Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Утопленник, 1828 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Найден Вълчев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- —Добавяне
И завикаха децата,
и притичаха накуп:
„Татко, в мрежите, в реката,
улови се, татко, труп!“
„Труп ли — рече той със укор
във сърдития си бас, —
я се махайте оттука!
Ще ви дам аз труп на вас!“
Но си каза: „А след време,
като викне съдия:
Разкажи да разбереме
де бе ти, какво видя…
Дай ми шубата!“ Да беше
и това закачка пак…
Но наистина лежеше
мъж на пясъчния бряг.
Син, подпухнал и ужасен,
проснат възнак във калта,
дали някакъв нещастен
дух напуснал бе света,
или туй рибар бе беден,
или млад пиян герой,
или в мрака непрогледен
бе обран търговец той?
Но все пак, какво да прави
тоя селянин сега?
Той удавника улавя
за нозе и от брега
го отблъсква към вълните
със весло и без следа
тръгва мъртвият да скита
пак със тъмната вода.
И се люшка той, отива
надалеч от тоя бряг
и простил се мълчаливо
с него бедния селяк,
казва: „Хайде с мен, момчета,
ще ви дам по някой грош,
но за туй не говорете,
да не ставам после лош.“
А една страхотна хала
се извила през нощта.
Пуши люто догоряла
борината до пещта.
Спят децата, спи жената.
Спи и той, ала насън
чува — някой по стъклата
чука в тъмното отвън.
„Кой е?“ — „Аз съм, аз, хазаин!“
„За какво ти трябвам аз?
И защо ти, нощен Каин,
бродиш в този късен час?
И какво със теб да сторя
в моя тъмен, тесен дом?“
И до малкия прозорец
приближава мълчешком.
Грей луната и под нея —
боже! — мъртвият стои:
погледът му ням немее,
глух е той, вода струи
по големите му лапи,
по сплъстената коса
и зловещи раци хапят
голите му телеса.
И от ужас, от уплаха,
че удавника видял,
глухо селянинът ахнал
и се снизал, пребледнял.
Страшни сънища сънувал
и го тресло до зори,
и до съмване все чувал
как му викат: „Отвори!“
И, разказват, всяка есен
се повтаря и до днес —
в ден уречен тоз човечец
чака госта си злочест;
гледа облаците тъмни,
вижда бурята в степта,
чува — вън дорде се съмне,
чука мъртвият в нощта.