Александър Пушкин
Клеопатра ^[0]

Владетелката с глас и взори

възбуди своя пищен пир.

И всички, славейки я с порив,

наричайки я свой кумир,

течеха шумно към престола,

но над бокала златен в миг

се позамисли тя — надолу

склони прекрасния си лик.

 

И стихва пиршествено слово.

В очакване мълчат уста…

Но вдига своя лик отново

и с царствен вид изрича тя:

„Не бяхме равни аз и вие,

но равни сме от този ден.

За вас блаженство в мен се крие.

Купете го тогаз от мен.

Кой страстно да търгува може?

Продавам нощите си аз.

С главата си за нощ и ложе

кой би платил измежду вас?“

 

Тъй рече тя. Тълпата бързо

примря, потиснала страстта.

Но Клеопатра с хладна дързост,

в очакване на смелостта:

„Защо — им казва — замълчахте?

Кой бяга с порив охладен?

О, пристъпете. Много бяхте.

Купете си нощта от мен!“

 

И тя оглежда гордо тези,

чиито помисли скова…

Но в миг — един напред излезе.

И други двама след това.

Видът им — смел, очите — ясни.

Тя става — горди мигове.

Те купиха три нощи страстни…

И смъртно ложе ги зове.

 

И пак издигна глас надменната царица:

„Забравени са днес венец и багреница.

Като наемница споделям ложе аз;

пред теб, Киприда, слагам кротко в тоя час

нов дар — на нощите си сладката отрада.

О, чуйте вие, страшни богове на ада,

царе печални на подземната мора!

Обет ви давам аз: до сладостна зора

властителите свои тук да прилаская

и с пълния бокал на страстната омая

да утоля покорно сетната им жад.

Но щом в покоите ми заблещука злат

Аврорин лъч — кълна се в моята порфира,

ще паднат три глави под утринна секира!“

 

Тогаз от урната, благословена тук,

изтеглят жребий тримата — един след друг.

И първи Аргилай е, от Помпей обичан,

на поход побелял, в сражения посичан.

Презрение до днес не сетил от жена,

пристъпи смел синът на вечната война,

чул повик за съдбовно сетно наслаждение —

пристъпвал тъй преди, при повик за сражение.

След него е Критон, изящният мъдрец,

        живял под свода син на Арголида,

от първите си дни поклонник и певец

на всеки жарък пир, на жарката Киприда.

Последният, на вечност име не предал,

бе от незнаен род, с дела не знаменити.

А детският мъшец едва бе потъмнял

        на този момък по страните.

        В очите му бе палнат страстен зной,

        в чертите му — любов изобразена —

като че дишаше чрез Клеопатра той…

И дълго тя му се любуваше пленена.