Тимъти Зан
Преданост (19)

Шестнадесета глава

ЛаРон тъкмо привършваше подготовката си, когато Куилър се включи по интеркома:

— Един час — обяви той. — Започвам проверка на готовността за бойни действия.

— Прието — каза ЛаРон. — Грейв, Брайтуотър, отивайте при оръдията и започнете проверки.

Той прие потвържденията и с шлем под мишница тръгна към кокпита.

Маркрос беше вече там, седнал в седалката на копилота със своя комплект уреди, включени под конзолата.

— Всичко изглежда наред — рапортува той, когато ЛаРон зае своето обичайно място при пулта за сензорите и щитовете зад Куилър. — Как са нашите гости?

— Изглеждат добре през последните три часа — отговори му ЛаРон. — Дадох им новия график и предложих да поспят малко, преди нещата да загрубеят.

— Обзалагам се, че са поискали да се присъединят към купона — дойде гласът на Грейв откъм интеркома.

— Всъщност не — каза ЛаРон. — Сигурно не мислят, че това ще им донесе нещо добро.

— За което са прави — каза Маркрос. — Куилър, какво е това периодично предупреждение от страничните сензори?

— Не е важно — каза Куилър. — Чакай да видя мога ли да го изчистя.

Слушайки с половин ухо, ЛаРон гледаше своите дисплеи и настройваше ума си за битка.

 

„Люк.“

Люк се сепна от леката си дрямка.

— Бен?

„Ставай — прошепна гласът на Бен в неговия ум и Люк усети настойчивостта в гласа му. — Лея е в опасност.“

Люк почувства как сърцето му замръзна.

— Каква опасност? — попита той, като грабна ботушите си. — Къде е тя?

„В Макрин Сити, Шелконва. Главният администратор на губернатора е затворил космодрумите и е алармирал Империята за нейното присъствие.“

Гърлото на Люк се стегна. Той се беше страхувал, че може да се случи нещо подобно, беше се притеснявал за това особено след като Лея го помоли да тръгне с Хан вместо с нея.

— Какво да направя? — попита той. — Аз съм в капан тук.

Последва кратко мълчание.

„Не толкова сериозен капан, колкото си мислиш — отново се чу гласът на Бен. — Иди при компютъра.“

Люк отиде до бюрото. Дали се предполагаше, че трябва да измисли как да проникне в корабната комуникационна система и да повика генерал Рийкан за помощ?

„Съсредоточи се върху клавиатурата — инструктира го Бен. — Фокусирай се върху числата.“

— Не виждам нищо — каза Люк, докато се взираше нагоре-надолу по редиците цифри.

„Първото число е седем.“

Люк насочи вниманието си към този клавиш. Сякаш имаше някакво усещане там. Той постави пръстите си върху клавиатурата и се отвори за Силата, като й предостави контрола върху тялото му, както по време на битката с пиратските кораби.

Обаче пръстите му останаха неподвижни. Без непосредствената заплаха и стреса от битката, които бяха насочили емоциите му, не се случи нищо.

— Не мога… не виждам нищо — каза той.

В ума му прозвуча въздишка.

„Числата са седем, седем, осем, едно, три, едно, две.“

Люк набра комбинацията. Нищо не се случи.

— Сега какво?

Бен не отговори. Намръщен, Люк се огледа като отново се опита да се вслуша в Силата. Очите му пробягаха по екрана, показващ текущата позиция на кораба, вектора и системния статус. Почти успя да почувства нещо там, но колкото и да опитваше, не можа да застави усещането да се оформи в нещо по-ясно.

„Прекарай пръсти по рамката на екрана отстрани.“

Люк изпълни инструкциите и в този момент се чу леко щракване зад гърба му. Той се обърна и за негово учудване видя, че на преградата зад леглото се е открехнала няколко сантиметра секция с размерите на врата. Отделение за контрабанда, може би? Той прекоси кабината и отвори вратата.

Не беше скривалище за контрабанда. Беше склад за оръжие. Склад, в който имаше две редици щурмовашки брони.

