Тимъти Зан
Преданост (16)

Тринадесета глава

Обучението на Мара включваше базови познания за управлението на космически кораби, но основно за военни съдове. За щастие Танис, изглежда, се оправяше с цивилни кораби, както и двамата мъже, които полковник Соморил изпрати с нея.

Мара се бе занимавала от време на време с хора от ИБС и като цяло ги смяташе за студени риби. Но даже и по този стандарт Брок и Гилинг бяха изключителни. Те бяха твърдо официални, движеха се заедно и страняха от нея и Танис колкото се може повече. Даже когато приемаха и изпълняваха заповеди, те не говореха повече от необходимото и често изпълняваха задачата в пълна тишина. Те не задаваха въпроси, не коментираха, не се отдаваха на празни приказки. Озел спокойно можеше да й даде вместо тях два ремонтни дроида.

В резултат Мара се фокусира върху Танис, прекарваше колкото е възможно от свободното си време с него и се мъчеше да научи колкото може повече за това гнездо на отрепки, към което летяха.

„Кървавите рани“ явно бяха на Гепарин само от две години, след като са превзели големия минен комплекс по това време. Те разположили базата си в едната половина и оставили другата засега да добива нискокачествена руда като прикритие за останалите им дейности. Повечето от плячката им бе закарвана директно в базата, където биваше сортирана и преопакована в контейнери за руда и се изпращаше или направо на купувачите, или по различни складове като тези на Братя Биртрауб на Кровна.

— Обаче някои стоки отиват директно при Колдра — добави Танис, когато тя скицира на пода план на базата. — Този кораб трябваше да бъде от тях всъщност. Ако го закараме до Гепарин, ще си навлечем неприятности.

— Обвинявай Шако, че умря с тези данни, вместо да се предаде, както му казах — натърти Мара.

— Обвинявай когото си искаш, но ще имаме неприятности — предупреди Танис. — Надявам се, че твоите другарчета тук са добри бойци. И че няма да започнат да гърмят, преди да се наложи.

— Капитан Озел не би ми дал някой, който не е от най-добрите — увери го Мара, като си пожела наистина да може да вярва в това. Доколкото познаваше ИБС, по-скоро Соморил бе отделил някои, които може да загуби.

— Колко души има обикновено в базата?

— Зависи дали има кораби там — отговори Танис. — Иначе има само трийсетина на пълно работно време, но ако има два-три кораба за разтоварване в момента, могат да са двойно повече.

— Имаш ли представа, колко кораби може да има в момента?

Танис поклати глава.

— С тези допълнителни банди, които Колдра и Комодора вкараха в гнездото, твоите предположения са толкова добри, колкото и моите.

Мара кимна. Явно трябваше да разберат по трудния начин.

— И така, какво стои зад всичко това в крайна сметка. Имам предвид, че Колдра е достатъчно умен да разбира, че като прави огромна пиратска банда, просто проси Шелконва и Имперския център да пристигнат.

— Колдра е по-скоро една голяма аларма — каза Танис презрително. — Е, добре, аларма с кредити.

— Някаква идея колко е изръсил по цялата операция?

— Не наистина — каза Танис. — Но се дават от един до пет милиона на всяка група, която се включи, плюс бонус, ако те имат много кораби или специални умения, или нещо друго.

А моф Гловсток бе шитнал от шест до осем милиона присвоени пари за предметите на изкуството, които Мара бе открила в сейфа му. В зависимост от това колко са минали през Колдра и „Кървавите рани“, те биха могли да търсят коалиция от повече от сто банди.

Всичките очевидно от този единствен сектор. Какво му беше специалното на този сектор?

— Аха, сигурна съм, че Комодора знае за всичко това — каза тя.

Танис изпръхтя:

— Въпросът е можеш ли да го накараш да ти каже?

Мара сви рамене:

— Ще разберем.

 

Гепарин беше студен, мрачен свят, обикалящ около червена звезда — една от тройна система, включваща още малка жълта звезда и друга, ярка синьо-бяла. Танис ги преведе акуратно между двете по-ярки звезди и стигнаха до планетата, където чакаше първото предизвикателство.

