканите с кръв скрижали;

        за вас семейната вражда

        не е позор, не е беда;

        за вас са нищо Прага, Кремъл;

        безсмислено ви блазни вас

метежа, в който храбро мреме —

с омраза гледате към нас…

 

        Защо? Кажете: за това ли,

че в съсипните на горящата Москва

        не се склонихме пред нахала,

        пред който свеждахте глава?

        Затуй ли, че на смърт сразихме

възседналия царствата кумир

        и на Европа с кръв платихме

        и свобода, и чест, и мир?…

 

На думи страшни сте — опитайте на дело!

Или юнакът стар, прилегнал на постеля,

не ще завинти своя измаилски щик?

Или е царят слаб, когато с вас говори?

        Или пръв път с Европа спорим?

        Или победния си вик

        забрави руският войник?

 

Или сме малко днес? Или от Перма до Таврида,

от финските скали до жарката Колхида,

        от Кремъл с дигнатото знаме,

        та до Китайската стена

        стоманена четина няма

        да вдигне руската страна?…

        И тъй, пратете ни, витии,

        надменните си синове:

        ще им намери гроб Русия

        сред братските им гробове.

Бележки

[0] Повод за стихотворението са речите във Френската палата на общините (на Лафайет, Моген др.), призоваващи към въоръжено вмешателство в руско-полските военни действия.

Край

Защо шумите днес, разпалени витии?

Защо с анатема заплашвате Русия?

Какво ви разгневи? — Бунтува се Литва?

Я, стига: туй е спор между славянски братя,

домашен, древен спор, претеглен от съдбата,

не ще го разрешат ораторски слова…

 

        Отдавна вече помежду си

        враждуват двете племена;

        не знам кого ли ще покруси

        неравносилната война.

        Кои сега ще надделеят:

        наперен лях[1]? Надежден росс[2]?

Славянски ручеи в Русия ще се влеят

или ще секне тя? — тепърва е въпрос.

 

        Махнете се, непроумяли

        окървавените скрижали,

        щом нашта родова вражда

        за вас е някаква лъжа;

        за вас какво са Кремъл, Прага;

        и блазни ви с безсмислен бяс

        обнажената храбро шпага —

        с омраза гледате към нас…

 

        Защо, кажете ми? — Защото,

дори и след Москва в пожарища и прах,

не сведохме глави пред Оня, от когото

        треперехте[3] в безсилен страх?

        Или задето повалихме

        могъщия, зловещ кумир —

        и за Европа с кръв платихме

        нейната волност, чест и мир?

 

На думи страшни сте — но как ще се решите!

И богатирът стар, отдъхващ след войните,

не ще ли втъкне пак щика от Измаил[4]?

        Или монархът наш ще слуша чуждо слово?

        Или да спорим с вас е ново,

и русинът не би се сбил?

Или пък малко сме — от Перм чак до Таврида,

        от финските скали до знойната Колхида,

        от Кремъл, който прогърмя,

        чак до китайските предели —

        в стоманна четина не ще ли

        въстане руската земя?…

        Изпращайте сега, витии,

        проклетите си синове —

        а тук, в полята на Русия,

        ги чакат родни гробове.

 

1831

Бележки

[0] Повод за написването на стихотворението са речите във френската Палата на депутатите, призоваващи към въоръжена намеса в руско-полското военно стълкновение. В писмо до П. Вяземски от 1 юни 1831 г. Пушкин казва: „За нас метежът в Полша е фамилно дело, старинна, наследствена кавга; ние не можем да съдим за нея според европейските впечатления, какъвто и да е, впрочем, нашият начин на мислене“. От спомени на съвременници знаем, че Пушкин се е боял от нова европейска (френска) интервенция срещу Русия.

[1] Лях — старо племенно име за представител на полския етнос.

[2] Росс — старинно, поетично и тържествено название за руснак.

[3] „Оня, от когото треперехте“ — става дума за Наполеон Бонапарт.

[4] Измаил — турска крепост, превзета с щурм през Руско-турската война от 1787 — 1791 г.

Край