Люк се вторачи в лъскавите брони и вълна на ужас го обля. Той бе прекарал последния ден колебания дали ЛаРон и хората му са пирати, контрабандисти или ловци на глави, или даже наистина агенти на Обединените доставчици, каквито те претендираха, че са. Възможността да са имперски войници въобще не бе минавала през ума му.

„Не се притеснявай — каза гласът на Бен. — Не е това, което си мислиш. Поне не изцяло.“

Люк погледна през рамо към вратата на каютата.

— Това не е голямо успокоение.

„Довери ми се, Люк. Вземи един бластер и го зареди.“

Люк огледа оръжията, надявайки се силно, че Бен няма да иска от него да се справи с петима щурмоваци сам и посегна към най-големия бластер.

„Люуук“ — смъмри го гласът на Бен.

Той спря, пое дълбоко дъх и се пресегна за Силата.

Добре. Но щом не трябваше да вземе най-големия бластер…

Очите му скочиха на най-малкото оръжие — малък джобен бластер. Все още държейки Силата, той взе оръжието от стелажа, но продължаваше да не може да разбере какво трябва да прави.

— Би могъл да ме улесниш — протестира той, докато вземаше подходящи боеприпаси и ги зареди в бластера.

„Твоят чичо не те бе носил на гръб, докато не навърши петнайсет.“

Люк направи физиономия. Беше глупаво да се сърди.

— Съжалявам — извини се той.

„Ти правиш първите си стъпки в големия свят, Люк. Но има още много, много стъпки, които трябва да се направят. Не мога да те водя постоянно по твоя собствен път. Всичко, което мога да направя е да те насочвам, да те уча и да ти помогна сам да намериш пътя.“

— Разбирам — каза Люк и вдигна бластера с ръка. — Вземам го и се предполага, че ще трябва сам да реша какво да правя с него?

„Ти и Силата заедно ще го направите — увери го Бен. — Търпение. Слушай Силата. Ще разбереш, когато дойде времето.“

 

— Стигнахме — промърмори Куилър и издърпа лостовете на хиперпространствения двигател. Звездните линии се превърнаха в звезди и ЛаРон видя планетата Гепарин, простряна като тъмна сянка под тях.

Той изведнъж се намръщи. Точно отпред нощта на планетата бе разкъсана от грозд ярки червено-жълти петна.

— Какво е това? — попита той и посочи с ръка.

Докато го направи, ярък блясък от зелена светлина проряза погледа му и се заби в пейзажа долу, като добави още едно жълто петно в грозда.

— Какво по… — обади се Маркрос.

— Ооо, мамка му! — изсъска Куилър и завъртя „Суонтек“ странично нагоре в стегната спирала обратно в посоката, от която бяха дошли. Над тях блесна нов сноп зелени турболазери.

Осветена за кратко от отраженията, в далечината проблесна клиновидната форма на имперски звезден разрушител.

— Не може да бъде! — пое дъх ЛаРон.

— Но е — мрачно каза Куилър. — Това е „Възмездие“. Откриха ни.

 

Люк крачеше напред-назад в каютата си, когато внезапна маневра на „Суонтек“ го засили тежко към една от преградите. Той изгуби равновесие и си натърти дланите, когато удари стената.

Както Бен бе обещал, наистина стана ясно, че е настъпило времето. Той извади бластера от якето си и тръгна към вратата.

„Чакай! — чу той отново гласа на Бен, когато «Суонтек» направи нов остър вираж. — Използвай Силата и ще разбереш кога.“

— Ясно — каза Люк. Той допря дулото на бластера в ключалката, хвана се здраво за бюрото и зачака.

 

— Капитане, имаме нарушител — извика някой от екипажа. — Току-що навлезе в системата и иска да избяга.

— Дайте ми рапорта — заповяда Озел, откъсна се от съзерцанието на горящата пиратска база долу и тръгна по мостика към сензорната станция. Конфигурацията на товарния кораб бе такава, каквато той никога не бе виждал по-рано и затова отиде по-близо, за да види по-добре.

— Това трябва да е намек — обади се Соморил. — Един кораб, свързан с друг.