Тя бе напълно цивилна, което не бе изненадващо.

— Рендилийски товарен кораб, говори контрол полети на Гепарин — произнесе възпитан глас. — Моля, идентифицирайте себе си, както и транспортната си фирма.

— Ей, Капер, аз съм Танис. Комодора наоколо ли е?

Настъпи кратко мълчание.

— Какви ги вършиш тук, Танис? — попита Капер. Гласът му не звучеше толкова възпитано. — Къде е Шако?

— Още е с Кавалкадата — имат още работа по нея — каза Танис, като погледна с края на окото си към Мара. — Имаме нови потенциални съюзници на борда.

— Потенциални съюзници? — каза Капер заплашително. — Довел си ги тук и те са само потенциални?

— Активират лазерни оръдия — промърмори Брок от сензорната станция зад Мара.

— Къде? — прошепна му Мара.

— В средата на тези сондажи — каза той и посочи към сложната конфигурация на сградите и помощните съоръжения на главния дисплей.

— Ей, успокой топката, Капер — извика Танис. — Те искат да се присъединят, сериозно! Трябва само да уточнят детайлите.

— Добре — да действам — каза Капер. — Осма площадка. Не спускайте трапа, докато не дойде групата за посрещане.

Комуникаторът щракна и изключи.

— Какви видове кораби засичаш долу? — попита Мара.

— Освен пет малки вътрешносистемни транспортьори за руда виждам два истински транспортни кораба — рапортува Брок. — Сигурно и двата са пиратски.

— Пиратски са — потвърди стегнато Танис. Сега, когато не трябваше да играе роля, напрежението се бе върнало в гласа му. — При този размер бих казал — по петнайсет до двайсет души екипаж на всеки. Значи има около седемдесет пирати на земята.

— Мене повече ме притеснява тази група за посрещане — мрачно каза Гилинг.

— Да не сте очаквали отворени врати и ключ за квартирата на Комодора? — изръмжа Танис в отговор. — Те не ви се доверяват. Аз също не бих, ако бях там долу.

— Успокойте се всички — изкомандва Мара. — Ще излезем невъоръжени, нека да ги убедим, че сме безопасни.

— Какво имаш предвид под невъоръжени? — настоя Гилинг.

— Думата е пределно ясна — каза Мара. — Без оръжия, без оборудване, което някой би сметнал за оръжие, без опасни устройства, които могат да послужат за оръжия.

— Те така или иначе щяха да вземат всичко подобно от вас — коментира Танис.

— Именно — отговори Мара. — Освен всичко друго — успокойте се. Не сме тук, за да се бием. Тук сме, за да говорим учтиво с възможни съюзници, да вземем малко информация и да си тръгнем.

Тя погледна към Танис:

— Да си тръгнем в мир — добави Мара.

Осма площадка представляваше кръгла решетка, заобиколена от клаустрофобична бъркотия от сондажни кули, тесни пътеки и поддържащи трегери. Беше място, трудно за кацане и може би още по-трудно за излитане.

Танис за щастие се справи с предизвикателството и ги преведе през препятствията без проблеми. След като приземи кораба в центъра на решетката, Мара видя обещаната група за посрещане да се появява между сградите и ремонтните хангари. Бяха близо две дузини хора и извънземни, половината наблъскани в два ландспидера, а останалите пристъпваха внимателно на разстояние зад тях. Всички бяха въоръжени с пистолети на коланите, бластерни пушки или и двете.

— Освен тях със сигурност има и по-тежки неща, насочени към нас от минните шахти и крановете — предупреди Танис, като изключи системите. — Опитате ли нещо, ще бъдете размазани на място.

— Никой няма да опитва нищо — обеща Мара, взирайки се навън. Структурният хаос около тях плюс относително слабата светлина от червеното слънце на Гепарин създаваха лабиринт от малки сенки, които се простираха навсякъде около миньорската област до пиратската база на половината от комплекса.

— Веднага щом приключиш със спирането на системите спусни трапа — заповяда тя на Танис и тръгна към вратата на кокпита. — Брок, Гилинг, вървете с него.

