Тимъти Зан
Преданост (15)

Дванадесета глава

Имаше двама оцелели на пиратския кораб. И двамата бяха млади, и двамата бяха ужасени, и двамата имаха желание да сътрудничат.

За съжаление можеха да помогнат твърде малко.

— Не знам откъде се появи — нервно настояваше леко по-възрастният от двамата — Баджи. Той се опита да вдигне ръце, но движението му бе прекъснато от белезниците, които бяха прикрепени към пръстена за закрепване на товарите в трюма. — Един ден той просто се появи и каза на капитан Андел, че „Кървавите рани“ искат да ни обединят в една голяма банда.

— Какво отговори Андел? — попита Брайтуотър.

— Той каза на Колдра, че ще го обмислим — каза Баджи. — Но не мисля, че е смятал да го направи. Чух го да казва, че ще бъде гаден ден…

Той прекъсна изречението и пребледня:

— Чакайте… Вие… искам да кажа…?

— Не, ние не сме от „Кървавите рани“ — увери го ЛаРон. — Този Колдра остави ли на Андел някаква информация за контакт?

Баджи поклати глава:

— Не, нищо.

— Лъжете — рязко се намеси Брайтуотър. — Той не може да си е тръгнал, без да ви каже как да се свържете с него.

— Но той не… кълна се, не каза нищо — каза Баджи и цялото му тяло се разтресе. — Каза, че ще се върне след две седмици за отговора на капитан Андел.

— А това кога стана?

— Може би преди седмица — отговори Баджи. — Не, не — преди осем стандартни дни. Спомням си, защото…

— Значи казваш, че ако искаме да говорим с Колдра, трябва да стоим при вас цяла седмица? — прекъсна го Брайтуотър.

— Не знам кога точно ще се върне — каза Баджи с умолителен тон. — Не се опитвам да скрия нищо. Кълна се.

— Разбира се, че не — каза ЛаРон. Той улови погледа на Брайтуотър и кимна през рамо. Брайтуотър също кимна и двамата излязоха.

Маркрос и Грейв чакаха в каюткомпанията и си говореха тихо.

— Нещо ново? — попита ЛаРон, когато той с Брайтуотър се присъединиха към тях.

— Нищо полезно — отговори Маркрос. — „Кървавите рани“ наистина са опитвали да ги привлекат. Някакъв тип на име Колдра е идвал преди седмица да виси на главата на шефа им.

— Същото в общи линии получихме и ние — каза ЛаРон и се почувства леко разочарован. Те положиха всички тези усилия с надежда да проследят евентуална връзка на корелианеца до „Кървавите рани“, а всичко, което намериха, бе двама келеши, които мислеха че е купон да се включат в банда и да играят на пирати.

— А какво става с корелианеца и приятелите му? — попита Брайтуотър. — Изобщо научихме ли нещо за тях.

ЛаРон се наведе над интеркома.

— Куилър, нещо излезе ли за тях?

— Екипажи от двама души и ууки не открих — чу се гласът на Куилър. — Да опитам да търся за човек ууки? Може да са взели приятел със себе си.

— Задръж засега — отговори ЛаРон. Ровенето в имперските бази данни привличаше внимание и той не искаше да рискува с второ търсене толкова скоро. — Какво правят те в момента?

— Седят си кротко където им казахме — каза Куилър. — Суронианският кораб също не се опитва да избяга.

— Готини клиенти — коментира Брайтуотър.

— Те бяха такива и на Друност — напомни Грейв. — Искам само да разбера каква им е играта.

— Може да носят съобщение? — предположи Брайтуотър. — Ако този Колдра е останал с впечатление, че Андел ще го прецака, може да е решил да му покаже, че това е лоша идея.

— А може корелианецът да е Колдра? — изведнъж се обади Маркрос. — Той каза, че иска да говори с оцелелите.

— Да пробваме да разберем — каза ЛаРон. — Куилър, обади им се и ги покани на борда.

 

Хан си бе заврял ръцете до лактите във вътрешностите на хиперпространствения двигател, когато пристигна поканата.

— Оценявам предложението — каза той, когато Люк допря слушалката до ухото му. — Но в момента сме малко заети — претърпяхме малка повреда при последния удар.

— Съжалявам да го чуя — каза гласът в ухото му. — Трябва ли ви помощ?