— Прав си — промърмори Озел. Това обясняваше странната форма. Корабът, който бе превозван беше корелиански лек транспорт, може би YT или YR клас. Влекачът беше…

Соморил рязко пое въздух:

— Това е „Суонтек“.

Челюстта на Озел падна надолу.

— Мислиш, че…

— Офицер на придърпващия лъч — извика Соморил като рязко се извъртя. — Погрижете се за този кораб. Веднага!

— Действайте — потвърди Озел, като го обзе внезапна надежда. Те бяха дошли, за да затворят устата на имперска агентка, която би могла да знае срамната им тайна. Но сега, напук на всички вероятности, те имаха шанс да изгорят тази тайна заедно с нея.

— И изстреляйте TIE-файтерите — добави той. — Този кораб не бива да ни избяга.

 

За една дълга минута ЛаРон помисли, че ще успеят. След това „Суонтек“ се разтресе силно и започна да се отклонява от курса, въпреки цялата си съпротива.

— Куилър?

— Хванаха ни — отговори Куилър. — Притеглящ лъч.

— Още сме доста далеч — каза Маркрос. — Може би ще можем да се залюлеем и да избягаме.

— Опитай — нареди ЛаРон.

Ревът на субсветлинните двигатели се промени, щом Куилър промени посоката, за да насочи „Суонтек“ под различни ъгли спрямо лъча, с надежда да ги измъкне от него.

— Става ли? — попита ЛаРон.

— Дай ми минута — отговори Куилър. — Имаме някаква свобода в тази посока, но за да успеем, трябва да достигнем до ръба на лъча, преди да са насочили друг излъчвател.

Откъм кърмата се чу нов вой.

— Или преди да са ни гръмнали двигателите — добави Маркрос.

— Грейв, Брайтуотър — открийте огън — заповяда ЛаРон, след като нов турболазерен залп избухна в задния им щит.

Техният отговор беше разкъсани зелени припламвания от лазерните оръдия на „Суонтек“.

— Твърде далеч сме, за да нанесем някакви повреди — каза Маркрос.

— Знам, но може да сме достатъчно близо, за да объркаме сензорите им малко — каза ЛаРон. — Давай Куилър — освободи ни.

 

Люк усети пик в Силата, точно както когато тренираше с дрона. Точно когато първият турболазерен залп удари задния щит, той простреля ключалката с бластера. Вратата се плъзна встрани и той внимателно огледа коридора. Нямаше никого. Бързо той отиде до вратата на Хан, олюлявайки се при бесните маневри на „Суонтек“ и отключи вратата.

Хан беше прав, държеше се за бюрото и лицето му бе като камък, вторачено в екрана.

— Добре ли си? — попита го Люк.

Хан пое дълбоко въздух.

— Пуснаха ли те?

— Не точно — каза Люк. — Хан, Лея е в опасност.

— Ние също, малко нещо — каза Хан, — издърпа бластера от ръката на Люк и направи физиономия. — От къде гепи това, тарикат такъв?

— Тя е в капан в Макрин Сити на Шелконва и Империята знае, че тя е там — настоя Люк.

— По-късно, хлапе — каза Хан, провря се покрай Люк и излезе в коридора.

Люк чу рева на Чубака, по-силен даже от този на двигателите. Хан отвори ключалката и се дръпна рязко назад, когато косматата ръка на уукито замахна яростно към него през отворената врата.

— Споко, ние сме — извика Хан.

Чубака се спря по средата на удара, огледа се навсякъде и изръмжа нещо.

— Не знам, но който и да е, те ни оставиха заключени — каза му Хан. — Иди в „Сокола“ и бъди готов.

— Тръгваме ли си? — попита Люк, внезапно успокоен, че ще избегне битката и внезапно засрамен, че ще изостави ЛаРон и останалите от който или каквото ги беше нападнало.

— Не сега — изръмжа Хан. — Как мислиш, Чуи? Хапи и бягай?

Уукито помисли, после изръмжа потвърждение и тръгна към люка, където бе прикрепен „Сокола“ и изчезна от поглед.

