Тимъти Зан
Преданост (17)

Четиринадесета глава

Според пътната карта, която Лея бе взела, Макрин Сити бе отбелязан като втори град на кулите. Това беше очевиден намек за едно от бившите имена на Имперския център от дните, когато беше известен като Корускант, преди Републиката постепенно да застрои планетата до такава степен, че старите кули да бъдат или закрити от новите постройки, или направо разрушени. Лея бе виждала снимки как изглеждаше Имперският център тогава и Макрин Сити наистина приличаше на по-бедна версия на древното величие.

— Ти ще харесаш моя дом, мисля аз — коментира Чивкайри, когато пилотът му насочи кораба за кацане на главния космодрум на града.

— Той е голям и добре обзаведен. Разбира се — добави с внезапна неувереност, — не е мебелиран според човешките представи.

— Това е добре — каза Лея. — Всъщност не мисля, че отсядането в твоя дом е най-добрата идея.

— [Съгласен съм с принцеса Лея] — каза Слани. — [Ако губернатор Чорд планира предателство, не искаме да знае къде точно да ни намери.].

— Той не планира предателство — настоя Чивкайри. — Доверявам му живота си.

— Може би ние все още не сме готови да му доверим нашите — каза Воколи. — Това в крайна сметка е част от нещата, които искаме да организираме.

— Страховете ви са неуместни — възрази Чивкайри. — Но ако принцеса Лея настоява, ще я настаним другаде.

— Благодаря — каза Лея с облекчение. — Предлагам някой тих хотел, пригоден за различни видове където човек, мунгра и иши-тиб няма да се набиват на очи.

Тя натисна клавиш на таблета си и предложи:

— Например този?

Чивкайри се отдръпна в очевиден ужас.

— Това място е неподходящо даже за адерианци от пета каста — протестира той. — Ако настоявате за хотел, позволете да избера някой, който подобава за гости от първа и втора каста, както самата вие.

— [Вярвам, че принцеса Лея целенасочено предпочита по-ниската каста на обиталището] — предположи Слани.

— Директор Слани е прав — потвърди Лея, надявайки се всички тия шокове да не дойдат прекалено бързо, за да може Чивкайри да ги понесе. — Знаейки, че нашият домакин е адерианец от втора каста, като вас, един разследващ е естествено да започне от по-изисканите места за настаняване.

— Където ние бихме предпочели да не бъдем — намеси се Воколи.

Чивкайри въздъхна:

— Макар да ме боли да го направя, в този случай аз трябва да се съглася с желанията на моите гости — каза той. — Много добре. Ще инструктирам прислужниците ми да вземат мерки.

— Не е необходимо — каза Лея, опитвайки да бъде търпелива. Коя ли част от „секретност“ Чивкайри не разбра? — Ще хванем транспорт от космодрума и ще отидем там.

— Но…

— Ще бъде чест за нас да позволите това — каза Лея.

Чивкайри изглеждаше сякаш е изял развален груфъл^[1], но кимна неохотно.

— Много добре — каза той отново. — Тогава и аз ще наема стая там заедно с вас. Това би било нарушение на честта за мен, да живея по-комфортно, отколкото гостите от по-висша каста.

Той кимна към Слани:

— Или даже от някой една каста по-ниско.

— Ние ценим вашата готовност да ни служите по този начин — каза Лея. — Веднага, щом се настаним, може да повикате главен администратор Дизра и да уговорите среща.

Хотелът, който Лея бе избрала, не бе толкова лош, колкото, изглежда, Чивкайри бе очаквал. Състоеше се от три високи сгради, разположени около двор, който, макар и малък, побираше две изящни градини със скулптури. Стаите от своя страна бяха големи и комфортно мебелирани.

Разбира се, не се предлагаше здравно обслужване в стаите, нито пълноценни хранителни услуги, нито даже персонален дроид като прислуга за всеки от тях — недостатъци, които Чивкайри отбеляза с явно неодобрение. Обаче Лея и останалите го увериха, че ще се справят и така.

Когато приключиха с разопаковането на багажа, те се събраха в стаята на Лея и Чивкайри се обади по комуникатора си.

Разговорът беше къс и кодиран, без имена.

