Тимъти Зан
Преданост (27)

Двадесет и четвърта глава

Лицето на Лея блестеше от пот, когато Хан я изкара от секретната кабина за брони.

— Всичко е наред — каза той, подавайки й ръка. Те приключиха и тръгнаха.

— Наистина бяха много щателни — коментира тя, като пренебрегна ръката му и излезе сама от тясното пространство. — Чух ги да минават оттук поне три пъти.

— Не бяха особено щастливи заради спидербайковете в товарния отдел — каза Хан, когато Лея седна на леглото. В момента тя не изглеждаше много като принцеса, помисли си той, с тези разпилени коси, залепени за врата й и престилката от тапкафа, която още беше на нея. Но вътрешно все още личеше кралското достойнство. В крайна сметка това представляваше добра комбинация. — Обаче аз съчиних една история за военните излишъци и те изглежда я приеха — добави той.

— Може би са отишли да сверят серийните номера — предупреди Лея.

— Нека — каза Хан и сви рамене. — Ще сме далеч, преди да успеят да ги проследят. Брайтуотър тъкмо се обади — те се връщат.

— Брайтуотър трябва да е един от онези щурмоваци дезертьори, за които ми разказа?

— Не се притеснявай. Можем да им се доверим — увери я Хан. — Обаче може би не трябва да им казваме коя точно си ти. Междувременно казах на Чуи да подготви двигателите. На два часа от тук е скрит „Сокола“ и ще приключим с тях.

Той повдигна вежда и добави:

— Освен ако не смяташ да останеш и да се опиташ да убедиш ЛаРон да се присъедини към бунтовниците.

— Бивши щурмоваци? — възрази Лея с крива усмивка. — Не мисля.

Тя се поколеба за малко:

— Особено след като не мога даже теб да убедя да се присъединиш.

Хан направи гримаса. Да, тя е забелязала. Това беше малко неудобно. И все пак беше доста ласкателно, че бе отделила време да го разбере.

— Това е прекалено голяма стъпка — напомни й той.

— Знам — каза Лея. — Особено за някого, който е свикнал да приема заповеди само от себе си. Но това е стъпка, която всички ние трябваше да направим.

Очите й се преместиха към тайния килер с щурмовашките брони.

— А след Олдерон не мисля, че е възможно да бъда повече неутрална — тихо добави тя. — Или подкрепяш имперското потисничество, или се бориш срещу него.

— Предполагам, че бих могъл да се навъртам около вас известно време — измънка Хан. — Но не съм готов да се зарека във вечна вярност към Мон Мотма и Рийкан и останалите.

— Тогава не започвай с тях — каза Лея, гледайки го сериозно. — Започни с преданост само към един човек.

Хан я погледна и странно усещане го удари в стомаха. Какво казваше тя всъщност?

— Чубака иска да се присъедини към нас — продължи Лея. — Направи го за него и за страданията на неговия народ, причинени от Империята.

Странното усещане престана.

— Оо — изтърва той.

— Оо какво?

— Просто „оо“ — каза Хан, успял отново да си възвърне баланса. — Както и да е, по-добре да изкарам Люк от неговия килер.

Очите на Лея се разшириха.

— Искаш да кажеш, че още не си го направил? Седиш си и си лафиш с мен, а той е заврян там?!

— Той има светлинен меч — каза меко Хан. — Може винаги да си изреже изход, ако му писне.

— Хан…

— Ще се видим скоро, принцесо.

Но тя имаше право, трябваше да признае Хан, докато вървеше по коридора. Може би той трябваше да започне с преданост само към една личност. Някого като Чуи.

Или може би някой друг.

 

Джейд слушаше в мълчание историята на ЛаРон, докато Куилър караше спидера по тихите улици на Макрин Сити.

— Трябвало е да се явите при командира на вашата част — каза тя, когато той свърши. — Има процедури за действие при инциденти, при които има голяма вероятност за самозащита.

— Процедури, които биха ни предпазили от предаване на ИБС? — попита Грейв.

— Вярно — отстъпи Джейд. — Но все пак е трябвало да се върнете. Сега е твърде късно.

— Сигурно — каза ЛаРон, опитвайки се да разчете лицето й. Напразно усилие. Не можеше да разбере какво става зад тези ярки зелени очи. — Но, да бъда честен, в този момент ние всъщност не искаме да се връщаме. След Отронена сълза…

Той спря и в гърлото му заседна бучка.

— Да, и бъдете сигурни, че ще проуча това — Джейд обеща зловещо. — Заповеди за клане на цивилни е против всичко, което Империята защитава. Наистина, обещавам ви, че някой ще страда заради това.