— Аз какво трябва да правя? — попита Люк.

— Стой настрана — кратко каза Хан, измъкна бластера и тръгна напред.

Каюткомпанията беше празна, както и антрето след нея. Хан плесна с длан ключалката на кокпита и влезе вътре. Той направи две крачки, преди да забележи щурмовашките брони.

Люк трепна. Твърде късно разбра, че трябваше да разкаже на Хан, какво бе открил за техните похитители. Но след само съвсем леко колебание Хан продължи напред.

— Каква е ситуацията? — попита той.

— Звезден разрушител ни е прихванал — отговори ЛаРон. Физиономията му се стегна, като видя бластера в ръката на Хан, но гласът му бе спокоен, професионален. — Сигурно ще изпратят тайфайтери.

— Опитваме да направим махало — добави човекът отпред, май беше Куилър.

— Други кораби наоколо? — попита Хан.

— Не — каза Маркрос, като погледна мрачно към Хан от седалката на копилота. — Пиратската база също изглежда, че е ефективно неутрализирана.

— Добре — Хан хвърли бърз поглед през купола към триъгълната форма, надвиснала в далечината над тях, след това тупна Маркрос по бронираното рамо.

— Стани — нареди той.

— Какво? — застрашително попита Маркрос.

— Казах, стани — отговори Хан и отстъпи, за да направи място на Маркрос. Той опита да прибере бластера в празния си кобур, усети, че малкото оръжие може да пропадне там и вместо това го пъхна отляво на колана си.

— Трябва да се правят сложни маневри и нямам време да ги обяснявам.

— Виж, Соло…

— Стани — каза ЛаРон.

Намръщен, Маркрос откачи коланите си и стана. Промъкна се край Хан, който зае неговото място.

— Дайте ми връзка със „Сокола“ — нареди Хан и хвърли бърз поглед върху плота за управление. — Чуи, готов ли си?

От слушалките се чу потвърждаващо ръмжене.

— Добре — каза Хан. Някой готов ли е да запечата коремния люк и да откачи свързващата яка?

— Кажи кога — каза Куилър.

— Сега — отговори Хан. — И ми дайте управлението.

Куилър щракна два ключа и след момент „Сокола“ се появи пред погледите им изпод „Суонтек“, като се стрелна напред и рязко зави вдясно.

— ЛаРон, корелианецът избяга — чу се гласът на Грейв през интеркома.

— Всичко е наред, остави го — каза ЛаРон. — Продължавай да стреляш по „Възмездие“. Куилър?

— Лъчът още ни държи — каза Куилър. — Какъвто и трик да готвим, дано да е добър.

— Дай му минута — каза Хан и направи осмица със „Суонтек“ по посока към края на невидимата му връзка. — Нека първо да го забележат.

Внезапно сноп от зелени стълбове проряза пространство зад „Сокола“.

— Добре, видяха го — продължи Хан. — Къде са тези TIE-файтери, които казахте, че са пуснали?

— Може би са променили решението… Не, ето ги, идват — прекъсна изречението си ЛаРон. — Четири двойки излитат от главния хангар.

Люк погледна, търсейки в небето. Момент по-късно забеляза осем TIE-файтери да се набират към тях. Шест отиваха определено към „Суонтек“, останалите два се отделиха.

— Изглежда една двойка се насочва към „Сокола“ — предупреди той.

— Добре — това се очаква да направят — каза Хан. Той погледна, после издърпа рязко лоста за управление, натисна дроселите и завъртя „Суонтек“ обратно.

— Чуи, трябва ни „покривка“.

— Имате „покривка“? — попита Маркрос. — Къде?

— Какво е „покривка“ — попита Люк.

— Смутител на притеглящия лъч — каза Куилър, като звучеше озадачено. — Бомба, която съдържа силно отразяващи парчета. Но ние не намерихме нищо такова, когато претърсихме кораба ви.

— Така е, понеже нямаме такава — отговори му Хан, като завъртя „Суонтек“ отново обратно.

— Тогава откъде планираш да я намериш? — настоятелно попита ЛаРон.