— Той иска да се срещнем след час в северния край на пазара за цветя — каза Чивкайри, след като затвори комуникатора. — Аеротакси ще ни закара от тук до там за пет минути.

— А ако отидем пеша? — попита Лея.

Лицето на Чивкайри се изкриви с допълнително неодобрение. Но явно бе научил, че няма смисъл да оспорва въпроса за подходящите за кастовия статус неща с неговата създаваща проблеми гостенка човек.

— Четиридесет минути. Може би по-малко.

— [Той сам ли ще дойде?] — попита Слани.

— Разбира се — увери го Чивкайри.

— Тогава да тръгваме — каза Лея, като опита да потисне чувството за предстояща опасност, което тегнеше в мислите й. В крайна сметка даже и губернатор Чорд да играеше игри, нямаше причина за него или за Дизра да променят модела на този конкретен контакт. — Искам да имам няколко минути, за да огледам района преди Дизра да пристигне.

 

Целият ден беше скапан и Дизра се мръщеше на себе си, когато плати на аеротаксито и тръгна по препълнените улици в търговската част на Макрин Сити. Гаден ден, пълен с разочарования и неуспехи и с още една от тези безкрайни срещи с Чивкайри и неговия изкилиферчен адериански етикет нещата едва ли щяха да тръгнат скоро на добре. Колкото по-скоро всичко това свършеше, толкова по-добре.

Изведнъж всичко беше тръгнало накриво. Ровичканията на Колдра в имперските бази данни не дадоха нищо за този предполагаем имперски агент и неговите взводове от щурмоваци, които бяха ударили Друност, Ранклин бе изчезнал безследно, а сега товарният кораб, на който Колдра разчиташе да запълни липсата на бластерни пушки, също бе изчезнал заедно с един от корабите на „Кървавите рани“.

Нещо се случваше тук, нещо лошо! Трябваше да го овладеят, и то колкото може по-бързо.

Потънал в мисли, той даже не забеляза Чивкайри, когато се изпречи на пътя му.

— Администратор, приятел, търсач — Чивкайри както винаги го поздрави с истинската му титла. — За нас е чест вашето посещение. От тук, моля.

Дизра сбърчи вежди, когато Чивкайри зави наляво. Ние? Нима този идиот беше взел някои от своите подчинени бунтовници или по-лошо — няколко от слугите си? За да бъде денят цялостна и тотална катастрофа, трябваше срещата му да стане публично известна и някой скитащ имперски шпионин да научи за нея.

Те заобиколиха куп от миниатюрни дървета мии и доближиха една от масите за преговори, разпръснати стратегически из пазара за цветя. Зад нея с тревожно и напрегнато изражение седяха един гривест мунгра, един типично грозен иши-тиб и…

И принцеса Лея Органа от загиналия и непрежалим свят на Олдерон.

Дизра усети, как дъхът му спира. Една от най-търсените бунтовнички в Галактиката седеше на няколко метра от него!

В неговия собствен град!

Заради инерцията краката му продължиха да се движат. Заради годините политически маневри лицето му остана безизразно, криещо мислите зад него. Когато седна на единия от двата свободни стола до масата, умът му вече беше под контрол.

— Поздрави на всички — каза той, когато Чивкайри седна до него. — Приятелят ми не спомена, че ще доведе гости.

— Това са Арек, Беш и Креш — каза Чивкайри, като посочи Органа, мунграта и иши-тиба подред.

Първите три букви от азбуката.^[2] Колко оригинално.

— За мен е чест — каза Дизра, като не забрави да придаде малко предпазливост към усмивката си, както подобава на човек, за който се предполага, че прави конспирация за извършване на сериозна държавна измяна. — Колеги на моя приятел — търсач, предполагам?

— Това е, което ни води тук и искаме да разберем — равно каза Органа. Нейното лице, тренирано в същата школа, както Дизра, не разкриваше скритите мисли.

Дизра се огледа. Никой не им обръщаше специално внимание, а и масите в магазина бяха оборудвани със звукозаглушителни полета, за да позволят тайни пазарлъци с клиентите.

— Сигурен съм, че имате въпроси — каза той. — Моля, задайте ги.

