Тимъти Зан
Преданост (6)

Трета глава

Информацията на Маркрос както винаги се оказа вярна. Шест дни след клането на Отронена сълза едно тактическо формирование на ИБС пристигна на борда на „Възмездие“. Десет пълни отряда, включващи офицери, войници, дроиди, даже и група за аналитично разузнаване. По-обезпокоително за ЛаРон бе, че с тях дойдоха и два отряда щурмоваци.

— Това означава, че каквото и да направят — да избият друг град или нещо по-лошо, те ще носят нашите брони. Тоест целият щурмови корпус ще бъде обвинен за това — каза той на Куилър и Грейв по време на обиколка по пътеката за наблюдение в хангар номер 5. Хората от ИБС бяха докарали странна колекция от превозни средства. От леки товарни кораби до стари, морално остарели военни транспорти и даже някаква разнебитена туристическа яхта.

— Сякаш и сега не ни обвиняват за всичко навсякъде! — обади се Куилър с лека горчивина. — Защото ние винаги се захващаме с най-трудните.

— И защото ние сме най-добрите в Империята — добави Грейв с нотка на гордост. — Ние даже имаме по-добри транспорти от тези клоуни.

— Какво разбираш под „тези“? — попита Куилър, като посочи грозда от кораби под тях. — Не си го помисляй и за минута. Я погледни този „Суонтек TL-1800“, да речем. Виждаш ли гравираните маркери на двигателните дюзи?

— За кой точно говорим? — запита ЛаРон, навеждайки глава към непознатия дизайн.

— Този, плоският, ъгловатият, с форсирани субсветлинни двигатели — посочи Куилър. — Обикновено 1800 са боклуци, стабилни, но бавни и зле въоръжени, със слаб щит. Често и с бъгав навигационен компютър.

— Звучи типично за ИБС — промърмори Грейв. — Само да се обърнем и ще ни дишат праха.

— Както казах, не си го помисляй — каза Куилър. — Тези двигатели са усъвършенствани по поне шест начина от Имперския център и всичко под капака е различно. Същото е и за останалите кораби.

— Казваш, че те са с фалшива идентификация? — попита ЛаРон.

Куилър изсумтя:

— Сигурно имат пълни хангари с такива. Ние може да сме най-добрите в Империята, но няма да си проличи, когато ИБС ни излезе насреща с техния бюджет.

— Имате някакви проблеми с ИБС ли, войник? — чу се мрачен глас зад тях.

ЛаРон почувства как стомахът му се свива. Това бе майор Дрелфин от ИБС, който заповяда клането на Отронена сълза.

— Съвсем не, сър! — отривисто отвърна Куилър.

— Радвам се да го чуя — каза Дрелфин, докато се приближаваше, с ръка върху ръкохватката на бластера в кобура на кръста му. — Сега имате пет секунди да ми обясните какво правите в зона с ограничен достъп.

— Ние сме имперски щурмоваци, сър, — ЛаРон каза, стараейки се да запази нужното ниво на военна почтителност в гласа си. — Имаме достъп навсякъде в кораба.

— Действително — каза Дрелфин и погледът му се плъзна по одърпаните дрехи на ЛаРон. — Защо не сте с брони?

— В тази област ни е позволена малко свобода, сър — отвърна ЛаРон, избирайки внимателно думите си. Уставът недвусмислено казваше, че щурмоваците са длъжни да са винаги с брони, когато са извън района на казармените секции. Обаче капитан Озел не обичаше да гледа бронирани мъже да се мотаят из кораба му, когато не са наряд. След като и командирите на щурмоваците от своя страна отказваха да ограничат хората си да стоят в казармените помещения, когато са свободни, се стигна до неофициално споразумение.

— Позволена от кого? — настоя Дрелфин — От вашия лейтенант? От вашия майор?

— Има ли някакъв проблем, майоре? — чу се нов глас от края на галерията.

ЛаРон се обърна и видя Маркрос и Брайтуотър да приближават. От джоба на Брайтуотър се подаваше парцал и ръцете му бяха омазани с грес.

— Какво е това?! Детско парти? — Дрелфин изръмжа. — Идентифицирайте се!

— Щурмовак TKR 175 — каза Маркрос с нотка на гордост и предизвикателство в гласа. — А това е TBR 479.

— Също без брони, както виждам — отново изръмжа Дрелфин. — И също напълно неосведомени за правилата, касаещи зоните с ограничен достъп.