— Не можеш да намериш „покривка“ — отвърна Хан, и пак се огледа. — Трябва да си я направиш. Чуи — давай!

„Сокола“ се лашна рязко наляво в отговор, като се завъртя в спирала към идващите два TIE-файтера. Без да се трогва от техните лазерни залпове, Чубака отговори със свой залп и яркият червен лъч удари водещия изтребител в носа, като го превърна в топка от пламъци и дим.

И малки отражателни метални парчета.

— Това ли е нашата „покривка“? — попита Люк.

— Позна — потвърди Хан.

Когато вторият TIE зави покрай бившия си партньор, Хан рязко усили мощността на двигателите на „Суонтек“ почти до границата на разрушение и повлече притеглящия лъч право към разширяващия се облак от отломки.

Последва жесток крен и „Суонтек“ бе свободен.

— Направи го! — извика Куилър. — Давай, давай, давай!

— Свободни сме, Чуи — повика Хан и насочи „Суонтек“ далече от звездния разрушител с пълна мощност, като правеше резки маневри като риба, за да не позволи на притеглящия лъч да възобнови контакта. — Изчезваме.

Отговор не последва.

— Чуи? — повика Хан. — Чуи!

— Къде е той? — попита Люк, като кривеше врата си за да гледа.

— Там — посочи Куилър. — Отива към планетата.

Хан изпсува и обърна „Суонтек“ обратно.

— Дръж се приятелю, идваме — извика той.

— Какво правиш? — настоя Маркрос.

— Какво мислиш? — отсече Хан.

— Връщаме се обратно и те със сигурност ще ни хванат — каза Маркрос.

— Не и без бой.

— Ние срещу звезден разрушител? — Маркрос хвана Хан за рамото. — Луд ли си?

— Отиваме — изръмжа Хан, като опитваше да си освободи рамото. — Люк, махни го от мен.

— Почакай — каза Люк, взирайки се в драмата отвън. Оставащите TIE-файтери бяха тръгнали след „Сокола“ и доколкото можеше да види, самият звезден разрушител също.

— Те ни игнорират — каза Люк. — Всички тръгнаха след „Сокола“.

— Знае, че не могат да ни докопат, преди да скочим — напрегнато каза ЛаРон. — Измъкнали сме се и затова Озел е решил да хване този, когото може.

— И те ще го взривят в небето — каза Хан. — Куилър, какво…

— Поемам контрола обратно — каза пилотът и „Суонтек“ се обърна в обратна посока от спасяващия се „Сокол“. — Нищо полезно не можем да направим, ако се втурнем след тях. Трябва ни план.

— Трябва да го последваме — настоя Хан, като пусна управлението и посегна към бластера в колана си.

Обаче ръката на Маркрос беше по-близо а и Маркрос явно очакваше това движение. Щурмовакът хвана ръката на Хан, изви я и изтръгна оръжието. После пристъпи назад.

— Куилър е прав — твърдо каза той. — Вместо да спориш, предложи работещ план.

— Нямаме нужда от план — прекъсна ги Люк, като показа редицата данни, които се появиха на дисплея. — Чуи вече има такъв.

 

— Трансмисии? — настоя Озел, свирепо гледайки към кабината на екипажа. — Какви трансмисии?

— Не знам, сър — отговори комуникационния офицер, надничайки над раменете на подчинените си, докато трескаво работеха по сигнала. — Криптирани са. Но определено са насочени към пиратската база и хълмовете на север от нея.

Озел изпръхтя:

— Добре, каквото и да е, няма да им донесе нищо добро сега — каза той. — Контрол на огъня, искам да разрушите този корелиански кораб.

— Не толкова бързо, капитане — каза Соморил и присви очи. — Те поеха огромен риск да дойдат толкова близо, за да излъчат тези трансмисии. Предпочитам да разбера за какво са.

Озел стисна зъби. Но Соморил беше прав.

— Игнорирай последната заповед — извика той. — Контрол на привличащия лъч: погрижете се за корелианеца.