— Ти къде отиваш? — подозрително попита Танис.

— Ще съм там преди да си отворил — каза му Мара и излезе.

Пиратите, разсъждаваше тя, щяха да гледат люковете и панелите за достъп за всякакви трикове, които посетителите им вероятно са планирали. За щастие Мара имаше друго на ум.

Тя стигна до машинното отделение и издърпа кожуха над термалния отдушник. Взе две черни ръкавици от бойния си костюм и навря двата края на лазерния меч в тях, като остави само няколко сантиметра по средата непокрит метал. В относителния мрак навън ръкавиците щяха да скрият добре оръжието от вражески очи. Тя плъзна оръжието през отвора навън и със Силата го премести по тясната тръба и го остави до изхода й.

Останалите я чакаха до изхода, когато тя стигна до там.

— Нещо ново? — попита тя и бързо прибра косата си на конска опашка, за да не й се навира в очите и я закрепи с шнола с формата на перка.

— Още не са ни гръмнали, ако това имаш предвид — каза Танис. — Може би наблюдават корпуса за някакви умнотии, които може да сме направили.

— Да заповядат — спокойно каза Мара. Трябваше да са наблюдавали много внимателно отдушника, където постави меча, а тя не вярваше да са били толкова старателни. Поне докато виждаха добре целия екипаж накуп.

Отвън се чу глух звук удар от приклад на бластер върху метал.

— Ние сме на ход — каза Танис, като пое дълбоко дъх и отключи вратата. Мара посочи на Брок и Гилинг да останат отзад и го последва.

Дузината души от ландспидерите вече чакаха, подредени в стандартен отбранителен полукръг на няколко крачки от трапа с извадени и заредени оръжия.

— Ей, Боблър — каза Танис и кимна към високия мъж в средата на полукръга, — пичове, нещо против да насочите тези неща другаде?

— Достатъчно — нареди Боблър, а очите му подскачаха от Мара на двамата от ИБС. — Танис, мини напред. Сам.

Танис мълчаливо се подчини. Пиратът от дясната страна на Боблър пристъпи напред с ръчен скенер и бързо го прокара по тялото на Танис.

— Изглежда чист — обяви той.

— Да, и изглежда може да те убие — каза Боблър и премести поглед към Мара. — Ще го проверим вътре. Ти, момиче, насам!

— Казвам се Селина — каза Мара, докато го приближаваше.

— Както и да е — каза Боблър, като я изгледа от горе до долу. — Какъв е твоят екстра бонус?

— Тя е част от банда… — започна Танис.

— Млъкни! — прекъсна го Боблър. — Винис, Ваграл — претърсете я.

Той се ухили грозно:

— Вижте дали няма нещо интересно в себе си.

Двама пирати прибраха бластерите в кобурите си и се запътиха напред.

— Почакай секунда — каза Танис и гласът му трепна тревожно. — Йорим току-що я сканира…

— Ако ти кажа още веднъж да мълчиш, ще е с бластера ми — изръмжа Боблър. — Тя специална ли е за тебе или има и друго?

Танис стисна устата си, но Мара видя, че гърлото му продължи да работи. Тя леко се обърна и прати предупредителен поглед на Брок и Гилинг, после пак погледна Боблър.

— Наистина не бива да се отнасяте така с гостите — коментира тя.

— О? — отговори той. — Как точно?

Двамата мъже достигнаха Мара и първият опита да я хване за горната част на ръката. Мара сви ръка в отговор, освободи я от частичната му хватка и даже го извади леко от баланс. Като псуваше под носа си, той се хвърли към нея и отново я хвана за ръката. Мара се отмести малко по-далеч от обсега му, после изведнъж се наведе, когато вторият също се опита да я хване. Двата чифта ръце се стрелнаха безполезно над главата й. Мара разпери ръце встрани и нанесе двоен удар в незащитените им стомаси, след което ловко изтегли бластерите им от кобурите.

