Тимъти Зан
Преданост (8)

Пета глава

От въздуха транспортният хъб Друност на Обединените превозвачи изглеждаше точно както своето корпоративно лого със звездни вихри. Над рамото на Маркрос ЛаРон можеше да види дузина големи транспортьори, паркирани около неговите ръбове, които заедно с няколкото по-малки площадки за кацане и обслужване формираха широк пръстен на няколко километра под тях. На два километра на югоизток от хъба средно голям град се бе притиснал към ръба на бързо течаща река.

— Виждате ли транспортьорите — каза Куилър, сочейки към сградите на хъба. — Всеки момент ще дойде конвой. Това е добре. Означава много хора, превозни средства и кораби да се движат наоколо.

— Тълпа, в която да се разтворим — потвърди Маркрос.

— Точно!

— Какви са всички тези малки площадки за кацане около ръбовете на хъба? — попита ЛаРон.

— Частни обслужващи площадки — обясни му Куилър. — Те са за хора, които искат да вземат пратки или да купуват директно от аутлет центъра на Обединението.

— Ние не отиваме в самия хъб, нали? — попита Грейв от поста за наблюдение на щита зад Куилър.

— Даже не се насочваме натам — увери го Куилър. — Обединението има собствени сили за сигурност и не са група, с която би искал да се забъркаш. Но тези транспортни площадки имат свои собствени търговски зони. След като веднъж кацнем, няма да има нужда да се отдалечаваме на повече от неколкостотин метра от кораба, за да намерим всичко, което ни трябва.

— А хората на Империята? — обади се Брайтуотър от мястото на астрогатора зад ЛаРон. — Те обезателно са наоколо.

— Всъщност по-скоро не — каза Маркрос. — Обединението не обича правителствени лакеи да му се пречкат в краката и при това са достатъчно големи, та Имперският център да им поотпусне края.

— Което е една от причините да избера тази това място като първа спирка — потвърди Куилър.

— Все пак може би е по-добре да подгреем лазерите — предупреди Брайтуотър. — Даже и да не видим имперски хора, разни бандити обичат да се мотаят по трансферните станции.

— Особено ако наоколо няма имперски хора — додаде Грейв.

— Добра идея — съгласи се ЛаРон. — Защо ти и Брайтуотър не приготвите оръдията?

— Веднага — каза Грейв. Той махна с ръка и двамата с Брайтуотър излязоха от кабината. ЛаРон погледна назад и ги видя как заобикалят животоподдържащата система и корабния компютър от двете страни на преддверието и се вмъкват зад малки бронирани врати в оръдейните кладенци от двете страни на носа на кораба.

— Тези лазери ще са гадна изненада за всеки, с когото се наложи да се стреляме — коментира Куилър, когато те се включиха в интеркома. — Бях хвърлил бърз поглед по-рано и видях, че са сериозно подсилени спрямо всичко, което е стандартно за този клас кораби.

— Представи си! — каза ЛаРон, както изучаваше пръстена от площадки за кацане, докато те се снижаваха към повърхността. — Куилър, какво ще кажеш да кацнем на тази средно натоварена площадка на изток от центъра?

— Звучи добре — отговори Куилър. — Аз бих кацнал до тези два барлоза^[1] в северния край.

— Как ще действаме? — попита Маркрос. — Да се пръснем наоколо със списъците за пазаруване?

— Не мисля, че трябва да се разделяме толкова много — каза ЛаРон. — По-добре Грейв и аз да отидем, докато останалите чакат тук. Ще купим продукти за няколко дни, ще ги качим на кораба, после ще идем до друг магазин да купим още малко. Така по̀ няма да личи, че се готвим за дълго пътуване.

— Звучи разумно — каза Маркрос. — Предполагам, че останалата част от нас може поне да се заеме със специалните стоки?

— Ей, това тук е на ИБС — напомни му ЛаРон. — Просто ми дай твоите списъци.

 

Площадката беше грапава и износена. Пермакритът^[2] беше насечен от пукнатини, хлътвания и хребети. Навигационните маркери бяха бледи или въобще липсваха. Независимо от това те кацнаха почти нежно, с много по-слабо друсане, отколкото при кацане със стандартен щурмови кораб. Или Куилър бе много по-добър пилот, отколкото ЛаРон смяташе, или шасито на „Суонтек“ бе също усъвършенствано, както всичко останало на кораба.