Той се загледа в тази част от кабината на екипажа:

— И този път се опитайте да го задържите.

 

— Изглежда вашият приятел се е насочил отново към космоса — каза Маркрос, звучейки объркано. — Защо те не го удариха, докато беше между тях и планетата?

— Сигурно има нещо в тази трансмисия, което обърква Озел и затова го искат жив — каза ЛаРон. — Ако го бяха ударили отблизо, щяха да го разпръснат по целия пейзаж.

— Е, те сега се подготвят за това — мрачно каза Куилър. — Изпратиха TIE-файтерите право към него. Сигурно са подготвили и притеглящия лъч.

— Няма проблем — каза Хан, опитвайки да звучи по-уверен, отколкото беше. Той и Чубака бяха правили подобни маневри много пъти и досега бяха сработвали добре.

Само че този път Чубака беше сам, опитвайки се да се справи с кораба и взвода изтребители едновременно и с ненадежден хиперпространствен двигател под задника. Голямото ууки беше печено, но Хан не бе сигурен дали е чак толкова печено.

— Почти достатъчно далеч за скок — каза Куилър. — Още няма привличащ лъч.

— Те пратиха тия изтребители, за да опитат да го спрат — добави Маркрос. — Изглежда Озел най-сетне е проумял, че ще го изпусне.

Но беше твърде късно, а TIE-файтерите бяха твърде далеч назад за подобно прихващане. Те опитаха все пак, стреляйки непрекъснато и огънят им се разпръскваше от задния щит на „Сокола“. Един от изстрелите проби и Хан потръпна, когато бронята получи поредната вдлъбнатина.

— Давай, Чуи! Бягай! — шепнеше той без дъх.

— Май хиперпространственият му двигател не работи — каза ЛаРон.

— Още не е опитал — отговори му Хан. — Косматата топка просто иска да е сигурен, че всички, които са на опашката му, ще са твърде далеч, за да се върнат за нас.

Куилър подсвирна:

— Смелчага!

— И глупак — изръмжа Хан и трепна, когато разрушителят започна да стреля отново с турболазерите си.

Но капитанът отново бе закъснял. С последен залп от четирицевните оръдия по преследващите го изтребители „Сокола“ потрепери в псевдодвижение и изчезна.

— Ще го проследят — предупреди Куилър. — Прихващане на траекторията, вероятностна графика на целите — всичко от списъка.

— Може да опитат — каза Хан, като тихо въздъхна с облекчение. Чубака можеше да издържи най-лудите и най-жестоките каскади. — Единственото място, където ще отиде, е отново да бъде тук.

— А ако оставят няколко кораба за засада? — попита Люк. — Имам предвид, нещо по-голямо от тези TIE-файтери. Патрулна лодка или две, да речем.

— Това би било подходящо — съгласи се Хан. — Но не мисля, че този капитан е достатъчно умен да го направи.

— Определено не е — потвърди ЛаРон. — За наше щастие.

 

— Имаме ли следата му? — изрева Озел през мостика. — Офицер на сензорния отдел! Имаме ли следа?

— Имаме следа, капитане — отговори глас. — Изчисляваме вероятностите… не.

— Какво не? — настоя Озел.

— Максимумът на графиката е в системата на Олдерон — отговори офицерът, като звучеше объркано. — Но там няма нищо. Вече няма.

Озел пусна тънка усмивка. Умен плъх. Но не достатъчно умен.

— Което го прави идеално място за укритие — каза той на офицера. — Нагласете курс за проследяване.

— А пиратската база? — попита Соморил, като показа към планетата под тях. — Не сме приключили още тук.

Озел погледна към пламъците, които се издигаха от повърхността на планетата.

— Ние спечелихме битката — каза той. — TIE-файтерите могат да довършат разрушението.

— Но може да има оцелели — каза Соморил, като понижи глас. — В частност… — знаете кой.

— Ако вече не е мъртва, скоро ще бъде — увери го Озел. — TIE-файтерите ще се погрижат. Но ако толкова се безпокоите…

Той се обърна към кабините на екипажа:

— Искам наситен огън по местата за кацане на юг и на изток от комплекса — заповяда той. — Разрушете всички кораби. Корекция — разрушете всички, освен рендилийския тежък транспортьор.