— Засега ще прескочим въпроса дали губернатор Чорд е сериозен в намеренията си — каза Органа. Тя замълча за момент и Дизра забеляза с прикрито забавление, че тя го наблюдава внимателно за реакция на въпроса, който току-що заяви, че няма да зададе. — Така, да минем към основното — продължи тя. — Как може дори един областен управител да събере необходимите ресурси, за да се противопостави на Империята?

— Без помощ от съюзници очевидно не може — каза Дизра. — Вие и вашите приятели бихте могли да бъдете тези съюзници, ако желаете. Ако не — има и други.

— Кои други?

Дизра поклати глава:

— Както вас и те предпочитат анонимността.

— Ще се примиря и с няколко сухи числа за тяхната сила.

Дизра сви устни, преструвайки се, че обмисля въпроса. Статистиките за „Кървавите рани“ и техните пиратски съюзници бяха в джоба му в скрити файлове в таблета му. Но ако просто й ги дадеше, тя и приятелите й можеше да напуснат планетата за час.

— Да, мога да направя това — каза той накрая. — Но ще ми трябват няколко часа в офиса, за да ги събера.

Той погледна към Чивкайри:

— Предполагам, че сте отседнали в дома на моя приятел.

— Не, подходихме по друг начин — каза Органа.

— Мъдра идея — каза Дизра. — Как мога да се свържа с вас?

— Ще ви се обадим утре сутринта — каза Органа и се изправи.

Дизра я погледна въпросително:

— Нямате ли повече въпроси?

— Да видим първо какво имате като съюзници — каза тя и останалите също се изправиха на крака. — Тогава може би ще имаме повече въпроси.

Тя кимна и четиримата се отдалечиха.

Дизра погледна през рамо към тях и се намръщи, докато ги гледаше как заобиколиха мии дърветата и се изгубиха в тълпата. Това беше кратка среща. Твърде кратка. Той имаше сума въпроси, които искаше да зададе, свързани с лидерите на бунтовниците, както и дали Органа може да доведе някои от тях. Вместо това тя прекъсна разговора практически преди да е започнал. Дали някак не бе надушила неговата игра? Или пък вече го бе изпреварила? Може би всичко, което той и Колдра предполагаха, че е работа на някой имперски агент, беше всъщност някаква шантава бунтовническа операция?

Ако беше така, самата Органа щеше да пострада сериозно от нея. Той извади комуникатора си и набра Управлението на полетите на космодрума.

— Говори главен администратор Дизра — каза той на дежурния. — Искам незабавно да спрете всички полети, които имат екипаж или пасажери хора.

— Извинете, сър? — попита втрещено дежурният.

— Чухте ме — студено каза Дизра, изправи се и тръгна към станцията на аеротакситата. — От този момент следим за бегълци. Предайте заповедта по мрежата до всички космодруми и планетарни транспортни системи.

— Но, сър, ние не можем просто…

— Можете и ще го направите! — прекъсна го Дизра. — Ще ви пратя описанието и биометричните данни на беглеца до час. След това ще можете да пуснете всички други. Но засега никой човек да не напуска планетата! Разбрахте ли?

В гласа на дежурния почти можеше да се чуе гримасата му:

— Да, сър.

Дизра прекъсна връзката и повика такси. Нужни му бяха двадесет минути, за да се върне до офиса си и може би още десет, за да приготви снимка и биометрични данни за Органа. Тридесет минути и тя щеше да е в капан.

И тогава той щеше да може да направи обаждането по холонет, за което чакаше толкова дълго. Обаждането, което щеше да го издигне до имперската власт.

 

— Простете нахалството ми, но това е изключително неучтиво — Чивкайри изръмжа на Лея, докато вървяха през завоите между кабините на пазара и сергиите за растенията. — Той бе гост на моята маса.

— А аз имах въпроси, които исках да задам — добави Воколи с по-скоро озадачен, отколкото сърдит тон.

Лея ги игнорира и двамата, вниманието й бе съсредоточено върху хората наоколо. Инстинктите, които бе изградила през годините на таен бунт, й крещяха, че трябва да се маха веднага.

— Може би, ако му се обадя и му се извиня…

— Няма да му се обаждате — прекъсна го Лея. — Няма да му се обаждате никога повече!

— [Какво беше това?] — попита Слани, удължените краища на клюна му показваха нервността му. — [Какво се обърка?]