— Оглеждайте се за неприятности — каза ЛаРон на останалите, докато Грейв приближаваше единия от двата ландспидера към товарния асансьор.

— Ти също — каза Маркрос. — Ако са подали сигнал за нас, това място ще е облепено с нашите муцуни.

— Надявам се да не са — каза Грейв, потупвайки спортния бластер, закачен на колана му.

Или Друност беше оставен вън от информационната мрежа, или капитан Озел и ИБС все още се мъчеха да измислят как да съобщят за издирвани дезертирали щурмоваци. ЛаРон наблюдаваше внимателно продавачите, докато той и Грейв си пълнеха кошниците, но нямаше и най-малък намек, че са ги разпознали. Интересът към двамата странници бе нулев.

Те платиха за покупките с кредитите на ИБС и излязоха навън. На запад ято въздушни спидери, току-що натоварени, отлиташе от комплекса на Обединението. Върволица от товарни спидери и ландспидери проблясваха по пътя или над коравата почва от двете му страни. Покрай тях тромаво се промъкваха половин дузина мъже и жени в износени фермерски дрехи, които водеха две каруци, теглени от животни, натоварени с пластмасови щайги.

— Най-близката ферма изглежда е на петнайсетина километра от тук — тихо коментира Грейв, като кимна към процесията, докато те с ЛаРон товареха пакетите в ландспидера. — Ще е дълга разходка.

— Може би ще се качат на каруците — каза ЛаРон.

— Съмнявам се — отговори Грейв. — Щайгите са пълни със селскостопански съоръжения — разпознах логото на Джодер. Нискотехнологични и тежки колкото портфейл на моф. Не биха рискували да съсипят животните си, за да се возят и те.

ЛаРон се намръщи, в ума му проблесна спомен за бедните, мръсни фермери на Коперлайн.

— За да избягам от такъв живот се присъединих към флота — промърмори той.

— Ще им предложиш ли да ги закараш? — предложи Грейв. — Можем да сложим товара им в единия склад на „Суонтек“, а животните в другия.

— И да се появи някой ден ИБС пред вратите им — контрира ЛаРон. — Не, те имат достатъчно неприятности и сега.

— Предполагам — издиша шумно Грейв.

Някъде зад ЛаРон се чу мек, свистящ звук. Намръщен, той се обърна…

И инстинктивно се претърколи на земята, когато два пикиращи байка^[3] профучаха на метър от главата му.

— Грейв! — извика той, докато още половин дузина последва първите два и всички се насочиха към фермерите и техните каруци.

ЛаРон издърпа бластера си, очите и умът му автоматично преценяваха ситуацията. Двата водещи байка бяха излезли от формацията и правеха тесни обиколки около каруците, докато чакаха своите авери да се включат. Ездачите на байковете трудно можеше да се видят, но от ярките им дрехи и от бластерните оръдия, които чертаеха предупредителни кръгове върху праха около каруците, беше ясно, че са бандити. Останалите спидери по пътя се бяха разпръснали като дим от вятър, оставяйки фермерите сами.

— Дойдоха от този товарен кораб — извика Грейв. ЛаРон се обърна и видя две отворени камионетки, натоварени с грубовати хора и извънземни да се спускат по рампата на единия от двата барлоза до „Суонтек“. Това означаваше, че не става въпрос за група хулигани, които тероризират заради извратено удоволствие фермерите. Това бяха бандити, възнамеряващи да откраднат новото оборудване на фермерите.

ЛаРон почувствува рязък спазъм в гърлото си. Той включи комуникатора си извика:

— Куилър?

— На линия — гласът на Куилър бе стегнат и професионален. — Искаш да те изтеглим?

— Искам огнева поддръжка — отговори ЛаРон. — Смятаме да ги свалим.

Последва кратка пауза.

— Сигурни ли сте, че го искате?

— Да — прекъсна ги Грейв. — ЛаРон и аз ще поемем байковете, вие вижте какво можете да направите с кораба им.

— Прието — каза Куилър. — Готови!

ЛаРон върна комуникатора на колана си и насочи пистолета си към байковете. За такава дистанция това представляваше сложна стрелба, особено когато целите кръжаха около своите жертви, докато чакаха камионетките да пристигнат. Още повече заради непознатия спортен пистолет, който бе взел от колекцията в „Суонтек“. Но той трябваше да се справи с това, което имаше. Той насочи цевта към най-близкия ездач и примижа.