— Сър? — попита озадачено Соморил.

— „Харпърс Уей“ все още носи петдесет AT-ST на Негово Превъзходителство — напомни му нетърпеливо Озел. Той ли бе единственият на борда, който се сещаше за тези неща! — Ще се върнем отново за него и за изтребителите, след като приключим с корелианския пират.

— Сър, наистина не мисля…

Озел демонстративно му обърна гръб. Соморил можеше да знае много повече от него за предателствата, убийствата и дебненето в сенките, но той — Озел, бе експертът тук относно корабите и реалните, истински битки.

И този корелианец нямаше да му избяга. Не и след като бе помогнал на тези щурмоваци дезертьори да му се изплъзнат между пръстите.

Никакъв шанс!

— Курсът към Олдерон е готов, сър.

Озел хвърли последен поглед в посока към кораба на изменниците, които тихичко му се присмиваха от разстояние. Ще ги докопа и тях също, обеща си той. Рано или късно ще ги хване.

— Тръгваме!

 

Думите тъкмо изскочиха от устата на ЛаРон, когато огромният военен кораб блесна и изчезна.

— И той тръгна! — каза Хан, като облекчение и презрение се бореха за надмощие в ума му. Този капитан наистина бе кух. — Даже не се погрижи най-напред да си прибере изтребителите на борда.

— Което просто показва, че се готви да се върне — каза Маркрос. — Ако смятаме да претърсваме това пиратско гнездо, трябва да приключим, преди да се е върнал.

— Няма да е лесно с тия TIE-файтери, които караулят — предупреди Люк.

Но вместо да оформят защитна формация, седемте останали изтребителя се обърнаха към планетата.

— Само че те не са тук, за да ме държат настрана — мрачно каза Куилър. — Озел ги е оставил, за да довършат унищожението на базата на „Кървавите рани“.

— Това вече е прекалено — каза Хан, като отново хвана лоста за управление. — Да отиваме натам. Куилър, дай ми контрола.

Куилър погледна през рамо.

— ЛаРон? — попита той със странна нотка в гласа си.

ЛаРон се поколеба.

— Какъв е проблемът? — настоя Хан, като гледаше последователно ту единия, ту другия. — Искате да отидете там? Чудесно! Да вървим!

ЛаРон погледна към Маркрос.

— Не знам — несигурно каза той.

Хан се намръщи и изведнъж зацепи.

— „Това беше вашият кораб, нали“ — тихо попита той. — Вие познавате всички тези TIE-пилоти!

— Ние всъщност не ги познаваме — ЛаРон, изглежда, се съвзе. — И това не е нашият кораб. Вече не.

— Това е добре — каза Хан, като опитваше да запази небрежен тон и погледна към Люк. Хлапето имаше някак измъчено изражение, но изглеждаше готов за действие. — Няма проблем. Люк и аз можем да се справим.

Това бе леко решение на проблема, но някак си му се струваше, че тия пичове няма да го одобрят.

Разбира се, не го приеха.

— Не! — каза ЛаРон с неочаквана твърдост в гласа. — Това беше наше решение. Това е наша работа.

— Задръжте — прекъсна ги Люк, като сочеше през купола — Вижте!

Хан се обърна и челюстта му леко падна надолу. Там, където преди малко имаше седем TIE-файтера, сега бяха само пет… и докато гледаше, лазерен залп някъде от хълмовете над пиратската база отнесе още два.

— Мисля, че не всички долу са избити — коментира Хан.

— Май не — мрачно каза ЛаРон. — Но ако искаме да намерим информация, трябва да отидем там. Куилър?

— Тъй вярно — каза пилотът и завъртя „Суонтек“.

— Грейв, Брайтуотър — следете това лазерно оръдие.

— Готови сме — незабавно прозвуча гласът на Брайтуотър. — Още е извън обхват.

— Не за дълго — каза ЛаРон. — Куилър, закарай ни там.