Двамата се съвзеха от ударите и пробваха отново. Но отново закъсняха с част от секундата. Мара се изправи, замахна с бластерите и ги фрасна здраво по ченетата. Докато те пристъпваха назад, тя вдигна оръжията и ги насочи и двете към Боблър.

Тя задържа тази поза за секунда, като със Силата проучваше замръзналата тишина наоколо. Преди някой от пиратите да се съвземе достатъчно, за да започне да мисли дали да се направи на герой, тя вдигна оръжията към небето.

— Исках да кажа, че вашите хора трябва да се обезоръжат, преди да започнат да претърсват някого — благо произнесе тя. После превъртя бластерите, за да ги хване за дулата, пристъпи напред и ги подаде на Боблър.

Той игнорира оръжията и я погледна лошо.

— Това би трябвало да ни впечатли ли?

— Надявам се — каза тя. — Шако каза, че плащате бонуси на хора със специални таланти.

Боблър изсумтя подигравателно. Въпреки това Мара успя да забележи нова нотка на респект в погледа му.

— Нищо специално не виждам — каза той с подигравателна усмивка, докато най-накрая взе бластерите от нея. — А ти все още не можеш да влезеш без претърсване.

Мълчаливо Мара вдигна ръце настрани. Боблър се поколеба, после погледна към човека със скенера и посочи към нея. Мара остана в същата поза, докато той бързо и малко предпазливо прокара скенера над тялото й.

— Чиста е — каза човекът. — Да продължа ли с останалите?

Боблър изпрати преценяващ поглед към Брок и Гилинг.

— И вие ли ще правите проблеми? — предизвика ги той, махна на Винис и Ваграл и им подаде бластерите.

— Те не правят нищо без моя заповед — каза Мара, преди някой да отговори. — Ако искаш да ги претърсиш по стария начин — моля.

Тя почти очакваше Боблър да отстъпи. Вместо това той кимна и още четирима мъже излязоха пред редицата. Този път единият от двойката даде бластера си на другия. Тези с бластерите застанаха така, че да са вън от обсег.

Претърсващите бяха бързи и старателни. Мара опита да прочете чувствата на двамата имперски служители, но даже и някой от тях да бе разгневен или сконфузен, тя не можа да усети.

— Танис, ти отиваш с Рер’чов — заповяда Боблър, когато те приключиха. — Йорим, вземи един взвод и претърси кораба, имам предвид изцяло, чак до нитовете. Вие — посочи Мара и имперските хора — идвате с мен.

Поведе ги към единия от двата ландспидера и ги настани на задната седалка, а той зае шофьорското място. Двама други пирати се качиха с тях като предупредително облегнаха дулата на бластерите си на възглавниците на седалките. Винис и Ваграл с бластери в ръце се покатериха от задната страна. Танис и още един пират се качиха в другия ландспидер и всички потеглиха.

Мара изчака да минат двайсетина метра и леко се завъртя назад да погледне „Харпърс Уей“.

— Надявам се те да знаят как правилно се претърсва кораб — коментира тя неадресирано към никого. Тя погледна пак напред и със Силата извади покрития с ръкавици меч от термалния отдушник.

— Не се притеснявай, няма да потрошат нищо — избоботи Боблър.

Не се чу реакция, когато мечът излезе на открито. Мара го спусна почти до повърхността и го придърпа до основата на близкия кран, колкото се може по̀ на сянка.

— Освен ако не се наложи да се троши — добави Винис, забивайки бластера си в рамото й, сякаш за да подчертае важността на казаното.

— Радвам се да го чуя — каза Мара.

Мечът беше почти до станцията на оператора на портала. Тя промени посоката и го закара до една от хоризонталните подпорни греди и изравни курса му с този на ландспидера.

Боблър ги закара покрай една от сградите за поддръжка между две сепараторни кули, после през един извит мост до другата половина на комплекса. През цялото време Мара придърпваше меча да ги следва. Когато излязоха от областта на високите структури и машинарии, тя премести оръжието в сянката на един обтегнат кабел. Когато кабелът зави в друга посока, тя го прехвърли през кратък празен участък до група от свързани дву и триетажни постройки, към които Боблър караше в момента. През много от прозорците се виждаше светлина. Мара избра тъмна секция на последния етаж на една от по-високите сгради и пусна меча в прикритието на улука, опасващ покрива точно над прозорците.