— Вдигнете глави — тих глас се обади от комуникатора на колана му. Той повдигна очи, за да види…

За да види Брайтуотър в пълно скаутско снаряжение да се стрелва със спидербайка си. Неговите оръдия избълваха смърт към пикиращите байкове.

ЛаРон едва имаше време да се ококори към гледката, когато друг бързо движещ се обект привлече погледа му. Той обърна глава, за да види Маркрос да се носи към него с ландспидера на „Суонтек“.

— Насам! — извика той, като им хвърли два тъмни предмета.

ЛаРон пусна бластера си и с протегнати ръце проследи предметите. След секунда познатият снайпер на Грейв BlasTech T-28 тупна в дясната му ръка, а в лявата се озова неговият собствен BlasTech E-11.

— Грейв! — извика той.

Грейв погледна и бързо прибра пистолета в кобура, докато ЛаРон му подхвърли снайпера. Той се завъртя обратно, вдигна го до рамото си и добави своя смъртоносен огън към бързите залпове от байка на Брайтуотър.

Нападателите нямаха никакъв шанс. Последното нещо, което бяха очаквали толкова далеч от частната охрана на хъба, бе сериозна съпротива, а най-последното нещо, което можеха да очакват, бе съпротива от имперски щурмоваци. Брайтуотър описваше спирали около нападателите, държейки ги в смъртоносен капан, докато Грейв ги прихващаше един по един. Резервните войски от камионетките не се справяха по-добре, когато Маркрос с ландспидера си блокира всяка възможност за бягство и той с ЛаРон ги заляха с бластерен огън.

Камионетките бяха разрушени, техните пътници — вън от играта, а Брайтуотър и Грейв тъкмо довършваха последния спидер, когато откъм кораба на нападателите се чу ужасна експлозия. ЛаРон погледна натам. Целият машинен отсек на барлоза бе изчезнал, превърнат в облак от искрящ дим, помитайки и оръдейните отделения на кораба. Лазерът откъм щирборда на „Суонтек“ вече сочеше към товарната рампа на барлоза, отказвайки останалите вътре бандити да се присъединят към купона.

ЛаРон взе комуникатора от колана си.

— Куилър, включи лазерите на автомат и запали двигателите — нареди той. — Всички останали — бързо на кораба!

— Изчакай минута — възрази Грейв, като вдигна цевта на снайпера си нагоре. — Не сме взели всички запаси все още.

— Карай, ще ги набавим някъде другаде — отвърна ЛаРон. — Точно сега трябва да се изнасяме по-бързо, преди някой от Обединението да е довтасал да задава кофти въпроси.

Грейв се нацупи, но смирено натовари снайпера в ландспидера и скочи на пилотската седалка. ЛаРон изчака достатъчно, за да се увери, че Брайтуотър и Маркрос се връщат, след което се настани до Грейв.

 

— Чисто е — обяви Куилър, хвърляйки последен поглед към екрана. — Няма следа от преследвачи.

— Мда, не мога да кажа, че не беше готино — коментира Брайтуотър. — Но трябва да опитаме да избягваме такива неща в бъдеще.

— Съгласен — каза Грейв. — Какво, в името на Световете, ви прихвана вас двамата да цъфнете по този начин?

— Оо, нямам представа — отвърна Маркрос с нотка на сарказъм. — Мислехме, че бихме могли да помогнем малко.

— Не, не! Оценяваме много помощта! — увери го Грейв. — Особено това, че ми дадохте бластер, с който наистина да мога да свърша работа. Имам предвид, че довтасахте в пълна екипировка.

— Това ми беше идеята — каза Брайтуотър. — Помислих, че може да се наложи да се поразвъртим наоколо, а няма нищо по-силно от присъствието на щурмоваци, което да убеди скапаните местни и корпоративните наемници да си траят.

— Плюс това, че щом гръмнат бластерните залпове е добра идея човек да има по-здрава защита — добави Маркрос. — Не че разполагахме с време да се пременим така или иначе.

— Да, но…

— Всичко е наред, Грейв — каза ЛаРон. — Ние излязохме и помогнахме на няколко фермери. Това е важното.

— При това няма и един човек сред милиардите извън армията, който да може да различи един щурмовак от друг, когато са в броня — напомни му Куилър. — Те никога няма да научат кои сме ние. Така, какъв е новият план?

— Същият като стария — каза ЛаРон. — Ще отидем някъде другаде и ще довършим зареждането с гориво и продукти. Дай една карта и да видим какъв избор имаме.