Той обърна поглед отново към ЛаРон:

— Или пък вие, наетите от граничните светове, не знаете как да четете правилата?

— Както казах, сър… — започна ЛаРон.

— …вие мислите, че правилата не важат за вас — довърши Дрелфин саркастично. — Вярвам, че вие знаете по-добре?

— Да, сър! — каза Брайтуотър. Той докосна ЛаРон по рамото. — Ела, ЛаРон, трябваше да ми помогнеш да сменя кормилните витла на спидера.

— ЛаРон? — повтори Дрелфин със странен глас — Дарик ЛаРон? TKR 330?

ЛаРон хвърли поглед към Маркрос, като отбеляза внезапната гънка на челото на другия.

— Да, сър — отговори.

— Така, така — каза Дрелфин меко. Без предупреждение извади бластера си.

— Прегледах записите от Отронена сълза — продължи той с неприятна твърдост в погледа, докато оръжието му сочеше право в корема на ЛаРон. — На вашата част бе заповядано да екзекутира няколко симпатизанти на бунтовниците. Вие съзнателно пропуснахте целите с вашите изстрели. Това е неизпълнение на задълженията.

Гърлото на ЛаРон се стегна. Някой беше забелязал липсата на прецизност при стрелбата му. Лошо!

— Мой дълг е да защитавам и закрилям Империята и Новия ред — каза той, насилвайки се да запази спокоен тон.

 

— Вашият дълг е да се подчинявате на заповеди! — контрира Дрелфин.

— Там имаше само невъоръжени, безопасни цивилни — каза ЛаРон. — Ако те са били заподозрени или обвинени, трябваше да бъдат арестувани и изправени на процес.

— Те бяха симпатизанти на бунтовниците!

Куилър направи крачка напред:

— Сър, ако имате оплакване от този човек…

— Стойте настрани, щурмовак! — предупреди Дрелфин — Вие и така имате достатъчно проблеми.

— Какви точно проблеми? — попита Маркрос.

— Вие сте без униформи, вие сте в зона с ограничен достъп без разрешение и — Дрелфин кимна към ЛаРон — вие явно сте в приятелски отношения с предател на Империята.

— Какво?! — извика Грейв. — Това е безу…

— С цялото ми уважение, майоре, TKR 2014 е прав — прекъсна го Маркрос. — Правилата изискват обвинения от такъв мащаб да бъдат сведени незабавно до вниманието на главния щурмови офицер.

— Нека да ви обясня нещо, TKR 175 — изсумтя Дрелфин. — Ние сме Имперското бюро за сигурност. Каквото ние кажем, е принцип. Каквото решим, е правило. Каквото правим, е закон.

— И за когото заповядате изстрел, е мъртъв — дръзко отвърна ЛаРон.

— Ето, че разбирате — каза Дрелфин, като ъглите на устните му се изкривиха в заплашителна усмивка. — Аз командвах операцията този ден, което означава, че аз решавам какво да правя с вас. Не вашият лейтенант, не вашият майор, даже не и тъпият капитан Озел!

Той пристъпи напред и опря дулото на бластера в челото на ЛаРон. Той беше непознат модел, забеляза ЛаРон — голям и грозен, със странно изглеждащо приспособление на края на цевта.

— И ако аз реша да ви екзекутирам незабавно за бунт… — пръстът му видимо се стегна около спусъка.

Той блъфира — осъзнаваше с малка част от ума си ЛаРон. — Той си играе с жертвата си на една от ония ужасяващи игри, които тези малоумни, садистични малки хора обичат толкова много.

Обаче ЛаРон бе имперски щурмовак, безжалостно трениран в изкуството на двубоя и оцеляването и тези дълбоко вградени рефлекси не знаеха нищо за психарските игрички на ИБС. Лявата му ръка по собствен импулс се стрелна нагоре, удари китката на Дрелфин и изби бластера далеч от челото му.

Това може би беше последното нещо, което Дрелфин бе очаквал. Той се залюля от удара, избълва проклятие и се опита да насочи отново бластера към целта. Но преди да успее, дясната ръка на ЛаРон долетя и плесна отново китката. За кратка, мъчителна част от секундата бластерът се целеше към лицето на ЛаРон, в следващата секунда той отлетя далеч наляво. ЛаРон се извъртя на десния си крак на половин оборот, докато държеше китката на майора и Дрелфин се превъртя, ръката му се усука и бластерът се насочи безопасно към тавана.

— Какво беше това за прищевките на ИБС като закон? — той избухна.