Боблър паркира до една от вратите и ги поведе навътре до място, което сигурно някога е било помещение, където миньорите са се екипирали. То беше преправено на приемна в пиратски стил, пълна със скенери, ограничители на движението и още една дузина въоръжени пирати. Под техните внимателни погледи Мара и нейните придружители бяха преведени през всички скенери, подредени по степен на сканиране — от дрехите и кожата до почти молекулярно ниво. Пиратите отделиха специално внимание на шнолата й, която пуснаха отделно през допълнителна поредица от скенери.

— Изглежда наред — каза Боблър, когато приключиха. — Селина, идваш с мен.

— А моите хора? — попита Мара.

— Те ще идат на друго място — каза Боблър, като й подаде шнолата и я изчака да си я сложи отново. След това той подбра ескорт от четирима души и я поведе през бронирана врата към лабиринт от стаи, коридори и комуникационни тръби. Накрая, две сгради по-нататък, те стигнаха до голяма, гореща влажна стая. В средата й имаше голям вдлъбнат в пода овален басейн, който, изглежда, произвеждаше голяма част от горещината и всичката влага. Четирима едри въоръжени мъже стояха около предния край на басейна. Лицата им бяха покрити с влага, докато гледаха Мара и ескорта й.

В басейна имаше човек.

Един твърде дребен, тънък, гладко избръснат мъж — видя Мара, когато Боблър я заведе до басейна. Той носеше гладък бял екип за плуване, краката му леко се разтваряха, докато се носеше плавно върху слабо развълнуваната вода. Мека непрозрачна маска, също бяла, покриваше лицето му от челото до носа. До всяка стена на стаята, явно за да използват предимството на прикритието от парата, имаше още петима мъже, облечени в дебели бели халати с кърпи на главите си. Несъмнено допълнителни бодигардове.

— Ела насам — повика човекът в басейна, когато наближиха. — Това ли е нашата малка, дръзка крадла на кораби?

— Тя е, Комодоре — потвърди Боблър, като доведе Мара до ръба на басейна. — Нарече се Селина.

— Хубаво име — одобрително каза Комодора. — Имаш ли глас, Селина?

— Имам, Комодоре — отвърна Мара.

— Чудесно. Разкажи как изглеждаш.

С намръщено изражение Мара погледна към Боблър. Той кимна и показа с жест да действа.

— Средно висока съм… — започна тя.

— Колко точно си висока? — прекъсна я Комодора.

— Един и шейсет — отговори Мара. — Имам тънка талия, златисточервена коса и зелени очи.

— Каква ти е прическата?

— В момента е на конска опашка, стегната с шнола.

— Предпочитам косите на жените да са отпуснати — каза Комодора. — Както разказваш, сякаш си привлекателна. Вярно ли е?

Мара погледна Боблър, който леко вдигна рамене.

— Различни познати са го казвали понякога — отговори тя.

— Добре — каза Комодора. — Моля, не ме отхвърляй като ексцентричен или още по-лошо — луд. Това, което правя в момента, е да заглуша всичките си останали сетива, за да чуя по-добре гласа ти и да преценя честността ти. Това тревожи ли те?

— Ни най-малко — каза Мара не напълно откровено. Някои членове на императорския двор бяха експериментирали с подобни техники за потискане на сетивата за същата цел и малка част от тях ги бяха овладели изкусно. В зависимост от уменията на Комодора той можеше да е способен да надуши лъжите на трениран имперски агент. Или поне тези на обикновен имперски агент. Колкото до Мара, имаше номера с подобна изтънченост, които да използва срещу него. С помощта на Силата тя започна леко да раздвижва водата.

— Сега — за бизнеса — каза Комодора. — Разбрах, че обичаш да отвличаш кораби.

— Не непременно ние харесваме да го правим — отговори Мара. — Но да, това е нашата работа.

