Тимъти Зан
Преданост (26)

Двадесет и трета глава

Балната зала бе тиха като крипта, когато Мара се вмъкна през вратата на балкона. Парапетът бе солиден, от мрамор, блокиращ гледката й към дейността или към липсата на такава, която ставаше долу. Тя отиде до парапета и погледна с едно око над него.

ЛаРон и неговите щурмоваци бяха там, с лице към Чорд, както и стотина други хора, застинали около тях. Маркрос беше свалил шлема си.

Чорд беше насочил бластера на Маркрос срещу ЛаРон, Грейв и Куилър.

Първата реакция на Мара бе да въздъхне с облекчение. Не само бе успяла навреме за Чорд, а и Маркрос явно бе излязъл начело и бе спрял ЛаРон да изпълни погрешната заповед за екзекуция, която Мара бе издала. Сега всичко, което трябваше да направи, бе да слезе долу, да потвърди, че губернаторът е чист и да ги накара да издирят Дизра и останалите му авери, които можеха да са навън.

— Твоят чичо? — каза ЛаРон, стреснатият му глас се чуваше ясно на балкона.

— Казах ти, че съм скитал със сина му, когато бях тийн — напомни му Маркрос. — Мислиш ли, че един губернатор на сектор би позволил на всеки келеш да го прави?

— Още не знам какво става тук, Саберан, обаче съм много щастлив, че те виждам — каза Чорд. — Какво правиш тук? Ти и тези, другите, от групата на лорд Вейдър ли сте?

— Не, ние сме отделна единица — каза Маркрос. — Тук сме всички, плюс колега, който държи на място повечето от твоите гардове отвън.

— Разбирам защо никой не дойде на помощ — изръмжа Чорд. — Обясни ми сега за това откачено обвинение в измяна.

Мара огледа ръба на балкона. За нейно раздразнение се оказа, че няма стълби към партера. Трябваше или да скочи, което нямаше да се отрази добре на нейните обгорени крака и стъпала, или да се върне обратно в приемната и да намери път надолу.

— Те смятат, че си въвлечен в заговор посредством пиратски банди да смущавате транспорта и да крадете имперско имущество — каза Маркрос. — Фактически в момента в Макрин Сити има имперски агент, изпратен тук, за да те убие.

— Ясно — каза Чорд и тонът му изведнъж стана загрижен.

— Мисля, че ще е най-добре да се свържем с лорд Вейдър и да го помолим, да те постави под охраната на неговия петстотин и първи, докато изясним всичко — продължи Маркрос. Може ли да заема комуникатора ти. Моят не може да се свърже с никоя от техните честоти.

Той направи стъпка към Чорд.

— Не мисля — каза тихо губернаторът и насочи бластерната пушка право към стомаха на Маркрос. — Последното нещо, което искаме тук, са повече имперски хора.

Мара замръзна. Нейното облекчение мигом се трансформира в ледена ярост. Значи тя беше права от самото начало. Само дето вместо да слуша своите инстинкти, тя позволи на Колдра и неговите омайни приказки да я убедят в обратното. А сега Маркрос и останалите трябваше да платят цената за нейния провал.

Тя се опита със Силата да издърпа бластера от ръцете на Чорд. Обаче комбинацията от далечната дистанция, емоционалната турбулентност, генерирана от застиналите гости на бала, изпълващи цялата зала и парещата болка, която разсейваше Мара, провалиха усилията й.

Така че й оставаше само една опция, само една възможност да помогне на ЛаРон и останалите. Тя се порови в торбичките, окачени на колана й и извади димката, която бе планирала да използва по-рано, при преодоляването на гардовете около палата. Устройството не беше много подходящо за използване в помещение, но с унищожения й бластер и безполезните гранати, които останаха на „Харпърс Уей“, това беше единственото нещо, което имаше в себе си.

Тя издърпа халката на предпазителя на димката и повика Силата, за да се приготви за действие.

 

Маркрос спря рязко, втренчен в губернатора.

— Чичо? — каза той, звучейки смаяно. — Чичо, какво правиш?

— Изчезвам от тук — отговори Чорд и направи жест с Е-11 към Маркрос да се присъедини към останалите. — Би било готино да провъзглася независимостта на Шелша от палата, но не е прекалено необходимо.

— За какво говориш! — настоятелно попита Маркрос, като отстъпи назад към ЛаРон. — Ти говориш за… Не е възможно да го казваш сериозно!

— Ти никога не си успял да разбереш как в действителност работи Галактиката, нали, Саберан? — каза презрително Чорд. — Всичко е заради властта, мой идеалистичен малък племеннико. Истинската власт, потенциалната власт или видимата власт. За щастие със силите, които имам под мое командване, аз разполагам и с трите.

— Таркин също имаше власт — хладно напомни Грейв. — Виждате какво стана с него.

Чорд изпръхтя.

— Таркин бе глупак. Аз няма да направя неговите грешки.

— Тогава ще направиш други — каза ЛаРон. — Хора като тебе винаги правят грешки.

Е-11 се насочи към гърдите на ЛаРон.

