Александър Пушкин
Познаваш ли страната синя… ^[0]

Kennst du das Land…

Wilh. Meist.

По клюкву, по клюкву,

По ягоду, по клюкву…

Познаваш ли страната синя

със най-дълбокото небе,

където приливът гребе

мълви от старите руини;

където вечен кипарис

расте под слънчевата вие;

където пял Торквато стари;

където в нощна тишина

адриатическа вълна

октавите му днес повтаря;

където диша Рафаел;

където в наши дни Канова

дълбае яростен и смел;

където Байрон в дни сурови

в любов и вярност се е клел?

— — — — — — — — — — — — — —

— — — — — — — — — — — — — —

Вълшебен край, вълшебен край,

страна на пориви високи,

Людмила вижда твоя рай

И старините ти дълбоки.

Сега край сините вълни

се трупат весело тълпите

да я приветстват със възхита

през карнавалните ти дни.

А тя със руска красота

пожари пали във кръвта

и на Авзония мъжете

вървят в ръце с червено цвете

след нея просто на ята.

 

Тя гледа южната природа,

водите сини, небосвода,

стои във унес като в храм

пред всеки паметник голям

и броди тя, и гледа страстно,

ала от себе си и тук

във тоя стар и древен юг

не вижда нищо по-прекрасно.

А спре ли с поглед възхитен

пред флорентинската Киприда

дори и мрамора студен

пред нея ахва от обида.

Кога сама се умълчи

да гледа с радостни очи

Мадоната и Форнарина,

тя става блян, копнеж, мечта

и по-прекрасна става тя

от най-прекрасната картина.

Кажете — кой велик певец

с възторга чист на стиховете,

чие длето, чий резец

ще предаде на вековете

небесната й красота?

Ела, ваятелю безимен,

при свойта цел — при любовта!

Ела по пътища незрими

и ти, безсмъртни Рафаел!

Забравил всеки съществуващ

портрет, тръгни към нова цел,

бори се, бий се и воювай,

но свий си лавров нов венец —

Мария втора нарисувай

в ръце със втори младенец.

— — — — — — — — — — — — — —