— Не знам точно — отвърна Лея. — Но имаше нещо ужасно сбъркано около него.

— Вие си въобразявате — настоя Чивкайри като тонът му започна да става все по твърд. — Той никога не ми е давал повод за съмнение.

— Защото никога аз не съм била там по-рано — каза Лея и с това, смътното й усещане за опасност внезапно се избистри. До сега Империята бе пазила относително мълчание около нейната роля в Бунта, може би заради опасението, че тя може да стане обединител на недоволните граждани. Но Дизра определено я разпозна и чувството, което бе усетила у него, не беше от уважение или страхопочитание. Той планираше да я предаде.

А ако той не бе симпатизант на бунтовниците, а се преструваше че е, то губернатор Чорд сигурно също не беше.

Тя бе познала още от първия път. Цялото това предложение за независимост не бе нищо друго освен капан.

— Трябва да изчезваме от тук — каза тя на Чивкайри. — От планетата, от сектора, колкото може по-бързо.

— Вие преигравате, принцесо — каза Чивкайри с недоумение. — Признавам, че маниерите на администратор Дизра отнемат малко време, за да им се свикне…

— Напускаме — прекъсна го Лея. — Ако сте у мен, ще дойдете с нас.

— Не бъдете смешна — каза намусено адерианецът, видимо забравил за момент, че Лея бе от по-висша каста. — Тук е моят дом.

— Както желаете — каза Лея, докато се оглеждаше за станция на аеротаксита. — Моля, обадете се на пилота си незабавно да приготви кораба за нас.

Без да каже дума, Чивкайри извади комуникатора си и набра номер. Когато му отговориха, той заговори на адериански. Лея се намръщи. Даже и с нейните ограничени познания по адерианска култура тя знаеше, че воденето на разговор на език, който техният гост от по-висока каста не разбира, е грубо погазване на етикета. Очевидно оценката на Чивкайри на нейния статут се бе сринала с поне две нива в последните няколко минути. Което означаваше, че той няма повече да слуша това, което тя казва. Въпреки нейните съвети, той щеше да продължи с неговия план да извади своята група от Бунтовническия съюз. А ако той напуснеше, останалите щяха да го последват, може би докато тяхната крехка коалиция престане да съществува.

Чивкайри приключи разговора и върна комуникатора на колана си.

— [Колко скоро можем да отпътуваме?] — попита Слани.

— Няма да можете — отговори Чивкайри с мрачен глас. — За хората е забранено да напускат Шелконва.

Воколи спря рязко:

— Какво казахте?

— Излиза, че принцеса Лея беше права — каза Чивкайри и наведе глава в знак на унижение и разкаяние. — Администратор Дизра ни предаде.

— Може би не всички нас — каза Лея опитвайки се да мисли. Тя беше без съмнение основната цел на Дизра, но едва ли щеше да отнеме много време, преди той да затвори космодрума за мунгрите и иши-тиб. Все още може би имаше малък прозорец за спасение за тях.

— Казахте, че забраната му се отнася само за хора — продължи тя. — Ако тримата стигнете до кораба достатъчно бързо, може би ще успеете да се измъкнете, преди да е стегнал примката.

— Да, вие трябва да го направите — каза Чивкайри преди останалите да успеят да отговорят и отново взе комуникатора си. — Ще кажа на пилота си…

— Не — решително каза Воколи. — Няма да изоставим другар в опасност.

— Даже ако вашето присъствие увеличава тази опасност? — възрази Лея. — Не забравяйте — Дизра ни видя и тримата. Ще е по-лесно да се скрие един човек, отколкото човек, мунгра и иши-тиб заедно.

— [За съжаление, в това има смисъл] — каза неохотно Слани.

— Вие също трябва да тръгнете — каза Лея обръщайки се към Чивкайри. — Но не със собствения си кораб. Сигурно Дизра има хора, които да го наблюдават. Хванете следващия транспорт и бягайте.

Те бяха достигнали до станцията на аеротакситата и Лея видя как една от ярко оцветените коли кацна до тях.

— Другите ще тръгват — твърдо каза Чивкайри. — Но аз оставам! Вие сте мой гост и това е моят дом!

