Хайнер Ранк
Безсилието на всемогъщите (13)

13.

Цареше призрачна тишина. Засилващото се и затихващо свиркане на летящите скорпиони бе заглъхнало, не се долавяше дори и дихание във въздуха. Асмо се оглеждаше наоколо, стъпил върху еластичната основна плоча под постройката, прилична на торта. Сред зеленикавостъклените колони на дърветата се виеше със сменящи се оттенъци светлинна змия. Асмо погледна по-внимателно. Змията представляваше безкраен облак от съвсем малки светулки, които се събираха в едва видима в мъха следа. И тъй, нямаше съмнение относно посоката, която трябваше да поеме за обратния си път.

Веднага щом се отдалечи малко от „тортата“, повика Лука. Не получи никакъв отговор. Все още ли Зеко-контактът бе прекъснат? Той се опита да се свърже със Зем. Връзката се установи. Зем съобщи, че Лука била на нула. Какво ли се бе случило?

Асмо ускори крачките си. Без премеждия достигна червеникавия лъчеизпускащ купол и без затруднения го пресече. След малко видя функрафта, стоящ на площадката за приземяване. Издадената му врата бе затворена. От Лука — ни следа. Въпреки своето изтощение, Асмо започна да тича.

Изтегната в лежащия стол, Лука спеше. Ядосан, но и облекчен, той с енергично движение дръпна издадената врата. Лука отвори очи.

— Най-сетне! — въздъхна тя. — Ужасно много се тревожех за вас.

— Едва ли е било чак толкова лошо — отвърна той, с мъка прикривайки яда си. — Сънувахте ли поне нещо хубаво?

Тя се пооправи и го погледна с упрек.

— Та какво друго бих могла да правя? Вие ме оставихте тук сама цели четири часа! Ако не бях взела приспивателно, щях да умра от страх.

Без да каже дума, Асмо се свлече на една седалка. Приказки! — помисли си той и натисна стоманения пръстен на апаратурата за стартиране. За секунди вътрешността на балона се напълни, функрафтът се отдели от площадката за приземяване и бързо се заизкачва нагоре.

— Изглеждате уморен — каза загрижено Лука. — Много ли беше напрегнато?

Той кимна. С усилие опъна крака и облегна глава на облегалката. Сега, когато се намираше в безопасност, изведнъж почувствува, че от изтощение не може да помръдне и пръста си.

— Дайте ми нещо за пиене, Лука.

Тя посегна към кристалната бутилка с три разноцветни течности, които при наливането се смесваха в шумящо питие.

На жадни глътки той изпразни чашата. Питието имаше отвратителен вкус, но поне бе хладно. Облегна се отново и затвори очи. Само след секунди усети, че го залива вълна на приятно настроение. С учудване установи, че е освежен като след продължителен сън.

Той разтърка очи и погледна навън. Минаваха над резервата в бърз полет. Всичко изглеждаше спокойно. По нищо не личеше, че под зелената джунгла се крие постройка. Скоро платото остана зад тях. Неговите стръмни скали блестяха на слънцето.

Лука го наблюдаваше с известен укор.

— Вие, разбира се, се напъхахте в сградата на аслотите, нали? Е, намерихте ли ги?

— Зданието е празно, аслотите са се трансцендирали. Открих само техните зермати-албиноси с повредена контролна инсталация.

— Ето, виждате ли, така както се и очакваше. Отдавна съм убедена, че никой единствено от чисто чувство на дълг не се подлага на мъките на безсмъртието. Лука се отпусна в седалката и се загледа в странствуващите облаци.

Изглежда, тя не намираше посещението му в Аслодон за особено важно. А може би проблемът за нея бе решен с добитата сигурност, че аслотите вече не съществуват? Нима не можеше да разбере, че оттук именно започваха трудностите? Защо се отнасяше така незаинтересовано? Или той бе несправедлив? Та откъде можеше тя да разбере какво бе открил в Аслодон и какви опасения таеше. Нека изчака с преценката си, докато съобщи пред Съвета своите преживявания.

— Трябва ми касета или кутия с ключ — каза той. — Бихте ли могли да ми ги осигурите?

— За какво са ви?

— Имам няколко предмета, до които никой външен човек не би трябвало да се добере.