— Секунда! — каза Маркрос и вдигна пръст. — Преди да отидем където и да е, искам да разбера как стигнахме до там, ЛаРон да взема всички решения.

— Проблем ли ти е? — попита Грейв с нотка на предизвикателство в гласа.

— Всъщност, да — отговори Маркрос — До колкото знам, ние сме с еднакви чинове.

Брайтуотър изсумтя:

— Мисля, че стандартната йерархия в случая е малко неуместна. Ние вече не сме официална бойна единица.

— Мислех, че се справяхме добре там — каза Грейв.

— Казах, че не сме официална единица — каза Брайтуотър. — Какво лошо има да обсъждаме плановете си, докато постигнем консенсус?

— Нищо, ако приемем, че можем да стигнем до съгласие — каза Маркрос. — За съжаление това невинаги е възможно.

— В превод: ти още настояваш да се скрием на Шелконва? — попита Грейв.

— Още смятам, че това ще е най-добрият ни ход — каза Маркрос.

— Между другото, той е прав, че трябва да имаме ясно определена йерархия на командване — каза ЛаРон. — Обсъждане и споразумение са хубави неща, но в критичен момент или в битка е необходимо един да дава заповеди, а останалите да се подчиняват.

— Така, какво е лошото ЛаРон да поеме работата? — попита Грейв.

— Най-напред, той ни вкара в тази бъркотия — измърмори Брайтуотър.

— Това какво би трябвало да значи? — изръмжа Грейв.

— Точно каквото значи — каза Брайтуотър. — Ако той не беше гръмнал Дрелфин, още щяхме да сме на борда на „Възмездие“.

— За да правим какво? — извика Грейв в отговор. — Да колим още цивилни, както на Отронена сълза?

— Може всички да са били бунтовници — настоя Брайтуотър. — Не знаем. Както и да е. Мисля, че току-що чух някой да казва, че някой трябва да дава заповеди, а някой друг да му се подчинява.

— Ако тези заповеди са за защита на Империята и гражданите й — отговори Грейв.

— Искаш да се върнем? — попита ЛаРон.

Спорът прекъсна.

— Какво имаш предвид? — попита Грейв с ръмжене.

— Сериозно казвам — отговори ЛаРон. — Ако искаш да се върнеш, Брайтуотър… Ако всички искате да се върнете — моля, действайте. Само ме оставете някъде и вървете.

— Ще си мъртъв до седмица — каза Грейв с равен глас. — Те ще извлекат къде си от умовете ни и ще те изправят до стената.

— Може би това ще е достатъчно, за да ги успокои — каза ЛаРон. — Както Брайтуотър отбеляза, аз убих Дрелфин. Може би те ще ви позволят да се върнете по частите си.

— Всъщност, както каза Грейв, може би не си струва да служи човек на Империята на Палпатин повече — тихо каза Куилър. — Струва ми се, че вече го обсъждахме, когато всичко се срина.

— Окей, аз не искам да се връщам — каза Грейв категорично. — Брайтуотър?

Брайтуотър се начумери.

— Не — каза той неохотно. — Даже и ако ние… няма значение. Ние не можем и не искаме.

— Което ни връща обратно на въпроса за командването — каза Маркрос. — И за протокола — добави той, гледайки към Брайтуотър, — да напомня на всички, че Дрелфин скапа нещата, не ЛаРон.

— Може би трябва да погледнем от друга посока — предложи Куилър. — Има ли някой, който иска да командва?

— Лично аз не виждам защо да не оставим ЛаРон да го прави — каза Маркрос. — Поне засега.

— Мислех, че ти беше против той да дава заповеди — намръщено каза Куилър.

— Казах, че принципно не съм съгласен — напомни му Маркрос. — Не съм казал, че възразявам на практика.

— Аз съм виждал ЛаРон в много битки — каза Грейв. — Той има моя глас.

— Аз със сигурност не искам работата — каза Куилър, поглеждайки с половин око Брайтуотър. — Остана само ти, Брайтуотър.

Разузнавачът се намръщи, но кимна.

— Всъщност има смисъл — каза той. — Предполагам, че това не е доживотна длъжност?

— Съвсем не — увери го ЛаРон — В бъдеще, ако и когато някой има възражения или предложения относно това, което решаваме или правим, уведомете ме незабавно. В момента сме сами срещу целия свят и последното, което ни трябва, са тайни съмнения или негодувания.

