Тимъти Зан
Преданост (14)

Единадесета глава

Корабът на Чивкайри, каквато бе предварителната уговорка, наистина чакаше, когато куриерският кораб на Лея се появи от хиперпространството край ненаселената планета, където бе мястото на срещата. Виждаха се още два други кораба, които летяха в паралелни орбити — на двамата бунтовнически лидери, които бяха дошли да протестират срещу плана на Чивкайри, какъвто и да бе той. Лея се втренчи през прозореца и започна да вдишва дълбоко и равномерно, както я беше учил баща й. Тя наблюдаваше как пилотът изравнява техния кораб до този на Чивкайри. „Това са просто още едни преговори“, напомни си тя. Както още стотици, на които бе присъствала по време на кариерата си.

Обаче имаше нещо заплашително този път, някакви странни неясноти. Смътно й се искаше Люк да е с нея. Или даже Хан.

Не й се бе случвало да има много работа с адерианци, когато беше в Имперския сенат — техните интереси обикновено се разминаваха с тези на адерианците. Но след като се присъедини към бунтовниците, тя бе принудена от необходимостта да научи много за техните обичаи и психология. Животът по време на война, бе казал веднъж баща й, принуждава човек да учи география. Лея бе установила, че участието във война принуждава човек да изучава хората.

Ритуалът при посрещането на кораба на Чивкайри бе кратък, но покрит с история, обичаи и важност и Лея беше извънредно щастлива, че се бе постарала предварително да разучи церемонията. Тя успя да я премине като направи само няколко малки грешки, всички дължащи се на това, че нейният човешки говорен апарат не можа да уцели точно някои от адерианските думи.

— Вие красите моя кораб и моята компания с вашата любезност — каза Чивкайри, когато церемонията приключи. Неговата адерианска уста кривеше думите на Основния език почти по същия начин, както Лея думите от неговия език.

— Позволете ми да Ви представя другите лидери, които търсят Вашата мъдрост — той посочи към един мунгра с пронизващи оранжеви очи, който стоеше от лявата му страна. — Това е Идор Воколи, лидер на Фриидона Кайсу.

— Лидер Воколи — каза Лея, като кимна за поздрав. Мунгрите бяха един от двата местни вида в сектор Шелша, които имаха вече царство на дузина междузвездни колонии, когато Великото проучване на Галактиката бе започнало преди хилядолетия.

— Принцеса Органа — каза Воколи, навеждайки своята гривеста глава в отговор.

— А това е Тилис Слани от „Ярка надежда“ — продължи Чивкайри и посочи към високия иши-тиб от дясната си страна.

— [Всъщност аз не съм лидер, а само стратегически директор]^[1] — коригира го Слани посредством сложна поредица от писъци, крясъци и тракания с клюна, които съставляваха тибразийския език.

— Разбирам — каза Лея и кимна. — Организационните умения на вашите хора са добре познати. Щастлива съм, че вие двамата и лидер Воколи сте тук, за да ми помогнете да взема решение.

— Решение, което може да означава живот или смърт за всички нас — избоботи Воколи.

Достатъчно за размяна на любезности.

— Тогава да седнем на масата и да започнем обсъждането — каза Лея. — Лидер Чивкайри, ще ни покажете ли пътя?

Конферентната зала бе надолу по коридора от помещението до входа и подът беше разделен на нива, както и конферентната маса, както бе характерно за адерианския дизайн. Чивкайри придружи Лея до най-високото ниво на масата, след това зае място едно ниво по-долу. Воколи седна срещу него, а Слани седна едно ниво под Воколи, от неговата страна.

Това беше странна подредба. Лея си мислеше често, че една по-дълга подобна среща би довела участниците до замайване и схващане на вратовете. Все пак, трябваше да признае, че подредбата помагаше много ясно да се разбере кой каква позиция заема по темата на преговорите.

— Като начало — каза тя, след като прислугата на Чивкайри сервираха напитки и чинии на всяко от заетите нива — трябва да науча от Вас, лидер Чивкайри, подробностите относно този план, който Вие предлагате.

— Той е самата простота — каза Чивкайри. — Не мога да разбера как някой не може да види огромния потенциал за изгодите…

— Ние ще обсъдим изгодите в даден момент — прекъсна го Лея внимателно. — Първо трябва да разберем какъв е планът.

Чивкайри погледна през масата към своите колеги бунтовници и светлината проблесна през отвора за проветряване^[2] на издължения му череп, когато завъртя глава.