Хан се намръщи. Ако сензорите на „Суонтек“ бяха подсилени също така както оръжията му, сигурно вече знаеха как изглежда хиперпространственият двигател. Не много добре даже и в най-добрите времена, а сегашното определено не бе от тях.

— Не, ще се справим — каза той. — Просто ще ни отнеме малко време.

— Разбрано — каза отсрещният глас. — Но доколкото схванах, имахте интерес да поговорите с пиратите. Имаме двама затворници, но също така и ограничено време, което можем да прекараме в тази система. Ако имате желание, трябва да дойдете веднага.

Хан погледна Люк. Той сви рамене, но кимна.

— Добре, идваме веднага — каза Хан. — Имате ли свързващ тунел, който да пасне на нашите люкове?

— Даже по-добре. Нашият долен люк има универсална яка — каза другият. — Ще дойдем и ще я прикрепим към горния ви люк.

 

Хан вече беше забелязал, че гласът, с който разговаряше, звучи като на военен. Сега, когато с Люк се качиха по стълбата в „Суонтек“, той установи, че двамата мъже, които ги посрещнаха, изглеждаха с всяка своя частица толкова военни, колкото и звучаха.

— Добре дошли на борда — каза единият от двамата, когато Люк приключи с изкачването и застана до Хан.

— Благодаря — каза Хан и се огледа. Намираха се в относително широк коридор с по шест врати от всяка страна и една на предната стена непосредствено зад двамата домакини. Сигурно каюти за екипажа и или мостикът, или каюткомпанията отпред. През рамо Хан забеляза, че коридорът леко се разширява около местата за спасителните капсули и после се стеснява пред вратите, водещи до трюмовете и машинното отделение.

— Хубав кораб.

— Благодаря — каза първият мъж. — Моето име е ЛаРон. Това е Грейв.

— Соло — представи се Хан с чувство на безпокойство. Имаше много начини, легитимни и не толкова, някой да може да провери самоличността му, ако излъжеше за нея, просто щеше да изглежда по-подозрителен. Наред с това, освен историята с Джаба и няколко други дребни проблеми, той нямаше неприятности с никого в момента. Е, ако не се брои цялата работа със „Звездата на смъртта“, която никой не можеше да докаже. — Това е Люк.

ЛаРон кимна за поздрав.

— За кого летите?

— Ние сме независими. — Отговори Хан. — Вземаме стока откъдето можем.

— Има ли още някой на кораба ви?

— Първият ми помощник, Чубака.

— Това е уукито, което видяхте на Друност — добави Люк.

Хан метна на хлапето предупредителен поглед, но ЛаРон само се усмихна.

— Добре, вие ни помните — каза той. — Ние определено ви помним.

Той посочи към колана на Люк.

— Ти определено знаеш как да ползваш това нещо.

— Малко — каза Люк. — Все още се уча.

— Къде го намери?

— Сви го от един пич на име Тони — нетърпеливо каза Хан. — Какво ви бърка откъде го е взел? Казахте, че можем да говорим с арестантите ви.

— След малко — каза ЛаРон. — Първо искам да знам, какво правехте в този тапкаф в Консо сити.

Хан сви рамене.

— Влязохме да ударим по едно набързо.

— Кой беше четвъртият на масата?

— Приятел — отговори Люк.

— Местен — вметна Хан, преди Люк да може да добави нещо. — Да нямате проблеми с него?

— Възможно е — каза ЛаРон. — Нека да ви обясня. Вие бяхте на Друност по време на терористично нападение. Човекът, с когото седяхте, присъстваше по време на друго нападение няколко дни по-рано от банда пикиращи спидери. А сега ние ви откриваме тук до Пурнам на мястото на ново нападение.

— Просто правехме услуга на приятел — каза Хан, усещайки как потта избива под яката му. Имаше няколко посоки, в които можеше да тръгне разговорът с ЛаРон, никоя от тях не беше добра. — Той ни каза, че негов приятел имал проблеми с пирати по пътя за Пурнам. В момента не бяхме заети и обещахме, че ще опитаме да помогнем да се отърве от тях.

— Благодарим за вашата помощ, между другото — добави Люк.

— Моля — каза ЛаРон. — Ние също не обичаме особено много пиратите. Можете ли да ни обясните защо този ваш приятел присъстваше и при двете нападения на Друност?