— Тогава е решено — каза Маркрос и стана от креслото на копилота. — Отивам да проверя ландспидерите, да не би да са пострадали. Вие четиримата изберете нова планета, не ми дреме къде.

 

Маркрос беше легнал под единия от ландспидерите, когато ЛаРон го повика.

— Как изглежда?

— Има няколко драскотини — каза Маркрос, докато извиваше рамене напред-назад, за да излезе изпод спидера. — Но всички изглеждат повърхностни. Между другото, може да добавиш верижен робот механик към него.

— Имаш го — каза ЛаРон и подаде ръка. Маркрос се надигна и я хвана и ЛаРон го изправи на крака. — Учуден съм, че ИБС не са добавили такъв в оборудването на кораба.

— Ако са, не е на видно място — каза Маркрос, като неловко се мъчеше да изтупа гърба си. — Впрочем, както знаем, най-лесният начин да се открие нещо липсващо е да се купи ново. Куилър избра ли търговски център?

ЛаРон кимна.

— Отиваме към Ранклин. На два дни полет от тук.

— Там няма ли завод на Инком Корпорейшън за старфайтери? — попита Маркрос намръщено. — I-7 Хоулрънърс, до колкото си спомням.

— Добра памет — похвали го ЛаРон. — Да, в покрайнините на Ранклин сити. Куилър мисли, че такова място ще е на по-долна позиция в списъка за издирване на ИБС.

— При условие, че не кацнем точно до всички тези I-7-ици — каза Маркрос. — И при условие, че не планираме да се заселим там за постоянно.

Той повдигна вежда.

— Не смятаме да се заселваме там за постоянно, нали?

— Не, това ще го решаваме в бъдеще — ЛаРон се поколеба за момент. — Исках да те питам нещо.

— Защо, след като повдигнах въпроса за лидерството, изведнъж те подкрепих?

— Именно.

Маркрос сви рамене и отиде до един от шкафовете за оборудване до стената на товарния трюм.

— Краткият отговор е, че изглежда ти имаш известни способности в тая област — той погледна през рамо и издърпа една туба с паста от шкафа. — Не си ли го забелязал?

— Не, наистина — ЛаРон поклати глава.

— Истинските лидери често са така — каза Маркрос, погледна етикета на тубата, върна я обратно и избра друга. — Обаче аз те наблюдавах по време на нашата кратка дискусия. Ти стоеше тихо и остави всеки да си каже мнението, даже и да изпусне малко пара. Обаче после се включи и успокои страстите, преди да са прераснали в караница.

ЛаРон опита да си спомни. Какво всъщност бе направил? Със сигурност не бе толкова съзнателно, колкото Маркрос си мислеше.

— А ти? — възрази той. — Ти би могъл да се справиш толкова добре, колкото и аз.

Маркрос тръсна глава и се обърна към ландспидера.

— Виждал съм различни лидери в действие. Обаче това, че знам как е на теория, не значи, че наистина мога да го правя. Впрочем мисля, че даже и да мога, другите няма да ме подкрепят — той се усмихна кисело. — Имам чувството, че ме смятат за твърдоглав и малко арогантен.

— Те не те познават толкова добре, колкото аз — каза ЛаРон.

— Което е другата част на лидерството — да познаваш и да разбираш хората от командването. Както и да им имаш доверие.

Устните на Маркрос се стегнаха.

— Между другото, ти единствен отказа да стреляш по несъпротивляващи се цивилни. Това ти дава здрава морална основа — един от най-важните активи, които един лидер може да има.

ЛаРон преглътна, ужасната сцена отново премина през въображението му.

— Останалите бихте направили същото.

— Може би — отговори Маркрос, — а може би не. Грейв и Брайтуотър бяха на места, където не трябваше да вземат такова решение. За Куилър не знам.

— А ти?

Маркрос го погледна право в очите.

— Аз изпълних заповедите.

За един дълъг, напрегнат момент никой не каза нищо. След това Маркрос се обърна и коленичи до ландспидера.

— Може да споменеш на Брайтуотър, че байкът му също има няколко драскотини — каза той, отвори тубата и започна да нанася пастата върху драскотините.

— Добре — каза ЛаРон, опитвайки да запази спокоен тон. „Подчиних се на заповедите…“ — Ще му кажа.

 

Небето се превърна в прекрасен тъмен свод, поръсен със звезди, а животните, теглещи тежките каруци, пухтяха морно от напрежение, когато човекът, който се наричаше Портър, и неговият екип най-сетне стигнаха до ръба на гората и мястото на срещата.