Комодора каза с втвърден тон:

— Разбрах, че харесвате да отвличате моите кораби.

— Поднасям извиненията си — каза Мара и започна да разплисква водата в друга посока. Водата се набръчка като лека решетка, когато новата вълна се кръстоса със старата.

— Позволете ми да напомня в своя защита, че това не беше все още ваш кораб, когато започнахме операцията. Разбира се, ако знаехме, че „Кървавите рани“ имат интерес, щяхме да се държим настрани.

— Какво планирахте да правите с товара?

— Да го продадем, разбира се — каза Мара, като оглеждаше всичко наоколо. Имаше доста покрити с жалузи вентилационни отвори, разпръснати из стаята, където стените и таванът се пресичаха. Със Силата тя отвори жалузите на два от отворите малко по-бързо, отколкото останалите. — Реално ние няма за какво да ползваме AT-ST.

— Кой е вашият купувач?

— Още не сме намерили — каза Мара. Лек ветрец премина по лицето й и тя припряно притвори леко отдушниците. Идеята беше да създаде леко дразнение в сетивата на Комодора, но толкова слабо, че той да не се усети. — Но може би ще опитаме първо при хътияните.

— Много скъп товар — каза Комодора — И Шако ти позволи просто така да летиш с него?

Мара сви рамене.

— „Харпърс Уей“ беше в състояние да лети. „Кавалкадата“ не беше. Шако и аз обсъдихме положението и решихме, че вие ще предпочетете да получите товара и кораба вместо само товара.

— И Шако ти позволи просто така да летиш с него? — повтори Комодора.

Мара запази неутрално изражение. Или той бе почувствал нещо в гласа й, или разсейването беше започнало да му действа и той искаше втори отговор.

— Той прати Танис с нас, за да е сигурен, че ще пазим поведение — напомни му тя.

— Сякаш Танис е в състояние да те спре — каза презрително Комодора.

— Хм… може би не — призна Мара. — И все пак ви го докарахме непокътнат.

— Мъдро — каза Комодора. — Шако каза ли ти, че товарът не е мой, а принадлежи на моя патрон?

— Да, говорихме по въпроса — потвърди Мара и почувства, как пулсът й се ускори леко. Патрон! Ако можеше да го предизвика да каже името… — Ние решихме, че…

— Лъжеш!

Мара замръзна. Дали бе усетил внезапно повишеният интерес зад думите?

— Не лъжа — протестира тя, опитвайки да спечели време. Четиримата близки бодигардове можеше да ги поема най-напред и трябваше да успее да докопа поне един бластер при това.

— Лъжеш! — изстреля Комодора. — Шако никога не би споменал нашия патрон.

Мара усети как напрежението я напуска. Той не бе доловил нищо подозрително, просто използваше подозрението и логиката срещу нея.

— Не, направи го — настоя тя. — Каза, че някой си Колдра очаква стоките.

— Колдра? — рязко се изсмя Комодора, подозрението изчезна, даже от движението му тръгнаха малки вълнички по водата. — О, не, не. Колдра не е нашият патрон. Той просто работи за него.

— Ооо — каза Мара, като вложи малко огорчено разочарование в гласа си. Основно нейно правило беше, когато някой опонент намери причина да чувства превъзходство спрямо нея, даже и заради съвсем дребни причини, тя смяташе за мъдро да подхранва това погрешно схващане. — Е, добре де, Шако така го каза, че звучеше сякаш е някакъв патрон.

— Сигурен съм, че го е направил — каза Комодора и краткият изблик на хумор изчезна. — Разкажи как превзехте кораба.

— Не беше трудно — каза Мара. — Ние превъзхождахме екипажа.

— Как го превъзхождахте? — прекъсна я Комодора. — Кои помещения и станции превзехте първо? Кои от вас каква дейност вършехте? Искам подробности.

Дали на Брок и Гилинг поотделно им задаваха същите въпроси, за да може отговорите да бъдат сравнени? Сигурно. За щастие Мара бе предвидила това.

— Съжалявам — каза тя. — Тези подробности ни дават предимство в този бизнес. Ние не ги разкриваме на никого.