— Чивкайри…

— Вие сте мой гост и това е моят дом! — повтори адерианецът с тон, който не даваше възможност за спор. Той погледна Воколи и Слани — Вие тръгвайте веднага. Служете на Съюза и на каузата на Свободата. И живейте със знанието, че вие и вашите организации бяха прави.

— Ще си тръгнем заради нашите хора — каза бавно Воколи. — И ще се молим вашата грешка да не ви струва живота. — Той вдигна ръка и докосна пръстите на Чивкайри. — Дано Фортуна да ви се усмихне.

Слани се поклони мълчаливо. Секунди по-късно те вече бяха в небето, летейки към космодрума.

— И на вас също — промърмори Чивкайри, докато той и Лея гледаха как таксито изчезва над кулите на града.

— Елате — каза той, като докосна рамото на Лея. — Ще се върнем до хотела, за да си вземете нещата.

Той й се усмихна леко засрамено:

— А сега един адерианец ще ви покаже истинското значение на секретност.

 

Палатът приличаше на разбунен кошер, когато Дизра пристигна. Той си проби път през тълпи объркани служители без да обръща внимание на въпросите и настояванията, които го обсипваха от всички страни, съсредоточен върху желанието да стигне по най-бърз начин до офиса си.

За съжаление там го чакаше единствената персона в Макрин Сити, която той не можеше да игнорира.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита губернатор Чорд. Изражението зад рошавата му брада представляваше смес от опасения и гняв. — Казаха ми, че си затворил целия космодрум?

— Само за хора — каза Дизра и го заобиколи. — Имам важна причина.

Губернаторът видимо нямаше настроение да бъде игнориран. Той вдигна масивната си ръка и хвана Дизра за яката.

— Обясни ми тази важна причина!

Дизра стисна зъби и превъртя набързо списъка от възможни лъжи.

— Получих сигнал, че някой се опитва да обере трезора на Нигтоук — каза той. — Имам само описание на една жена от бандата…

— Нигтоук? — прекъсна го Чорд и брадата му настръхна.

— …и очевидното заключение е, че те търсят предметите на изкуството, които складирахте там — продължи нетърпеливо Дизра. — Искам да дам описанието на жената на властите на космодрума, за да можем да съсредоточим търсенето върху нея и да го отворим отново за останалите отпътуващи.

— Разбира се — промърмори Чорд и пусна яката на Дизра. — Заповядай също да подсилят охраната на Нигтоук.

— Планирал съм го — каза Дизра, оправи сакото си и достигна до бюрото и седна. — Но съм сигурен, че имате и други въпроси, за които да се погрижите?

За момент Чорд не помръдна. Дизра извади таблета си и започна да рови из файловете, като се чудеше дали губернаторът няма да остане и да гледа цялата операция. Когато думите на администратора най-после проникнаха в съзнанието му през концентрацията върху неговите безценни артефакти, губернаторът се обърна и излезе през вратата на офиса.

Дизра го изгледа как излиза и по някаква причина си спомни тяхната първа среща преди три години. Още тогава беше ясно, че човекът има бутони, които лесно могат да бъдат натиснати, затова Дизра търпеливо бе търсил продължително време къде са те. Може би щеше да му се наложи да ги използва всичките през следващите няколко дни.

Отне му само няколко минути да изпрати описанието на Лея Органа на охраната на космодрума. Разговорът щеше да свърши даже по-бързо, ако той просто беше дал името й на дежурния, тъй като нейното описание несъмнено бе някъде в официалните имперски списъци за издирване. Обаче поне за момента му се налагаше да запази тази критична информация като своя малка тайна. Той включи холонета и избра специалния номер за достъп до губернаторския палат.

— Аз съм главен администратор Дизра. Шелконва, Шелша сектор — каза той, когато в холополето се появи образ. — Имам спешна информация за Императора и лорд Вейдър.

— Кажете съобщението — каза дежурната с безизразно лице и равен, монотонен глас на човек, който е прекарал половината си живот в слушане на официални заявления, оплаквания и други глупости.

— Съобщете им, че съм локализирал принцеса Лея Органа на Алдераан — каза Дизра. — И съм я вкарал в капан.

Той изпита задоволство като видя как безразличните очи на жената изведнъж се разшириха.

— Момент — каза тя и гласът й изведнъж се оживи. — Ще ви прехвърля директно към командирския кораб на лорд Вейдър.