— От една страна, той живее там — каза Хан. — Освен това, трудното в наши дни е да можеш да избягваш такива проблеми. Местните нямат ресурси, за да преследват такива терористи, а Имперските сили сякаш са се отказали да се борят с тях окончателно.

— Значи казвате, че е било чисто съвпадение?

— Не съвсем — каза Люк.

Хан завъртя глава и със зор се спря да не изпсува. Какви ги вършеше хлапето…

— Люк…

— Обясни — каза ЛаРон, все още гледайки към Хан.

Люк метна леко виновен поглед към Хан. Обаче гласът му бе достатъчно твърд.

— Има някаква пиратска банда „Кървавите рани“, която действа в този сектор — каза той. Разбрахме, че се опитват да направят обединение с местните пирати и бандити.

— Имате ли сериозна информация освен слухове — попита ЛаРон.

— Пикиращата банда, която споменахте, е имала пагони с емблемата на „Кървавите рани“ — каза Люк. — Когато чухме за пиратите около Пурнам, решихме че можем да научим от тях какво представляват „Кървавите рани“.

— Защо ви е грижа какво прави някаква пиратска банда? — попита Грейв.

— Как мислите? — отговори Хан. — Така ще знаем как да ги избягваме.

— А не защото искате да се присъедините към тях? — обади се ЛаРон с внезапно втвърден тон.

— Не, ние искаме да ги избягваме — повтори Хан, като една ужасна мисъл премина през ума му. Досега той предполагаше, че ЛаРон беше свързан по някакъв начин с правозащитните сили на Пурнам, може би наемник на служба при местните. А ако беше от „Кървавите рани“? — Но вие, момчета, явно сте вътре в нещата — добави той, като направи небрежна стъпка назад към стълбите. — Както каза Люк, благодарим за помощта.

— Защо бързате? — попита ЛаРон. — Мислех, че искате да говорите с арестантите.

— Не, няма нужда — каза Хан и направи нова стъпка към отворения люк. Нито ЛаРон, нито Грейв изглеждаше да са въоръжени. Ако можеше да подскаже това на Люк, може би щяха да успеят да скочат през долния люк преди останалата част от екипажа на „Суонтек“ да може да се намеси. Само дето Люк май не разбра изобщо подсказката. Той стоеше на място с наклонена глава, сякаш слушаше гласове, които му говореха в главата.

— Мисля, че трябва да чуете какво имат да ви кажат — настоя ЛаРон, без той или Грейв да помръднат все още. Дали Хан беше единственият, който усещаше неприятност тук? Той направи още половин крачка…

Тогава внезапно ръката на Люк го сграбчи за лявата ръка.

— Всичко е наред, Хан — каза той и погледан към ЛаРон. — Те не са от „Кървавите рани“.

— Кой е казал, че са? — протестира Хан, като преглътна ново проклятие. Той извъртя лявата си ръка в широка дъга, предназначена да се отърси от Люк и да отвлече погледите на ЛаРон и Грейв в тази посока, като плъзна дясната по хълбока си…

— Не го прави — посъветва го глас зад него.

Хан замръзна с ръка на сантиметри от бластера и погледна внимателно през рамо.

Двама мъже стояха там, излети от същия военен калъп като ЛаРон и Грейв с бластери, насочени към него и Люк. А Хан дори не беше чул да се отваря врата. Тези момчета бяха много печени!

— Добре — каза той колкото можеше по-спокойно и се обърна към ЛаРон. — Сега какво?

— Зависи — каза ЛаРон, като пристъпи напред и освободи Хан от бластера му. След леко колебание взе и светлинния меч на Люк. — Да започнем с това, кои сте и какво представлявате вие и приятелите ви.

— Както казах, независими превозвачи — отвърна Хан.

— С две четирицевни бластерни оръдия? — попита многозначително ЛаРон. — Опитай отново.

— Трябват ни за защита.

— Сигурен съм, че ви трябват — каза ЛаРон. — Кажи, ако претърсим трюмовете ви точно сега, дали ще открием нещо, което не трябва да е там?

— Абсолютно нищо — увери го Хан. По случайност това даже беше вярно. — Ние не сме контрабандисти.