— ЛаРон, луд ли си? — изкрещя Брайтуотър с ококорени очи.

— Може би — отвърна ЛаРон. Гневът му бе попреминал и той с ужас осъзна, че Брайтуотър бе прав. Даже и да не бе в беда преди, сега със сигурност беше. — Но това бе за уточняване на правилната процедура — добави той. После изтръгна бластера от ръката на Дрелфин, след което я пусна.

Дрелфин се изправи, очите му мятаха мълнии към ЛаРон, лицето му бе изкривено от ярост, а устните му се движеха от безмълвни проклятия. Лявата му ръка измъкна малък, скрит бластер. И този път, осъзна ЛаРон, не беше игра. Проблесна кратка искра, чу се приглушен пукот…

Без звук Дрелфин се отпусна на пода.

За дълъг, застинал момент никой нито помръдна, нито промълви нещо. ЛаРон погледна към сгърченото тяло, после към бластера на майора, който още беше в ръката му, умът му се мъчеше да приеме доказателствата от очите му. Не, нещо друго се бе случило, със сигурност. Майорът трябва да бе получил удар или сърдечна атака. Или пък бе гръмнат от прикритие от неизвестен стрелец. Това даже не прозвуча като истински бластерен изстрел…

— О, не! — потресено промърмори Брайтуотър.

ЛаРон преглътна и с това балонът с налудничави илюзии се спука и студената реалност се стовари върху него. Дарик ЛаРон, с всички негови бълнувания за дълг и чест, хладнокръвно бе застрелял човек.

Не просто човек. Офицер. Офицер от ИБС.

И в този момент той осъзна, че вече е мъртъв.

Останалите също го знаеха.

— Това бе самоотбрана — каза Куилър. Гласът му трепереше по начин, какъвто ЛаРон никога не бе чул от него, дори и в най-отчаяните бойни ситуации. — Всички видяхте. Дрелфин извади бластер пръв.

— Мислиш ли, че на ИБС им пука? — възрази Грейв.

— Аз само отбелязах.

— На тях не им пука — стегнато каза Маркрос, докато оглеждаше наблюдателната палуба. — Въпросът е колко сериозно ще се захванат да ни преследват.

— Чакай малко — обади се Брайтуотър. — Какво значи „нас“?

— Той е прав, Маркрос — съгласи се ЛаРон. — Няма нас, има само мен. Никой от вас не е направил нищо.

— Не мисля, че на ИБС ще им пука и за това — измърмори Куилър.

— Разбира се, че ще им пука — каза тежко Маркрос. — Ще им пука, че никой от нас не направи нищо, за да ти попречи.

— Нямаше време…

— Куилър, ЛаРон — намеси се Грейв — Той е прав. Всички сме вътре.

— Не и ако не успеят да ни идентифицират — намеси се Брайтуотър, като се оглеждаше наоколо. — Няма никой наоколо и той е убит с неговия бластер. Може даже да решат, че е самоубийство.

Грейв изръмжа:

— Дай по-сериозно. Майор от ИБС на върха на гнусната си малка кариера? Те убиват други хора, не себе си.

— Може да се направи само едно — каза ЛаРон. После направи широка крачка встрани, обърна се и насочи бластера към тях — На пода! Всички!

Никой не помръдна.

— Мил жест — каза Грейв. — Но няма да сработи.

— Бластерът е в мен — каза ЛаРон и разклати оръжието за потвърждение. — Няма начин да ме спрете и уставът не позволява да прахосвате живота си напразно.

— Не, ЛаРон, Грейв е прав — каза Маркрос и поклати глава. — Те ще ни измъчват и щом установят, че ти е нямало да стреляш, всички ще сме обратно в месомелачката.

— Освен това ти не можеш да управляваш сам тези кораби на ИБС — намеси се тихо Куилър. — Най-малкото аз трябва да дойда с теб. Губим време в момента.

— Най-малкото всички трябва да дойдем — каза Грейв тежко. — И наистина пилеем време!

— Не мога да ви позволя това — протестира ЛаРон. — Не мога да искам от вас да зарежете всичко по този начин! Трябва да напуснете Империята, да станете бегълци…

— Нямаме избор — каза Грейв. — Особено след това, което се случи на Отронена сълза, не съм сигурен, че ще мога спокойно да нося бронята си отново.