ЛаРон погледна странично към Маркрос. Той кимна в безмълвно съгласие. Въпреки цялата си мощ и компетентност тази Ръка на Императора имаше ужасно наивна представа за това, което Империята в действителност защитаваше.

Но щеше да се научи.

— Какво ще правите с нас? — попита Куилър.

За дълго време Джейд замълча.

— Вие сте дезертьори — каза накрая тя. Вие сте положили клетва за преданост към Империята и сте я нарушили. Това технически е също такава измяна, както конспирацията на Чорд.

— Разбираме — каза ЛаРон, — но с цялото ни уважение, нашата клетва бе да защитаваме Империята и нейните граждани.

— И вие си мислите, че това е, което правите? — заяде се Джейд. — Летите из Галактиката като свободни лазерни оръдия?

— Ние всъщност сега вършим по-добра работа за предпазване на гражданите, отколкото преди на Отронена сълза — каза Грейв.

ЛаРон потръпна. Джейд не реагира.

Вече се виждаше космодрумът на Гринклиф, когато тя проговори отново.

— Какво е името на вашия кораб в момента?

— „Копието на Мелнор“ — отговори ЛаРон.

— Ще го съобщя на „Екзекутор“ и ще ви осигуря пропуск — каза тя. — Изчезвайте от Шелконва и не се връщайте.

ЛаРон погледна към Маркрос, после отново към Джейд:

— Благодаря — каза той. — Може ли да попитам защо?

Младата жена погледна през прозореца, когато минаха през портала на космодрума.

— Помогнахте ми да идентифицирам изменник и да го арестувам.

Тя се поколеба.

— Освен това преди няколко дни бях готова да предложа пълно помилване на един човек, който е навредил много повече на Империята и нейните граждани, отколкото който и да било от вас би могъл някога да направи. Той не можа да го използва. Може вие да го имате вместо него.

— Да, мадам — каза ЛаРон, като му се искаше да знае за какво говори тя. — Благодарим ви отново.

Куилър докара транспортния спидер до „Суонтек“ и спря.

— Просто гледайте да не се набивате на очи и стойте далеч от неприятности — каза Джейд, бутна вратата и слезе. — Следващите имперски служители, на които се натъкнете, едва ли ще бъдат толкова щедри.

Тя погледна към Маркрос и на ЛаРон му се стори, че тя леко му кимна. Тя започна да се обръща с гръб към тях, но се спря.

— О, още нещо. Тази Ръка на правосъдието.

— Да? — каза ЛаРон.

— Забравете я — заповяда тя. — Има само една Ръка в Империята и това съм аз.

Тя отново се завъртя и се отдалечи в нощта.

 

Брайтуотър беше изключил своя повреден спидербайк и бе извикал товарния асансьор на „Суонтек“.

— За какво беше това? — попита той ЛаРон, като слезе сковано от спидера.

— Нещо като политически конфликт, предполагам, че може да се нарече така — каза ЛаРон. — За щастие е нещо, което нямам нищо против да приема. Да видим Соло и останалите дали са на борда и да се махаме от тук.

— Звучи ми добре — каза Брайтуотър, а платформата на асансьора спря върху пермакрита. — А ние наистина ли ще стоим далече от погледи и неприятности този път, както тя каза?

ЛаРон гледаше как Куилър качва транспортьора върху платформата.

— Не виждам как бихме могли — призна той най-накрая. — Ние сме положили клетва да пазим хората на Империята. Има много други опасности, от които те имат нужда да бъдат пазени.

— Всъщност надявах се да го кажеш — каза Брайтуотър и постави за кратко ръката си върху рамото на ЛаРон. — С всички подутини и натъртвания, тези героични неща помагат да спиш по-добре през нощта.

— Съгласен — каза ЛаРон. — Да закараме нашите пътници до „Сокола“ и да продължаваме с нашия живот.

Той погледна назад, в посока към палата.

— И с нашите задължения.

 

Императорът се облегна назад в трона си, жълтите му очи блестяха под качулката, както хладно гледаше двете фигури, стоящи пред него.

— Явно, изглежда, Органа се е изплъзнала между пръстите ви — каза той с дрезгав, неразгадаем глас.

— Така изглежда, господарю — потвърди Вейдър и склони глава пред своя Император в знак на покаяние. — Издирването беше неуспешно. — Той леко завъртя глава към Мара. — Но на едно превозно средство бе позволено да напусне, преди търсенето да приключи.

— Дете мое? — подкани я Императорът.

— Товарният кораб превозваше взвода щурмоваци, който аз командвах — каза Мара. — Няма никакъв шанс Органа да се е напъхала там, без да я открият. Освен това скенерите на „Екзекутор“ засякоха само пет живи същества на борда.