— Разбира се, че не — каза ЛаРон. Да се върнем на „Кървавите рани“. Наистина ли мислите, че се опитват да направят свое малко копие на Бунтовническия съюз тук, в сектор Шелша?

— Мисля, че е по-скоро някаква пирамида — каза Хан, като малка част от съзнанието му се чудеше, защо сравнението на ЛаРон го подразни толкова. Разбира се, това беше Бунтовническият съюз, щом го премислиш по-добре — голяма нелегална група от много по-малки нелегални групи. — Но да, мисля, че те опитват да правят нещо такова.

— Добре — каза ЛаРон. — Защото те правят точно това. Нашите арестанти казаха, че агент от „Кървавите рани“ е идвал при тях преди седмица и ги е притискал да се присъединят към тях. Той се очаква да се върне скоро за техния отговор.

Хан потрепна, щом осъзна идеята.

— И вие мислите, че някой от нас е този агент?

— Мина ни тази мисъл — каза ЛаРон. — По-скоро иронично, след като загрях, че се чудите същото за нас.

— Ние не сме от тях — каза Хан твърдо.

— Можете ли да го докажете?

— Помогнахме ви да унищожите тези пирати — напомни му Хан. — Не е нещо, което вербовчиците обикновено правят.

— А може групата от Пурнам да е отхвърлила вече поканата от „Кървавите рани“ — посочи му ЛаРон. — Нашите арестанти казаха, че техният шеф е клонял в тази посока. В такъв случай може да сте изпратени да изнесете нагледен урок.

— А може той да не е отказал — каза Хан. — В този случай ние трябва само да чакаме тук, докато те изпратят някого за отговор.

— Какво, да чакаме цяла седмица? — ЛаРон поклати глава. — Не можем да си позволим да висим тук толкова дълго.

— Може да има друг начин — проговори Люк.

ЛаРон го погледна.

— Слушаме.

— Ако те са отказали на „Кървавите рани“, трябва да са го направили през холонет — каза Люк. — Ако са и ако можем да се доберем до логовете на местните станции, може да намерим контактите им.

Хан трепна. Логът на връзките беше безполезен сам по себе си — всичко, което показваше, беше кои планети са били повиквани в дадена времева рамка и даже свят, толкова малък колкото Пурнам, правеше огромен холонет трафик. Нямаше начин Люк дори да може да го прегледа, освен ако нямаше какво да добави към бъркотията.

— Да предположим, че можем да вземем лога — каза ЛаРон с нотка на нов интерес в гласа. Може би бе проследил същата логическа нишка като Хан. — Тогава какво?

— Тогава ние…

— Какъв е вашият интерес в цялата тази история? — Прекъсна го Хан. Той беше почти сигурен какво има предвид Люк и не искаше да го позволи. Не и преди да знае, на чия страна бяха ЛаРон и приятелите му.

— Същият както вашия — каза ЛаРон, подразнен от прекъсването. — С тази разлика, че вместо да се стремим да отбягваме „Кървавите рани“, ние искаме да ги премахнем.

Той бръкна в джоба си и извади легитимация, която изглеждаше истинска.

— Ние сме от охраната на Обединените превозвачи.

— О — промълви Хан космите на врата му настръхнаха. — Аха, значи при вас всичко е наред.

— Казах ти, че е — промърмори Люк.

Хан се намръщи. Е, да. Хлапето го каза. Вярно.

Проблемът беше, че хлапето грешеше.

— Сякаш бяхте започнали да казвате нещо — каза Грейв и очите му се вдигнаха към Люк.

— Всъщност не — каза Хан като хвърли предупредителен поглед към Люк. — Той понякога си отваря устата, преди да обмисли нещата.

— Достатъчно! — отсече ЛаРон.

Хан потрепери от внезапен изблик на ярост, ръката му машинално се спусна към празния кобур.

— Без повече игри — изсъска ЛаРон. — Тези пирати са заплаха за целия сектор. Ако имате информация за тях, споделете я. Сега.

Хан го погледна, почувствал горчивия вкус на далечен спомен. Той бе имал някога същата благородна страст, отдавна, преди фундаменталната злост на Империята накрая да се добере до него.

И това беше праведната страст, която никой пират или бандит не би могъл да имитира. Които и да бяха тези хора, те не бяха от „Кървавите рани“.

— Може ли да ползвам комуникатора ви за минута?

ЛаРон се взря в лицето му.