— Относно напускането на Империята — добави Куилър сериозно. — На мен ми се струва, че Империята ни изостави първа. Или поне Империята, на която ние мислехме, че се подписваме да служим. — Той погледна към Брайтуотър. — Хайде Брайтуотър, идваш с нас.

Брайтуотър се намръщи:

— Не съм готов да се откажа от Империята точно сега. Но и аз не искам да се мотая тук и да чакам ИБС да ме постави под ярките си лампи. Какъв е планът?

ЛаРон погледна надолу към сгърчения труп на Дрелфин и опита да включи отново ума си на скорост.

— На първо място, да скрием тялото — каза той. — Някой от тези шкафове за съхранение наоколо ще свършат работа. Куилър, кой кораб ще вземем?

— „Суонтек“ — отговори Куилър и посочи кораба, за който бяха говорили по-рано. — Имайки предвид нашите общи технически умения, трябва да искаме най-надеждния кораб, който можем да вземем. Ако са били достатъчно любезни да оставят системите на стендбай, мога да го подготвя за десет минути.

— Не можем да избягаме, докато „Възмездие“ е в хиперпространството — каза Брайтуотър.

— Може да има и друг начин — каза ЛаРон. Една дръзка идея бе изгряла в ума му. — Грейв, приготви го. Грейв, Брайтуотър, идете с него. Маркрос и аз ще се оправим с тялото.

Шкафовете бяха плътно натъпкани, но с малко усилия и наместване те успяха да направят достатъчно място за тялото на Дрелфин. През времето, за което се справиха и слязоха до нивото на хангара, Куилър и Брайтуотър бяха подготвили „Суонтек“. Опитвайки да изглежда естествено, ЛаРон докосна рамото на Маркрос и посочи към рампата за влизане.

Никой не им попречи, докато крачеха натам — обстоятелство, което порази ЛаРон подозрително и зловещо. Бяха минали половината път, преди да се досети, че заради рестрикциите на ИБС върху мястото вероятно нямаше никой в стаята за наблюдение на хангарите, за да гледа парада. Те стигнаха кораба без инциденти и се изкачиха в малка, но приятно мебелирана каюткомпания. Прибраха рампата и запечатаха вратата, след което се насочиха към мостика.

Куилър беше в пилотското кресло. Неговите пръсти щракаха тук и там по таблото, докато подготвяше кораба за състояние на пълна готовност.

— Къде са Грейв и Брайтуотър? — попита Маркрос, докато сядаше в креслото на помощник-пилота.

— Проверяват да не е останал някой да спи на борда — отговори Куилър.

— Добре, готови сме — той погледна през рамо към ЛаРон, — ти каза, че имаш някаква идея?

ЛаРон кимна, седна зад Маркрос при комуникационното табло на астрогатора и го включи на бързо сканиране. Така… вътрешнохангарна връзка, ето… Изправяйки рамене и опитвайки да се вмъкне в ума на средностатистически главорез от ИБС, той натисна ключа:

— Тук е майор Дрелфин — каза той с най-добрата имитация на гласа на Дрелфин. — Ние сме готови.

— Сър? — отговори леко изненадан глас.

— Казах, готови сме за тръгване — каза ЛаРон, добавяйки хапливост в гласа си. — Изведете „Възмездие“ от хиперпространството, за да можем да стартираме.

— Аа, момент, сър!

Комуникаторът замлъкна.

— Това ли беше големият ти номер? — измърмори Куилър.

— Дай му минута — каза ЛаРон, опитвайки да звучи по-уверено, отколкото се чувстваше. Ако трябваше да си пробиват път навън…

— Майоре, говори командир Брилстоу — намеси се нов глас. — Не виждам да има напускащи кораби в моето разписание.

— Разбира се, че нямате! — изръмжа ЛаРон. — Нито ще отбележите нещо във вашия доклад. Сега любезно излезте от хиперпространството, за да можем да продължим нататък.

Той задържа дъх. Куилър бе прав, разбира се. Правилата изискваха задължително офицерът на мостика да съгласува такива непланирани заявки с капитана или поне с някой от контингента на Дрелфин. Обаче Имперското бюро за сигурност работеше по свои собствени правила и всеки във флота го знаеше. А командир Брилстоу беше слушал достатъчно истории за недоволството на ИБС…

За негово успокоение и учудване пъстрото небе на хиперпространството извън хангара изчезна в изпъстрената със звезди чернота на реалния Космос.

— Потвърждавам, майоре — каза Брилстоу с вдървен официален тон. — Имате разрешение за стартиране.