— Не, хора като теб правят грешки — каза Чорд. — Сега, много тихо…

— Не, чичо, той е прав — намеси се Маркрос с изведнъж много отпаднал глас. — Всички грешки са само твои. Първо си дал на „Кървавите рани“ свой частен, нерегистриран холонет контакт, този, който Крейг винаги използваше, когато той и аз бяхме извън планетата и ни трябваха пари. Това беше последното обаждане, което пиратите бяха направили. Видях го в записите на техните комуникации.

ЛаРон го погледна с изненада. Значи това бе предизвикало реакцията на Маркрос на Гепарин и защо бе толкова тих и напрегнат след това. Знанието, че собственият му чичо е извършил измяна…

— Но аз не бях абсолютно сигурен, че никой друг няма достъп до този номер — продължи Маркрос. — Затова ти дадох шанс да го потвърдиш по един или друг начин. Това е втората ти грешка: говориш твърде много. Ти винаги го правиш.

Той посочи тълпата наоколо:

— А този път пред свидетели.

— Те могат да плямпат всичко, каквото си искат — каза Чорд. Лицето му бе придобило цвят на гръмоносен облак, а бластерната пушка отново сочеше към Маркрос. — До час съобщението за неподчинението на Шелша ще бъде в холонет.

Маркрос поклати глава.

— Не, чичо. Понеже ти направи една последна грешка — той посочи оръжието в ръцете на губернатора. — Ти помисли, че бластерът е зареден.

И без предупреждение един малък предмет описа дъга над тълпата и падна на пода точно пред Чорд, избухвайки в облак от бяла мъгла.

Чорд се дръпна назад рефлективно. Бластерният изстрел освети мъглата. Но внезапното движение го отклони от целта и вместо в средата на гърдите на Маркрос се пръсна в неговата лява мишница. Маркрос изсумтя и леко се олюля от удара.

— Войници! — изрева ЛаРон, хвърли се към пода и грабна своя Е-11. Обаче нямаше нужда от заповеди. Грейв и Куилър вече бяха взели своите оръжия и ги насочиха в противоположни посоки в разширяващата се мъгла и заобиколиха своя враг от двете страни. Стискайки своя Е-11, ЛаРон се прицели в средата на облака.

Само че беше изблъскан право назад, когато огромният обем на Чорд се стовари отгоре му, избута го извън мъглата и го просна на пода по гръб. Избълвайки проклятие, Чорд наведе откраднатия Е-11 към лицето на ЛаРон, очите му се присвиха над цевта и той натисна спусъка.

Обаче този път нищо не се случи.

Той опита отново и отново, лудостта в очите му премина във внезапен ужас, докато пробваше безполезното оръжие. Встрани ЛаРон забеляза Грейв и Куилър да се прицелват в гърба му, излизайки от мъглата…

— Не! — изрева ЛаРон. — Не.

Двамата щурмоваци спряха смутени.

— Командире? — несигурно попита Грейв, а бластерът му все още бе насочен към Чорд.

— Той е изменник, сър — мрачно напомни Куилър.

ЛаРон погледна Чорд в очите, в които горяха безсилна ярост и осуетени амбиции. Трябваше да признае, че беше изкушаващо. Беше страшно изкушаващо. Всичките разрушения и хаос, които човекът бе причинил, всички невинни животи, които неговите болни амбиции бяха съсипали…

Невинни животи. Като тези на хората на Отронена сълза.

Тогава ЛаРон осъзна колко бе уморен от убийствата.

— Да, той е изменник — каза той на Куилър, изправяйки се на крака. — Но ще се яви на съд за това. Да го оставим да посрещне там съдбата си.

И преднамерено обърна гръб на губернатора.

— Маркрос? — повика той, пристъпвайки към приятеля си.

Маркрос, стиснал ръката си — един инстинктивен, макар и на практика безполезен рефлекс, при положение, че бронираният ръкав си беше още на мястото.

— Добре съм — каза той. — Предполагам, че съм забравил, че имам останал още един изстрел.

— И аз така предполагам, откачен идиот такъв! — каза ЛаРон. Той погледна към разсейващата се мъгла, която може би бе спасила живота на неговия приятел и се обърна към балкона.

Тя бе там, разбира се, взираща се надолу към тях, като ангел на отмъщението.

— Губернатор Чорд — каза тя с ясен, студен глас, — вие сте арестуван за държавна измяна.

От коридора зад светлинната завеса се чу тропот от бягащи крака и момент по-късно прислужник в ливрея нахълта в балната зала.

— Ваше превъзходителство…

Той прекъсна съобщението и се закова на място, след като видя щурмоваците.

— Какво има — попита ЛаРон.

С усилие прислужникът премести погледа си към своя губернатор.

— Има съобщение от портала, Ваше превъзходителство — успя да каже той. Думите му идваха, сякаш бяха изстисквани от туба с лепило. — Лорд Вейдър навлезе в имението с… — Очите му крадешком погледнаха към ЛаРон. — С група имперски щурмоваци. Докладвано е, че главен администратор Дизра е с тях.

— Превъзходно — обади се Джейд от балкона. Стреснат, прислужникът завъртя главата си, за да погледне към нея.