— Тогава най-добре вземете куфарче-сейф. Във вилата ще намерим такова.

— Каква вила?

— Съветът е свикал във вилата на Маатшапия тържествено събрание. Във ваша чест. С ароматен концерт и вечеря с танци.

— Необходимо ли е? — каза раздразнено той. — В момента имам други грижи.

— Не се дръжте като дърво. Всички го очакват с радост.

— Кога трябва да се състои тържеството?

— Веднага щом пристигнем.

— Не може ли да се отложи, Лука? Първо трябва да разговарям със Съвета.

— Ах, добре, че се сетих, Йона и Зирто няколко пъти опитваха да се свържат с вас. Аз им обясних, че сте на разузнаване в резервата и че не желаете да бъдете обезпокояван. Сега ще им кажа, че сте се върнал.

— Почакайте, има време.

Тя поклати безпомощно глава.

— Първо бързате, а след това — имало време. Странен човек сте, Асмо.

— Как стои въпросът с куфарчето-сейф? Не съществува ли и друга възможност? Не искам да чакам, докато пристигнем във вилата.

Като че ли въпросът бе на езика й, но тя не го зададе. Размисли за момент и каза:

— В моето бунгало имам един, но трябва да се отклоним от посоката.

— Добре, тогава променете курса към вашето бунгало.

Тя се усмихна насмешливо.

— Какво има, Лука? Не ви ли е удобно? Тя сви рамене:

— В същност имате право. Досега ми бе почти безразлично накъде ме води случайността. Защо пък трябва да се променям изведнъж? Навсякъде е хубаво на тази вълшебна планета.

Тя натисна ключ и зададе на апаратурата курса на полета. Балонът направи плавна извивка и смени посоката си.

— Пие ми се феликс. Вие искате ли?

— Благодаря, трябва да запазя душевното си равновесие.

— Не се безпокойте — тя се засмя. — Феликсът е безвреден. Ще станете само малко по-весел, а това наистина не може да е от вреда.

Лука извади бутилка от хладилното отделение и сипа в две високи чаши зелена напитка, в която блестяха като перли малки червени топчета.

— За какво ще пием? — попита тя. — За щастието? То поне не липсва.

— Как можеш да бъдеш щастлив, когато имаш всичко?

— Изглежда ви безпокои, когато човек няма грижи?

— Да нямаш грижи е първото основание за грижа — замислен, Асмо я погледна. — Била ли сте някога истински щастлива? — каза той, следвайки едва внезапна мисъл.

— Не си спомням — тя сви рамене. — Струва ми се, само отегчена.

— Това е най-лошото. Много по-лошо, отколкото да си нещастен — едва го изрече, и му стана мъчно за нея. Нямаше право да я поучава.

— Всичко, което досега бе напълно естествено, вие го правите сложно. Притежавате праволинейна задълбоченост, която силно изморява. И въпреки това мисля, че ми харесва — тя отпи замислено от чашата си. — Е, и какво? Ще участвувате ли в нашата вечеря с танци? Моля ви, не казвайте не.

— Ще се радвате ли, Лука?

— Ако не дойдете, ще скучая и виновен ще бъдете вие.

— Добре, ще дойда.

Бяха достигнали брега на море, с обрасли в палми крайбрежни ивици. Функрафтът започна да кръжи над малък залив. По водата се люшкаха червено-бели шамандури с антени.

Лука бутна издадената врата и натисна бутона за приземяване. Обвивката на балона изчезна в предната му част. В облак от искряща в пяна вълни те се блъснаха във водната повърхност. Морето над тях шумно се затвори. Когато отново имаха видимост, Асмо забеляза, че пътуваха към плуващо бунгало, закотвено плътно към морското дъно.

Чрез шлюзова камера достигнаха вътрешността, изсъска сгъстен въздух и функрафтът спокойно се залюшка в малък басейн.

Лука поведе Асмо през виеща се стълба до жилищното помещение. През стъклената витрина се разкриваше гледка към сменящия цветовете си коралов риф.

— Седнете за момент — каза тя, — аз ще донеса куфарчето-сейф.

— Може ли да се изкъпя?

— Извинете, дори не помислих за това. Отсреща, моля.