ЛаРон изключи комуникатора.

— Да мърдаме, преди да са си сменили решението — каза той на Куилър.

— Все още може да е капан — предупреди Куилър, докато настройваше двигателите за издигане, след което насочи „Суонтек“ към екрана, който задържаше атмосферата в кораба. — Може да ни разрешат да излезем, след което да ни ударят с тежката артилерия.

— Не мисля — отговори Маркрос, — не биха стигнали до огнен ендшпил, без поне да опитат да ни хванат живи и да разберат какво, по дяволите, мислим, че вършим.

— Надявам се да си прав — каза Куилър. — Готови сме.

Секунди по-късно вече бяха навън. Куилър зави към фланга на звездния разрушител, зави зад гигантската структура и ги насочи към дълбокия Космос. Минута по-късно, докато ЛаРон следеше тактическия дисплей за признаци, че от кораба внезапно са си променили решението, изображението на „Възмездие“ се размаза и разрушителят изчезна отново в хиперпространството.

Куилър издиша с облекчение:

— Чудесно е, когато дивотиите на ИБС работят против тях!

— Което не означава, че ние трябва да се мотаем тук и да ги чакаме да се осъзнаят — предупреди Маркрос. — Някакви идеи накъде да тръгнем?

— Мисля, че Друност ще е добре като първа спирка — каза Куилър, докато щракаше по контролния панел. — Това е на около три часа и е чудесен малък, периферен свят, където има обединен транспортен възел и търговски център, което значи, че ще можем да намерим достатъчно гориво и продукти. Както се сещате, има много път до границите на Империята.

— Ако наистина решим да отидем толкова далеч — отвърна Маркрос. — Има достатъчно по-близки системи, където бихме могли да се скрием.

— Това можем да го мислим по-късно — каза ЛаРон. — Да тръгваме към Друност.

Куилър кимна, нагласи курса и звездите се изтеглиха в звездни линии.

— Има един въпрос, който трябва да разрешим, преди да стигнем там: как ще я караме с парите? — посочи той.

Интеркомът избръмча и се чу гласът на Брайтуотър:

— Куилър, чисто ли е?

— Свободни сме и „Възмездие“ си замина — увери го Куилър.

— Страхотно! — каза Брайтуотър. — Включи управлението на автомат и ела до втора кабина — втората вдясно от теб, веднага след салона. Приготви се да видиш нещо интересно.

Брайтуотър и Грейв чакаха ЛаРон, Куилър и Маркрос да се появят. Както и каюткомпанията, кабината бе оформена по начин, който може да се очаква от хора с бюджета на ИБС. Мебелировката включваше тясно, но удобно легло, шкаф, бюро с компютърен терминал. Над бюрото имаше екран, който показваше текущия курс на кораба и цялостния полетен статус. Не липсваше даже и частна тоалетна.

— Готино — изкоментира Куилър. — Тази сигурно е за пилотите.

— Моята е всъщност — отговори Грейв. — Но не се притеснявай — всички са като нея.

— Ако мислиш, че това е готино, задръж малко — добави Брайтуотър. — Той пристъпи към екрана и плъзна пръста си по долната страна на рамката. С тихо хлъцване част от преградата в края на леглото се пропука и се отвори и Брайтуотър я отвори, за да разкрие скрит килер. Или по-скоро скрит арсенал.

На една странична стена имаше прикрепени дузина бластери, всякакви неща: флотски пистолети BlasTech DH-17, стандартните щурмови пушки E-11, миниатюрни бластери, от лесни за укриване до такива, чиято изработка и модел ЛаРон не можеше да разпознае.

Под закрепените за стената оръжия имаше пакети с батерии и газови патрони, както и малки сандъчета с резервни части. На другата стена висеше един от любимите на Грейв Т-28 снайпери, плюс колекция от виброножове, гранати, зашеметяващи средства, както и няколко аракидски дрона. А в средата на килера имаше два комплекта блестящи щурмовашки брони.

— В първа кабина има съвсем леко различна колекция — Грейв наруши тишината. — Не сме проверявали другите, но се обзалагам, че и те са заредени по подобен начин.

— Има два спидербайка Aratech 74-Z в единия от товарните сектори, затова предполагам, че в някоя от кабините има комплект от две скаутски брони — добави Брайтуотър. — Тази кабина ще е моя.

— Тия пичове са дошли добре оборудвани — изкоментира Маркрос. — Дали не са оставили и някоя и друга пара̀ наоколо?