— Посрещнете лорд Вейдър на най-близката врата и го придружете до тук.

Очите й се насочиха към ЛаРон… и ЛаРон разбра, че тя знае. Че тя знае всичко. Кой е той, кои са останалите, как са попаднали тук. Всичко свърши и по-добре да бяха мъртви.

Но след това той погледна обратно към Чорд, човек, чийто път бе засипан с трупове на стотици невинни хора и който би избил още милиони, ако не бе спрян. ЛаРон, Грейв, Куилър, Брайтуотър и специално Маркрос бяха предотвратили това.

Да, всичко свърши. Обаче си струваше.

 

Грейв бе свалил бронирания ръкав на Маркрос и работеше по раната му, когато Джейд се присъедини към тях.

— Как е той? — попита тя.

— Лошо изгаряне, но бронята е поела по-голямата част от него — рапортува Грейв. — Ще се оправи.

— Добре — каза Джейд и премести хладен поглед към Чорд.

— Вярвам, осъзнавате, че трябваше да умрете още сега — каза му тя. — Ако бях на мястото на тези мъже, щяхте да умрете.

— Сигурен съм, че това има значение за някого — отговори Чорд. Даже и в края му, помисли си ЛаРон, у човека гореше непокорство.

Каква загуба.

През тълпата премина нервна вълна и елитните граждани се струпаха край стените.

Подпирайки се, ЛаРон се обърна.

Дарт Вейдър стоеше вътре, точно зад светлинната завеса, юмруците му бяха на хълбоците. Черната му маска и броня бяха в рязък контраст с блестящите бели маски и брони на щурмоваците, изпълващи бързо и ефективно балната зала.

— Лорд Вейдър — каза Джейд и кимна към него.

— Ръка на Императора — отговори Вейдър и бързо кимна с шлема си, плащът му се надипли зад него. — Виждам, че сте била заета.

— Както и вие — каза Джейд. — Разбрах, че сте взели главен администратор Дизра под попечителство?

— Защитно попечителство — коригира я Вейдър. — Преди два часа той дойде при мен с пълни записи за измяната на губернатор Чорд.

— Успял ли е вече — сухо каза Джейд. — Интересно, колко бързо плъховете напускат потъващия кораб.

— Случаят на администратора е друг — каза Вейдър и гласът му предупредително изстина.

— Сигурна съм, че е друг — каза Джейд и отново кимна с глава. — И съм сигурна, че неговите доказателства ще се окажат полезни в процеса на Чорд. Поздравявам ви. Ще бъде ли възможно да осигурите затворнически транспорт до Имперския център? Моят кораб на практика не е функционален в момента.

— Така чух и аз — каза Тъмният лорд. ЛаРон се опита да си го представи как се смее зад черната маска, но това беше безрезултатно усилие.

— А тези? — добави Вейдър и кимна към ЛаРон.

— Какво за тях? — попита Джейд.

— Бях осведомен, че по-рано тази сутрин те са отказали да назоват своята част — каза Вейдър и тонът му стана по-мрачен. — Също научих от „Възмездие“, че им липсват петима щурмоваци.

Гърлото на ЛаРон се стегна. Значи нямаше да бъдат изправени пред командването на щурмоваците, нито даже и пред ИБС. Вейдър щеше сам да се разправи с тях.

Поне щеше да стане бързо. Може би.

Но за негово изумление Джейд сви рамене:

— Интересно, но неуместно — каза тя. — Тези щурмоваци са мои.

— Ваши?

— Вие имате целия Петстотин и първи — напомни му Джейд. — Със сигурност няма да ми се разсърдите за моята Ръка на правосъдието.

За един дълъг интервал Вейдър се взираше в нея. Джейд му отвърна на погледа. Изражението й бе безстрастно и твърдо.

Накрая за успокоение на ЛаРон Тъмният лорд се размърда.

— Както желаете — каза той и вдигна леко ръка. — Командире?

— Един ротен командир излезе напред:

— Да, лорд Вейдър?

— Заведете губернатор Чорд на „Екзекутор“ — заповяда Вейдър. — След това вашите хора да претърсят този палат.

Той показа с ръка жителите на Макрин Сити, наредени до стените:

— Започнете от тях.

— Да, сър!

Командирът махна на двама от своите хора, те минаха напред, застанаха от двете страни на Чорд и го побутнаха към изхода. Една дузина ги последваха, а останалите се насочиха към елита на Макрин Сити, строен край стените.

Вейдър се обърна назад и за един дълъг момент черната му маска се взираше към ЛаРон. После се обърна частично и кимна към Джейд:

— Ръка на Императора — каза той, завъртя се, при което наметалото му се изви във вихрушка и Тъмният лорд се отправи към изхода.

ЛаРон погледна към Джейд и видя, че тя също гледа към него.

— Заповеди, мадам? — каза той, запазвайки професионален тон.

— Приключихме тук — каза тя със същия тон. — Ще вземем Брайтуотър в движение по пътя към Гринклиф и вашия кораб.

Погледът на Джейд се втвърди.

— А по пътя ще ми разкажете вашата история. Истинската този път.