Тя погледна към Вейдър.

— Всъщност, не съм убедена, че Органа изобщо е била на Шелконва — добави тя. — Сериозно подозирам, че това е история, която главен администратор Дизра е съчинил, за да е сигурен, че лорд Вейдър лично ще дойде в Макрин Сити.

— С каква цел?

— Според Дизра той е събирал доказателства за конспирацията на Чорд от доста време — отговори Мара. — Проблемът да прекараш своя началник по такъв начин е, че не може да си сигурен, когато предадеш доказателствата на някого, дали той не е от неговите приятели или съучастници в конспирацията.

Тя посочи към Вейдър:

— Кой би бил по-надежден от лорд Вейдър?

— А и кой е в по-добра позиция да помогне на Дизра за неговите собствени амбиции? — предположи Императорът.

— Наистина човекът иска да стане губернатор на мястото на Чорд — потвърди Вейдър.

— Убеден съм, че иска — каза Императорът и Мара усети, че неговата раздразненост от преди малко отслабна. — Не сега. Може би по-късно.

Той посочи към Вейдър.

— Във всеки случай, войната продължава. Върнете се към задълженията си, лорд Вейдър.

После се усмихна към Мара:

— А теб, дете мое, следващото ти назначение те очаква в квартирата ти.

 

Те напуснаха тронната зала и вървяха по дългия коридор, когато Вейдър каза накрая:

— Каква е вашата преценка за Дизра?

— Той е мошеник, артист и съучастник — каза категорично Мара. — Не бих му се доверила.

— Съгласен — каза Вейдър. — И аз не бих.

— Добре — Мара се поколеба. — Бих искала да помоля за една услуга, лорд Вейдър.

Последва кратка пауза.

— Продължете?

— Става въпрос за капитан Озел — каза Мара. — Той настоява, че неговото нападение над пиратската база на Гепарин няма нищо общо с мен, а е в резултат на разузнаването, направено от полковник Соморил.

— А Соморил подкрепя това? — попита презрително Вейдър.

— Разбира се, подкрепя го — каза Мара със същия тон. Осъзна, че при всичките им различия тя и Вейдър поне имат еднакво отношение към ИБС. — И заради техните съгласувани по този начин истории не остават основания за каквото и да било истинско разследване.

— Какво бихте желали да направя?

— Не съм съвсем сигурна — призна Мара. — Да държите Озел под око, предполагам. Не знам дали човекът е нелоялен, лесно манипулируем или просто много тъп. Но мисля, че си заслужава да бъде наблюдаван.

Вейдър помълча няколко крачки.

— Оставете го на мен — каза той накрая. — Мисля, че мога да организирам нещо.

— Графиньо? — чу се глас от кръстосания коридор, който пресичаха в момента. — Графиня Клерия?

Мара погледна в тази посока и видя позната личност, бързаща към тях.

— Оо, здравейте, генерал Дериан — каза тя в отговор и спря да го изчака.

Вейдър даже не забави крачка, а продължи напред.

— Какво правите тук — попита тя Дериан, когато той стигна до нея.

— Имам нова позиция — каза Дериан с нотка на гордост. — Присъединен съм към екипа, назначен да обнови планетарната защита на Имперския център.

— Поздравления — каза Мара. — Предполагам, че съжалявате, задето сте напуснали блестящия палат на моф Гловсток.

— Ни най-малко — каза Дериан и изражението му стана мрачно. — Не знам дали сте чули, но точно след като бях преместен Гловсток беше задържан по обвинения в злоупотреби и измяна.

— Не, не бях чула това — честно каза Мара.

— Бе шок за всички ни — каза Дериан и поклати глава. — Представете си, човек като него да злоупотреби с позицията и авторитета си.

— Представете си — съгласи се Мара.

— Извинете, аз бързам за заседание — каза Дериан и мрачното му изражение избледня, — обаче ви видях и исках да ви поздравя.

— Радвам се за това — каза Мара. — Успех, генерале.

— И на вас, графиньо — Дериан й се поклони и продължи по коридора.

Мара го изгледа, как се отдалечава и я обля топло чувство. ЛаРон можеше да си говори каквото си иска за тези инцидентни злоупотреби с власт и със сигурност тези злоупотреби трябваше да бъдат пресичани. Но докато Империята можеше да създава хора като генерал Дериан, струваше си да бъде защитавана. Струваше си цялата й енергия и целия й живот.

И нейната преданост.

Тя се обърна отново към отдалечаващия в далечината се плащ на Вейдър и тръгна към своята квартира, където я чакаше следващото й назначение.