— Ако не са, винаги можем да оберем банка — вметна Куилър, като посочи към въоръжението.

— Още не сме открили някакви кредити — Брайтуотър отговори на Маркрос. — От друга страна, беше абсолютно луд късмет, че открихме това. Ние търсихме гратисчии, а не скрито съкровище.

— Мисля, че можем да оправим работата — каза Маркрос.

— Абсолютно — съгласи се ЛаРон. — Имаме три часа докато стигнем планетата, щурмоваци. Да се разпръснем и да видим какво още ИБС са били достатъчно любезни да оставят на нашия нов кораб.

Крайният резултат бе впечатляващ. Намериха петнайсет комплекта щурмови брони — осем стандартни, шест специализирани и един пълен щурмовашки космически скафандър; Петдесет бластера от най-различен вид, сто гранати, включително шокови и експлозивни и даже два термални детонатора; трийсет и пет комплекта цивилни дрехи; два ландспидера^[1] и два байка; спидер за шест пасажера и многобройни устройства за проследяване; бойни средства и пособия за задържане, както и малка машина за създаване на лични идентификационни етикети. Имаше също колекция от фалшиви транспондерни кодове.

Не липсваха и пари. Повече от половин милион кредита!

— Какво за Бога са планирали, щом им е трябвало всичко това! — промърмори Брайтуотър, когато седнаха в каюткомпанията, за да си сверят списъците.

— Предполагам, че се готвят да прережат гърлото на бунтовниците — отговори Маркрос. — Маскираните товарни кораби биха били идеални за проникване във вражеските конвои за доставки.

— Или да се представят като ренегати, които искат да се присъединят — каза ЛаРон.

— Каквото и да са имали на ум, то ни поставя в добра позиция — намеси се Грейв. — Така, къде по-точно към външния ръб на Галактиката смятаме да се отправим?

— Трябва да опитаме пространството около Хът — предложи Куилър. — Империята има твърде слабо присъствие там и ние лесно ще можем да се уредим на работа като охрана или бодигардове.

— Ние не работим за престъпници! — каза твърдо Брайтуотър.

— Аз само исках да кажа…

— Не, той е прав — обади се ЛаРон. — Ние сме имперски щурмоваци, не наемни гангстери.

— Вече не сме имперски щурмоваци — промърмори Куилър и хвърли информационната си карта на холографската маса.

— Въпреки това няма да работим за престъпници — настоя Брайтуотър.

— Има и друга възможност — предложи Маркрос. — Вместо да бягаме към външния ръб, подобно на уплашен тонг^[2], защо да не останем наоколо, в сектор Шелша?

— Не знам — каза Куилър със съмнение в гласа. — Разглеждах списъка със системи преди малко и няма много места, където бихме могли да отидем без някой да ни забележи.

— Или да продължим да се движим — предложи Брайтуотър. — Имаме достатъчно кредити, поне на първо време.

Маркрос прочисти гърлото си:

— Всъщност мислех, че може да опитаме някъде на Шелконва.

ЛаРон се начумери удивено. По израженията на останалите лица личеше, че и тяхната реакция бе подобна.

— Искаш да се скрием в столицата на Шелша? — попита Куилър.

— Там ще е последното място, където ИБС би търсило бегълци, обявени за издирване — посочи Маркрос, — и освен това познавам хора там, които могат да ни помогнат.

— Ако имаш приятели там, това е последното място, където бихме искали да отидем — контрира Грейв. — Спомняш ли си името на първото момиче, което си целунал?

— Разбира се — изсумтя Маркрос.

— А втората?

— Аа… не, всъщност не, наистина — призна Маркрос.

— Обаче ИБС знае! — каза Грейв. — Или ще научи достатъчно скоро. Ние сме бегълци, Маркрос! Това означава, че никога повече няма да се свързваме с човек, когото някога сме познавали. Никога!

— Дайте по-полека с дългосрочното планиране — каза ЛаРон. — Първата цел е да влезем и излезем в Друност, без да активираме алармите. Веднъж да напълним резервоарите и складовете, можем да приказваме за следващите варианти.

Маркрос все още не изглеждаше убеден, но кимна:

— Добре, но все още ми се иска по-късно да опитаме на Шелконва.

— Може — обеща ЛаРон. — Всички ще си кажем мнението и ще решим заедно. Както Грейв каза, ние петимата сме всичко, което имаме.

Брайтуотър разтърси глава:

— Защо ли това не ме изпълва с увереност?