Тя щракна с пръсти. Една от стените безшумно се отмести встрани.

Когато се върна в стаята, Лука го чакаше в едно кресло. До нея имаше удобен, обвит в черна кожа куфар.

Лука го взе в скута си и отвори капаче в похлупака му. Откри се матирана кръгла повърхнина. Тя сложи върха на пръста си върху кръга, чу се бръмчене, куфарът се отвори.

— Заключалката е кодирана по папиларните линии — каза тя. — Сега ще изтрия моя код.

Тя натисна бутон на вътрешната страна на капака, пое дясната му ръка и я допря за няколко секунди до матираната повърхност.

— Така — каза тя, — вече е ваш. Никой друг не може да го отвори.

Асмо опита заключалката, тя работеше безупречно.

— Сега обаче съм любопитна да науча какво искате да сложите във вашето куфарче-сейф. Или е тайна?

Той й показа ератора и синкодера и ги сложи в куфара.

— Какво е това?

— Едното е универсален инструмент, другото — сигнален трансформатор.

Лука равнодушно сви рамене.

— Освен това донесох и една аслотка.

— Какво моля? — зяпна тя от учудване. — Това виц ли е?

Асмо извади капсулата от джоба на гърдите си и я задържа с два пръста срещу нея.

— Аслотът Зукинатал в генетичен код.

Ужасена, тя отскочи назад.

— — Биогенен формат? Да, да не сте… Със сила ли го взехте във ваше владение?

— Друго не ми оставаше.

Тя скочи, сграбчи бутилка от шкафа, с треперещи ръце напълни чаша и бързо я гаврътна.

— Трябва веднага да го върнете!

— И през ум не ми минава. Щастлив съм, че го притежавам.

— Биогенният формат е неприкосновен! — изкрещя тя. — Вие се намесвате в живота на една самостоятелна личност. Вие унищожавате свободата на волята й! Това е най-възмутителното нарушение на правата, което човек може да си представи! Не разбирате ли това, чудовище!

— Ние трябва да научим как можем да окажем влияние върху програмирането на кефалоидите. Само един аслот може да ни издаде тайната. Това е единствената ни възможност.

— Какво имате предвид?

— Ще се опитаме да ретрансцендираме Зукинатал.

Лука се отпусна в креслото, цялото й тяло трепереше.

— Трябва да сте безумен, Асмо — прошепна тя. — Зукинатал ще ни унищожи, само като разбере какво сте й причинили.

Тя си сипа още една чаша.

— Трябва да поемем риска — каза той спокойно. — Как смятате, Лука, защо в Аслодон инсталацията за контролиране администрацията на „кеф“ е повредена?

— Нямам понятие — тя си наля трета чаша и бързо я изпразни. Вълнението й отслабна. — Вие считате — каза тя, все още притеснена, — че с кефалоидите нещо не е в ред?

— Без съмнение. Администрацията на „кеф“ е успяла да престъпи КАПИНОМА.

— Немислимо е, Асмо! Кефалоидите са свързани с програмата си, те не притежават и най-малката възможност да действуват на своя глава. Всичко, което вършат, с подчинено на КАПИНОМА. Ако един кефалоид се отклони от него, сам се унищожава. И той го знае.

— Лъжете се, Лука. Отклоненията недвусмислено са регистрирани в Аслодон. Не съществува никакво съмне ние.

— Ако беше така, последиците все някъде трябваше да се проявят. А нашият живот протича нормално. Няма отклонение!

— Има, Лука. Аз съм отклонението. Изумена, тя се втренчи в него.

— Наистина! Вие можете да рушите, вие сте нечувствителен към твърдото лъчение. Вашето съществуване нарушава КАПИНОМА. Тази мисъл изобщо не ми бе дошла досега.

— Аз представлявам крещяща опасност за сигурността на цялата планета. Но кой се е погрижил да живея на Астилот и да мога са смущавам равновесието? Аслотите? Би било нелогично. Те без друго притежават цялата власт и нямат нужда да нарушават КАПИНОМА, за да постигнат целите си. Това могат да бъдат само кефалоидите.

— Трудно ми е да го проумея. Но вашите аргументи започват да ми се струват убедителни.

