Александър Пушкин
Към приятелите ^[0]

Годините на заточение

летят, приятели, в мъгла;

ще бъдем без уединение,

без царскоселските поля.

Раздялата ни чака вече,

навънка светски шум зове

и гледат гордо надалече

оттука млади умове.

Един, под шапка скрит, снове

и униформен, той с наслада

хусарска сабя завъртя —

в богоявленската прохлада

красиво зъзне на парада,

след туй се грее на жарта;

а друг, роден да е велможа,

за почест вместо за честта,

пред знатния лъжец безбожно

лъжец премил се възмечта;

на своята съдба послушен,

на леността прекрасен син,

единствен аз съм равнодушен

заспивам ведър и самин…

Да стават писари, улани

според законите у нас,

да стават също капитани,

не ставам за асесор аз.

Приятели! От снизхождение

търпете ме с червен калпак,

докато той за прегрешения

не се търкулне в ада чак,

докато тука е възможно

ленив, небоязлив така

през юли, без да се тревожа,

да се разгърдя със ръка.