— Даже и ако заповядам да ви убият за това?

— Ако заповядате да ни убият, ще умрем — възрази Мара. — Но това ще унищожи всеки шанс нашите организации да работят заедно, което значи, че ще продължите да губите вашите кораби мишени, вместо да можете да ги пленявате здрави.

Тя погледна към четиримата потни мъже в далечния край на басейна.

— А и опитът да ни убиете ще ви струва още от вашите хора, които мисля, че не искате да губите — добави тя.

— Това заплаха ли е?

Мара поклати глава.

— Просто факт.

— Разбира се — мрачно каза Комодора. — Факти. Акуратно пакетирана истина. Може би трябва да пратя твоето акуратно пакетирано тяло на моя патрон. Ти открадна негова стока в крайна сметка.

Той повиши глас:

— Какво мислиш, Колдра? Дали ще му хареса да си поиграе с прекалено млада похитителка на кораби?

— Сигурен съм, че ще бъде очарован — чу се познат глас от дясната страна на стаята.

Мара завъртя глава. Петимата мъже с халати бяха махнали хавлиите, които криеха лицата им. В средата беше Колдра, а от двете му страни стояха двама едри мъже, които тя не бе виждала. Вдясно, най-далеч от Колдра, беше Танис, който гледаше към нея с напрегнато и зачервено от горещината лице.

— Кой сте вие? — попита Мара.

— Ами това е Колдра — каза Комодора и Колдра заедно с двама от мъжете дойде по-близо до басейна. — Човекът, на когото принадлежи откраднатата от теб стока… и човекът, който дойде да ни предупреди за Селина, похитителката на кораби.

Той направи драматична пауза и по лицето му Мара позна, че той внезапно се заслуша много съсредоточено.

— Или трябва да кажа: Селина — имперският агент?

Тихо, без видима заповед четиримата в предния край на басейна извадиха бластерите си. С максимално усилие Мара запази безизразно изражение и погледна измъчената физиономия на Танис. Значи всичките й усилия, да не говорим за заплахите и подкупите, бяха отишли напразно. Танис я бе предал.

— Ох, сега пък съм имперски агент ли? — злъчно каза тя с нотка на презрение в гласа си. Нямаше никакъв смисъл да ги улеснява. — Колко удобно. За някого.

— За какво става дума? — попита Комодора.

— Говоря за това колко удобно е, че в града има непознат, когото твоят приятел може да посочи.

Тя погледна Колдра, който спря на няколко метра от нея.

— Нека да позная. Нещата не вървят много добре в крайна сметка?

Лицето на Колдра се смръщи.

— Добър опит, агентке, но само си губиш времето — изръмжа той. — Комодора знае кой съм аз.

— Не съм казала, че не знае — възрази Мара, заинтригувана от настойчивостта на отговора му. Значеше ли това, че нещата наистина не вървяха добре между него и патрона му? — Само отбелязах, че прехвърлянето на вината е потвърден от времето начин за заобикаляне на проблемите.

Тя се надяваше да го накара да продължи да се пали и евентуално да изтърве нещо полезно. Обаче моментът беше отминал и той си бе възвърнал баланса.

— Звучи, сякаш ти се мъчиш да направиш това в момента — възрази спокойно той.

— Просто се опитвам да предпазя Комодора да не направи грешка, която ще му струва потенциални съюзници и може на мен да ми струва живота — каза Мара. — Така че да спрем с номерата и празните приказки, а да решим как мога да докажа коя съм.

— Можеш да ни разкажеш как точно успя да завладееш „Харпърс Уей“, както попита Комодора — каза Колдра. — Или можеш да ме заведеш до съмнителната ти база, за да говоря със съмнителния ти началник.

— Не преди да имаме сделка — твърдо отговори Мара, като част от нея се чудеше, защо още играе тази игра. Предателството на Танис правеше нещата по-скоро нелепи.

И изведнъж й просветна. Колдра и Комодора се отнасяха към нея като към имперски агент. Обаче Танис знаеше, че нейната истинска титла бе „Ръката на императора“.