— Кейсмънт? — повика тихо Портър, като ръката му се плъзна по грубата фермерска роба и хвана дръжката на бластера.

— Тук — очакваният глас отвърна. На звездната светлина той видя дългуреста фигура да се отделя от стеблото на едно от дърветата. Зад него, като по-дълбока сянка сред дърветата, се виждаше корпусът на познатия сурониански тежък товарен кораб.

— Закъсня. Какво си правил? Спря да хванеш няколко маслени буболечки?

С лека въздишка на облекчение Портър пусна бластера и измъкна ръката си. С работа като тази винаги съществуваше шанс да те разкрият, даже и в самия край. Но паролата маслени буболечки означаваше, че всичко е наред.

— Тази шашма със смяната на етикетите означаваше, че щайгите не бяха там, където трябваше да бъдат — обясни той, като пристъпи към другия мъж. Още сенчести фигури се бяха появили от гората, някои от които теглеха антигравитационни подемници след себе си. — Отне им време да ги намерим.

— Надявам се, не са се чудили много защо са на грешно място — каза Кейсмънт.

— Не, по-скоро бяха раздразнени, че заради нечия некомпетентност нещата са сложени на грешен стелаж — увери го Портър. — Както и да е, аз имах легенда в случай че решат да погледнат вътре.

— Обзалагам се.

— Сериозно — настоя Портър. — Щях да им кажа, че земята тук е много камениста, така че тежките бластери са официално класифицирани като земеделско оборудване.

Кейсмънт се подсмихна:

— Това би бил разговор, който си струва да се чуе.

— Като говорим за неща, които си струва да се видят, пропусна да наблюдаваш нещо странно — каза Портър, ровейки в джоба си, докато хората на Кейсмънт започнаха да стоварват стоката на подемниците. — Да си виждал някога нещо подобно?

Той показа пагон, който бе откъснал от ризата на един от убитите ездачи на пикиращ спидер. Кейсмънт извади малка светеща пръчка и за известно време разглеждаше пагона.

— Никога до сега — каза накрая. — Но този усукан храст от тръни в основата изглежда като емблемата на пиратския клан „Кървавите рани“.

— Това си помислих и аз — съгласи се Портър. — Само че това беше банда със спидери, които се появиха от един стар товарен кораб на Барлоз.

— Може би те са свързани с „Кървавите рани“ — каза Кейсмънт, като потри челюстта си. — Може би пиратите са използвали пистата от Хътс и опитват да разширят зоната си на действие.

— Което е достатъчно притеснително само по себе си — каза Портър. — По-притеснителен е фактът обаче, че те игнорираха всички останали наоколо и нападнаха директно нас, както и че те вече знаеха, че караме по-интересни неща от фермерско оборудване.

— Гадост — изръмжа Кейсмънт. — Сякаш нямаме достатъчно ядове с пиратите. Особено когато имперците здраво ги игнорират.

— А може би не — каза Портър. — Нападателите бяха избити от няколко щурмоваци.

Той не можа да види точно изражението на Кейсмънт на звездната светлина, но рязкото вцепенение на другия бе почти осезателно:

— Какво?!

— Добре чу — каза Портър. — Един скаут със спидербайк и един щурмовак с ландспидер изскочиха от някакъв стар товарен кораб — не можах да разпозная производството. С тях имаше и двама цивилни, които вече бяха на земята и поне един, който осигуряваше поддръжка от кораба.

— Цивилни? — повтори Кейсмънт замислено. — Без флотски или армейски униформи?

— Сто процента цивилни — потвърди Портър. — Не знам дали не са от ИБС, или пък някаква специална част от командоси.

— Тогава защо са ви оставили да заминете? — Кейсмънт внезапно погледна към небето. — Освен ако не е капан?

— Ако беше, щеше да е щракнал досега. Не, мисля, че те нямаха и най-слаба идея кои сме ние и какво представляваме. Мисля, че целта им бяха пиратите — каза Портър намръщено. — Бих искал да знам какво значи това.

— Нищо добро за нас, това е сигурно — каза Кейсмънт и прибра пиратския пагон в джоба си. — Ще изпратя доклад до Таргетър. Тя знае подходящи хора да разровят случая.

— Става — каза Портър и посочи към сенките. — Междувременно имаме стока да товарим.

— И изведнъж тази дупка вече не изглежда толкова уютна — Кейсмънт се съгласи мрачно. — Да действаме.