Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Мое завещание друзьям, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. —Добавяне

Аз искам утре да умра,

в света на чудни наслаждения,

към бреговете на забвение

да литне сянката добра…

Прощавай ти, очарование,

отрада в моя дълъг ден.

О, доближете се към мен,

благоговение, внимание!

Певецът да умре реши,

нима луната тихо плава

и бяла пелена уши

за парка с тъмната морава?

Притихнал, сънен е брегът,

където споровете наши

все още радостно трептят.

Ще минем ли със пълни чаши?

О, тук под небосвода син

на пир последен призовете

пак Ерос, брат и властелин

на смъртните и боговете,

той нека с весело лице

размаха звънкаща камбана,

да ни разсмее от сърце

край пълната пенлива кана.

Да долетят игриво пак

и наште музи вдъхновени,

за тях е първият кърчаг —

вериги сладки и свещени…

 

Дордето утринна звезда

изгрей, в ръката на поета

кърчага с виното ще свети

сред тази братска веселба.

И мойта свирка сладкогласна,

певица на мечта прекрасна,

ще грабна, сетил пак скръбта,

за сетен път със думи нежни

не ще припомня вечността,

а на гърдите белоснежни

ще ме опне радостта.

 

Зорницата, нощта пробола,

щом блесне в бистри небеса,

над озарената топола,

покрита с утринна роса…

Анакреон със грозд дарете,

учител скъп на мойта страст,

а тъжно ще се спусна аз

на Ахерон към бреговете.

Довиждане на всички вас,

подайте ми за сбогом длани!

О, изпълнете в скръбен час

без мене мойто завещание.

Дойди, певецо мил и скъп[1],

с любов Темир и Вакх възпявал,

ленива лира ти дарявам

сред музи да не знаеш скръб.

Припомняй дружбата ни чиста,

о, Пушчин, радостен мъдрец!

Вземи със чашата лъчиста

увехналия мой венец!

Сърцето си на вас оставям,

приятели от младостта,

затворена в щастлива леност

сред ложе от безброй цветя,

и мойте песни на забвение

предавам с болка във гръдта.

 

На свойто тихо погребение

ще ви поканя вече блед,

веселието вдъхновено

на всеки ще даде билет…

Окичили с венци главите,

елате в скръбната обител,

където вашият певец

сред мрак към Хеликон отива,

и напишете със резец:

„Лежи тук юноша, мъдрец,

на Аполон дете щастливо“.

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано.

[1] „Дойди, певецо мил и скъп“ — Делвиг.

Край