Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ответ анониму, 1830 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Никола Фурнаджиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- —Добавяне
О, който и да си, що днес ме поздравяваш,
посочвайки ми път, тояга ми подаваш
и стискаш мойта длан, когато, възроден,
аз тръгвам към живот прекрасен и блажен;
о, който и да си: дали възторжен дядо,
далечен ли другар от хубавата младост,
момче ли, с още скрит от погледите стих,
несмел ли херувим на пола слаб и тих —
благодаря ти аз от дън душа, защото,
от ласките далеч, самотник в обществото,
на хорска добрина не съм привикнал аз
и странно ми звучи сърдечния й глас.
Как смешни сме, ответ потърсим ли в сърцето
на хладната тълпа! Тя гледа на поета
като на скитащ шут. Когато изрази
дълбоко свойта скръб и свойте сълзи
и със изстрадал стих, изпълнен с тайна сила,
душите порази, към него тя е мила,
приветства го или поклащайки глава,
тя чувства недобри показва му с това.
Постигне ли го пък нечакано вълнение,
изгнание, беда злощастна, заточение —
„По-хубаво — твърдят на нашето изкуство
любителите. — Тъй ще найде нови чувства
и ще ги изпее нам.“ Но никога поета
не ще дочуй от тях приятелски привети
за радостта си, щом страхливо тя мълчи…
— — — — — — — — — — — — — — —