Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Казак, 1814 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Йордан Милев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи
Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1969
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419
История
- —Добавяне
Някога, в среднощно време,
през мъгли и мрак,
тихо над реката стреме
опвал смел казак,
Черна шапка накривена,
прашен отдалеч,
пистолети до колене,
до земята меч.
Верен кон, със стъпка жива,
без юзда вървял;
веейки вълниста грива,
той се взирал цял.
Две, три къщи виждат, ето,
изпокъртен плет;
тук — пътека към селцето,
там — към злия лес.
„Няма във леса девици —
мислел си Денис: —
вече техните ресници
спят сред мрака чист.“
Дръпнал момъка юздата,
шпорите забил
и поел като стрелата,
към къщурка свил.
В облаци далеч се крила
сребърна лупа;
а красавица унила
чакала сама.
Храбрият я забелязал;
гласът му кипял,
към дома й вляво, вляво —
конят тихо спрял.
„Все по-тъмно става горе,
ни една звезда.
Бързо, мила, коня морен
напои с вода.“
„Не! Със момък е опасна
всяка близост, знам.
Страшно ми е да изляза
и вода да дам.“
„Ах! Не бой се, хубост жива,
приближи в нощта!“ —
„Тъмнината е лъжлива.“ —
„Не и радостта!
Довери се безвъзвратно;
и се успокой!
Губиш в мисли време златно;
мила, не се бой!
Сядай върху коня; с тебе —
към далечен край,
с мен ще имаш светъл жребий:
с обич вред е рай.“
Е, девице, що? Склопила,
тръгнала без страх,
да върви се съгласила
до щастлив казак.
Спуснали се, полетели.
Той я тъй любил;
бил й верен две недели,
след туй изменил.