Тя погледна отново към Танис и този път осъзна, че напрежението по лицето му беше не заради предателство, а защото знаеше, че неговата глава ще бъде на дръвника заедно с нейната. И тогава тя намери изход от ситуацията.

— Вижте, можете просто да попитате Танис — предложи тя и го посочи. — Той беше там, той видя как отбраната на „Харпърс Уей“ беше разбита преди да започне тяхното нападение. Попитайте него как един имперски агент може да е разбрал, че се каните да ударите точно този товарен кораб.

Тя погледна отново към Колдра.

— Освен ако не подозирате, че тази информация е изтекла от Шако или от някой от неговите хора.

Колдра се вторачи в нея. Но очевидно нямаше отговор.

— Танис? — извика Комодора.

Танис хвърли прикрит поглед към Мара и тя нямаше нужда от Силата, за да разбере, че той изпитваше тиха паника от мисълта, че трябва да се опитва да лъже Комодора, и то в неговата зала за разпознаване на истината. Но нямаше за какво да се безпокои. Мара си бе възвърнала баланса, а заедно с него и контрола върху ситуацията. Със Силата тя леко чукна бластера на един от бодигардовете и го изби от ръката му.

Той се опита да го задържи. Наистина опита. Но жегата в залата бе изпотила ръцете му и нямаше нещо, което да го предупреди да бъде в готовност, затова не му достигна времето. Бластерът се изплъзна от отчаяните му опити да го хване и той отскочи от покрития с плочки под с трясък, който отекна с многократно ехо и звучно пльосна в басейна.

Мара донякъде очакваше Комодора да реагира с рев от изненада или гняв. Но той не издаде и звук, докато се поклащаше върху новосъздадената вълна и ехото от шума заглъхваше. Мара си помисли, че липсата на реакция беше по-обезпокояваща от всякакъв изблик на емоции.

Разбира се, виновникът също мислеше така. Той замръзна, лицето му пребледня под лъщящия слой пот. Комодора остави тишината да тегне още пет-шест секунди, после пое внимателно дъх.

— Можеш да си вземеш оръжието, Нирш — каза той с почти спокоен глас.

Лицето на Нирш стана още по-бледо.

— Да, сър — отвърна, падна на колене и потопи ръката си до рамото в басейна. След кратко драскане по дъното той измъкна капещия бластер.

— И се приготви да докладваш — каза Комодора. — Танис?

— Да, сър — отговори Танис. Изражението му не се бе променило, но Мара долови облекчението в погледа му. — О, да, сър! Не знам как точно го направиха, сър. Но тя е права. Те направиха наистина добра битка. Вече бяха унищожили комуникационната антена, когато изведнъж решиха да спрат.

— Или може би са решили да ви оставят живи, за да открият къде е тази база — мрачно предположи Колдра.

— Защо, братко? — противопостави се Мара. — Всеки имперски агент, който си заслужава титлата, би могъл да извлече данните от навигационния компютър на потрошен кораб.

Тя повдигна вежди:

— Освен това имперски агент не би дошъл тук сам. Той би докарал щурмовашки легион и сериозна въздушна поддръжка.

— Може те да са се изгубили по пътя — отговори Колдра.

— Колко некадърно — саркастично каза Мара. — Когато се доберат до тук, уведомете ме.

Тя се обърна отново към Комодора.

— И така, имате ли интерес да работите с нас, Комодоре, или не?

За момент той не отговори. После внимателно заплува към ръба на басейна, постави ръка отгоре му и остави краката си да потънат.

— Заинтригува ме, Селина, похитителко на кораби — каза той. — Ще говорим отново след вечеря.

Той махна маската си и се втренчи в нея.

— Твоето описание е напълно вярно — каза той като я огледа отгоре до долу. — При това си привлекателна.

— Благодаря, Комодоре — каза Мара, като устата й леко пресъхна. Сега, когато го погледна в очите разбра, че първоначалната й преценка за басейна не е била напълно вярна. Комодора май не беше ексцентричен. Той бе напълно луд.