Александър Пушкин
Знайни са болярските конюшни… ^[0]

Знайни са болярските конюшни

с чистота, с коне и със прислуга.

И конете кротки са доволни —

пълни ясли, грижи непрестанни.

Сбруята провесена сияе,

и конете пъргави сияят.

Но с едно конюшните не чинат —

появи се таласъм и нощем

скита се по тъмните конюшни,

за болярските коне се грижи,

ту заплита гривите им в плитки,

ту опашките — във тежък възел

врания жребец невям харесал.

Привечер след водопой отивам,

влизам във болярските конюшни

и пред врания жребец заставам —

кротък и смирен стои си конят.

А пък заран, ида ли да видя,

той пръхти, запенен, сякаш пламнал

пяна кървава от него капе.

Таласъмът цяла нощ го яздил,

по гори и планини препускал

от дълбока полунощ до изгрев,

месецът дорде залезе…

Ах, конярю, стар и неразумен,

тайната дали ще проумееш?

Хубавица дивна е залюбил

младият коняр, разгулен момък.

Нощем той конюшните отваря,

оседлава врания жребец,

тихомълком в двора го извежда

и на коня бърз се мята бързо

и към свойта хубавица литва.