— Насам — каза той, като отстъпи встрани и показа към вратата зад себе си.

Зад вратата, както бе предположил, беше каюткомпанията.

— Можем да ви включим през интеркома — каза ЛаРон и посочи към компютърно бюро за развлечения. — Куилър?

— С кого искате да говорите — попита глас през говорителя.

— С нашия приятел в другия товарен кораб — каза Хан и седна пред компютъра. Една от клавиатурите светна и той набра кода на Кейсмънт.

— Кейсмънт, говори Соло.

— Най-после — избоботи гласът на Кейсмънт. — Добре ли сте? Чубака каза, че отивате на борда на „Суонтек“…

— Добре сме — прекъсна го Хан. — Портър каза, че си имал схватка с „Кървавите рани“ на Ашкас-ков преди няколко месеца. Успя ли да прихванеш техния вектор, преди да избягат?

— Да — каза озадачено Кейсмънт. — Но няма причина да мислим, че са тръгнали конкретно нанякъде.

— Обзалагам се, че са се отправили към къщи — каза Хан. — Портър каза, че всички освен теб са били избити и те са мислели, че и ти си мъртъв. Нямали са причина да крият накъде тръгват.

— Предполагам — каза Кейсмънт. — И ти искаш да ти пратя вектора, така ли?

— Ако нямаш по-интересно занимание в момента — каза Хан, опитвайки се да не звучи саркастично. Тези бунтовни образи понякога бяха абсурдно тъпи.

— Сега — избоботи Кейсмънт. — Само да оставя шала, който плета.

Хан завъртя очи. Тъпи и нагли.

— Пращам — каза Кейсмънт.

— Приех ги — потвърди гласът на Куилър.

Хан погледна ЛаРон.

— А сега какво?

ЛаРон погледна Грейв.

— Кажи му, че може да тръгва. С нашите благодарности.

— Нашите нови приятели казаха, че можеш да потегляш — предаде Хан. — Добър полет.

— На теб също — каза Кейсмънт. — И благодаря за помощта. На теб и на новите ти приятели.

Чу се леко щракване и контактът приключи.

— Той замина — рапортува Куилър.

— Това, което трябва да направим сега, е да проникнем в станцията на холонет и да видим какви съобщения са пращани към системите от този вектор — каза Хан. — Нали това имаше предвид, Люк?

— Да — потвърди Люк.

— Да се надяваме, че те ще одобрят нашите хора от Обединените превозвачи — добави Хан, като се втренчи в ЛаРон.

Лицето на ЛаРон даже не трепна.

— За щастие няма да се наложи да го проверяваме — каза той. — Така се случи, че вече имаме лог файловете на отдела на холонет в Консо сити от времето точно след атаката на пикиращите.

Той се усмихна леко.

— По тази причина ние бяхме на Друност. Решихме, че който и да е оцелял от бандата, ще се опита да се свърже с големия брат за помощ — той помаха към единия от двамата, които се бяха появили отзад. — Маркрос?

— Ще наглася програмата — каза Маркрос и погледна странно към Хан, докато се провираше покрай него. Той излезе през една врата в предния край на каюткомпанията и Хан успя да зърне преддверие на кокпит, преди вратата да се затвори.

— Това е Брайтуотър, между другото — добави ЛаРон като махна към другия мъж.

— Приятно ми е — каза Хан. — Предполагам, че приключихме. Може ли да си получа бластера?

— За къде бързате? — попита Брайтуотър.

— Независими превозвачи, нали си спомняте? — каза Хан. — Имаме график за спазване.

— Какъв график? — възрази Брайтуотър. — Вие нямате товар.

— Освен това и хиперпространственият ви двигател е повреден — добави Грейв.

— Не е чак толкова повреден — каза Хан.

— Нека го кажем направо — каза ЛаРон. — В крайна сметка не сме сигурни дали искаме да ви изпуснем от поглед на този етап.

Космите по врата на Хан отново настръхнаха.

— Дадохме ви оня вектор — напомни той.

— Има много причини, поради които „Кървавите рани“ може да нямат нищо против да го имаме — възрази ЛаРон. — Може да води до вече изоставена база или до капан.

— Но не се безпокойте — увери го Грейв. — Мисля, че ще можем да ви настаним по стандартите на Обединените превозвачи.