— Ако искаме да разберем какъв е планът на кефалоидите, трябва да ретрансцендираме Зукинатал.

— Не! — изкрещя Лука. — Това значи да предприемете ново нарушаване на правата, Асмо!

— Може би намерението на нашите противници е именно да предприема нарушение на правата.

— Точно затова не трябва да го правите.

— Тъкмо затова ще го направя.

— Но това е безсмислено.

— Първо, искам да говоря със Зукинатал. Второ, искам да видя как ще реагират на това кефалоидите.

— Вие изхождате вече от това, че кефалоидите се бунтуват. Но ако се лъжете, Асмо? Ако администрацията на „кеф“ поради насилствената ви намеса в КАПИНОМА изпадне в анархия? При такава ситуация бихме били напълно безпомощни. Та вие знаете, ние не сме в състояние да се издържаме чрез работа. Дори нямаме необходимия опит да направляваме автоматизираното производство. Ние рискуваме да предизвикаме катастрофа, срив на цивилизацията, гибел на дафотилите.

— И нищо да не предприемем, Лука, катастрофата ще дойде. И то от само себе си. А що се отнася до кефалоидите, вие надценявате опасността. Тяхната система е твърде стабилна, тя е изцяло в състояние да компенсира отклонението от КАПИНОМА. В противен случай катастрофата отдавна би настъпила.

— Никой не може да знае къде е границата. Просто рискът е твърде голям. Ако развоят на нещата се изплъзне от ръцете ви, Асмо, ще разрушите всичко.

— Обществото на дафотилите живее в затворена система. Производителните сили са ограничени от КАПИНОМА по изкуствен път, резултатът е стагнация. Не остава друг избор освен да поемем риска върху себе си. И Маатшапията вече го е разбрала. Веригите трябва да бъдат разчупени със сила, в противен случай дафотилите ще загинат от бездейния си живот. Достатъчно примери от историята могат да докажат това.

— Извинете ме, Асмо, но историята не е убедителна. Нито за настоящето, нито за бъдещето. Тя не е научна, тъй като с ретроспективен преглед причините и зависимостите не могат да бъдат прецизно установени. Да се използуват като доказателство, по начало е опит за измама. Всеки шарлатанин би могъл да ги тълкува за свои цели.

— Предубеждение, Лука, насърчено от съвсем прозрачни подбуди. Без историческо съзнание не съществува бъдеще. Живее се без цел, само за мига, като човек, загубил разсъдъка си. Историята не се развива произволно, тъй като обществото като всеки жив организъм е подчинено на закономерно развитие. Общата историческа формула показва колко правилно е това твърдение.

— Историческа формула? Това пък какво е?

— Едно математическо уравнение. При определено минимално количество социологически и исторически факти с него може да се изчисли ходът на историята.

— Ако ми докажете това с пример от практиката, ще се призная за победена.

— Защо не? Дайте ми няколко сведения от миналото на дафотилите и годен за работа калкулатор.

— За съжаление не е възможно. Електронната памет не съдържа исторически дати, тъй като те са без икономическа стойност. Освен това би било и опасно. Историческите познания означават нарушение на философската доктрина за излагане на опасност съществуването на обществото чрез манипулиране на научно-техническата еквивалентност. Впрочем това е становището на всички дафотили, доколкото си дават труд да мислят по този проблем.

— Философска доктрина за излагане на опасност съществуването на обществото чрез манипулиране на научно-техническата еквивалентност? — Асмо се усмихна подигравателно. — Колкото по-превзета е формулировката, толкова съдържанието е по-важно, нали? Не, Лука, този вид философия не е нищо друго освен измама.

— Не трябва да обобщавате, Асмо — каза Лука бурно. — Маниерът ви да отхвърляте всички възражения ме предизвиква да ви противореча.

— Може би, защото имате чувството, че накрая правото ще се окаже на моя страна?

Лука го погледна замислено. След малко каза:

— Вие сте на път да направите нещо много опасно. Аз не мога да ви спра, а може би и не желая. Но имайте предвид, ако изкъртите само един камък, цялото здание ще се срути. И тогава ще загубим безопасността си.

— Което ще загубим, е само раят — каза Асмо и посегна към куфара си. — Затова пък може би ще спечелим живота.