— Страхотно — измърмори Хан. — Ние сме мъртви.

— Ако извикате уукито, ще тръгнем веднага — каза ЛаРон. — Трябва да дойде без оръжие, разбира се.

— А кораба ни? — попита Хан, като запази неутрално изражение. Невъоръжено ууки — това беше смислово противоречие. — Не можем просто да го зарежем тук.

— Куилър? — повика ЛаРон.

— Няма проблем — чу се гласът на пилота. — Можем да го прикачим с яката на люка и да го вземем.

— Шегувате се — каза намръщено Хан. — „Сокола“ е голям колкото вашия кораб.

— Ще стане — увери го Куилър. — Повярвай ми, имаме достатъчно мощност.

— Извикай уукито — каза ЛаРон. — После ще ви покажем квартирите ви.

 

Вратата на каютата се плъзна зад огромното ууки. ЛаРон провери два пъти ключалката и след това той, Брайтуотър и Грейв се върнаха в каюткомпанията. Маркрос и Куилър ги чакаха там. Маркрос още седеше пред компютъра.

— Всички ли се настаниха щастливо? — попита Куилър.

— Колкото може по-щастливо, което не е много — каза ЛаРон. — Мнения?

— Определено има нещо нередно при тях — каза Брайтуотър. — Само че още не знам какво.

— Колко сме сигурни, че не са от „Кървавите рани“? — попита Грейв. — Един умен диверсант би могъл да съчини подобна история за пред нас в движение. Даже би могъл да е навит да премахне тези местни пиратски кораби, за да ни заблуди.

— Може би, но това не обяснява тяхното поведение в Консо сити — отбеляза Куилър. — Според последните новини нападателите са избягали с петдесет хиляди кеш плюс няколко пътници.

— „Кървавите рани“ събират оцелелите от пикираща банда — промърмори Брайтуотър.

— Като правят обир за отвличане на вниманието — кимна Куилър. — А Соло и приятелите му определено работеха срещу тях.

— Ако са членове на конкурентна банда? — предположи Грейв.

— Може — каза ЛаРон. — Но те просто не ми приличат на пирати.

— Сигурен ли си, че този светлинен меч не ти е повлиял на преценката? — попита Грейв.

ЛаРон изсумтя.

— Не, особено щом единственият друг човек, когото съм виждал да носи такова оръжие, е лорд Вейдър.

— Интересно, че спомена Вейдър — замислено каза Маркрос. — Имаше наскоро слухове за някакъв специален имперски агент, наречен Ръката на императора, който се е появил на сцената. Рапортува директно на Палпатин, практически има по-висок ранг от всички останали в Империята…

— И носи светлинен меч — внезапно каза Брайтуотър. — Аха, чух същия слух.

— Слуховете не струват много — напомни ЛаРон.

— Но това е нещо, което би могло да се очаква от Палпатин — посочи Маркрос. — Виж как се опитва да измести редовната армия с ИБС и великите адмирали.

— Мислиш, че Люк може да е тази Ръка на Императора — попита Грейв със съмнение. — Не знам. Някак не изглежда от този тип.

— Може би иска да мислим така — каза Маркрос.

Чу се сигнал от компютъра и Маркрос се завъртя обратно.

— Намерих го — каза той, взирайки се в екрана. — Корелация между вектора на Соло и данните от холонет дава точно една система — Гепарин. Няколко фермерски селища, голям минен комплекс и нищо повече.

— Добро място за пиратско скривалище — коментира Брайтуотър. — Колко е далеч?

— На около 40 часа — каза Маркрос. Той погледна ЛаРон. — Вярвам, не искаш да покажеш на гостите ни нашите снежнобели брони?

— Не се безпокой — каза ЛаРон. — Докато са заключени в каютите си, можем да ходим както искаме.

— Като говорим за заключване, надявам се някой да се е сетил да заключи помещенията с въоръжението на тези три каюти — предупреди Куилър.

— Направих го — увери го Брайтуотър. — Има проста процедура за заключване и отключване в компютъра на каютите. Какво ще правим с двете хлапета в трюма?

— Службата за сигурност на Пурнам идва да ги прибере — каза Куилър. — Пратили са голяма совалка насам.

— Добре — каза ЛаРон. — Куилър, подготви курс към Гепарин. Тръгваме веднага след като вземат арестантите.