— Аз предлагам сектор Шелша да премине на страната на бунтовниците — той погледна към Лея. — Целият сектор.

— Интересно — каза Лея запазвайки твърдо дипломатична физиономия. — Как точно може да бъде постигнато това?

— Това е най-вкусната част от плана — каза Чивкайри. — Ние — Бунтовническият съюз, ще трябва да направим много малко. Самият губернатор Чорд го предложи.

— Той е говорил толкова открито с Вас? — попита Лея.

— Не губернаторът лично — отговори Чивкайри. — Но аз подробно говорих с неговия помощник — главен администратор Вилим Дизра. Той ме увери, че губернатор Чорд има готов план да извади сектор Шелша от Империята и да обяви независимост.

— [Което не е същото, като да заяви волята на Шелконва да стане активен член на Бунтовническия съюз] — посочи Слани.

— Главен администратор Дизра ме увери, че това ще е следващата стъпка — каза Чивкайри. — Губернатор Чорд е все по-потресен от терора на управлението на Имперския център и разбира, че присъединяването към бунтовниците е единственото решение.

— Даже Имперският център наистина позволява да бъде проявено такова открито неподчинение — избоботи Воколи, като инфразвукът от неговия дълбок глас предизвика вибрации през масата. — Фриидона Кайсу вярва, че Палпатин би отговорил, като обърне пълната мощ на Имперския флот срещу Шелконва.

— Именно затова съюзът с бунтовниците е жизненоважен за успеха на Чорд — възрази Чивкайри. — Едновременни нападения от нашите сили навсякъде из Галактиката могат да задържат много от Имперските сили, които иначе биха били използвани срещу сектор Шелша.

— [„Ярка надежда“ се съгласява с лидер Чивкайри, че политическите и психологическите ползи от такова действие биха били огромни] — каза Слани. — [Но не сме съгласни, че Чорд наистина възнамерява да се присъедини към Съюза] — той махна към Воколи. — [Нито вярваме, както лидер Воколи предположи, че Бунтовническият съюз притежава военната мощ съществено да отслаби отговора на Палпатин.].

— Дали действията ни ще бъдат достатъчни зависи пряко от степента на подготовка на губернатор Чорд — отбеляза Чивкайри.

— Съгласна съм — каза Лея, опитвайки да прецени последствията от този гръм от ясно небе.

Слани беше прав — новината, че цял сектор се е отделил от Империята би била ужасяваща за илюзията за обединение, която Палпатин бе изградил толкова грижливо покрай своя Нов ред. Тя би създала естествен повод за обединение на недоволните и би дала легитимност на бунтовниците, каквато Съюзът никога не се е надявал, че ще постигне. Фактически един отделил се сектор би демонстрирал много добре началото на края на управлението на Палпатин.

От друга страна, много тъмна страна, това беше точно същия тип сепаратистко движение както онова, едно поколение по-рано, което разкъса Републиката на кървави парчета. Последното нещо, което тя и другите лидери на Съюза желаеха, бе повторение на масовия хаос и смърт на тази епоха.

— Знаем ли нещо относно плановете на Чорд? — попита тя Чивкайри.

— Знам, че той подготвя и позиционира силите си да установят контрол над ключовите инсталации — отговори Чивкайри. — Не знам нищо друго по-конкретно.

— Конкретността е от основно значение — каза Воколи.

— Наистина — съгласи се Чивкайри. — Ето защо аз помолих принцеса Лея Органа да се присъедини към нас.

Лея усети как дъхът й спира, щом изведнъж разбра накъде отива разговорът. Разбира се, Чивкайри не бе говорил директно с Чорд — един губернатор на сектор беше много над него в тяхната йерархия и за един адерианец това правеше разговора очи в очи немислим. Но Лея беше принцеса от кралската Олдеронска кръв даже и когато светът, който й бе дал тази титла, вече не съществуваше.

— Знаете ли дали губернаторът би желал да говори с мен? — попита тя.

— Главен администратор Дизра ме увери, че губернаторът би говорил с всеки от неговата каста — каза Чивкайри. — С ваше позволение ние можем да тръгнем незабавно за Шелконва.

— Казали ли сте му моето име? — попита Лея.

— Разбира се, не — каза Чивкайри с почти ядосан вид. — От една страна, аз не бях сигурен кого ще изпрати Бунтовническият съюз. От друга, аз не бих му казал никое име без позволение.

Той погледна отново през масата.

— Обаче главен администратор Дизра ме предупреди, че подготовката на губернатора е почти приключила — добави той. — Ако искаме да участваме, трябва да бъдем по-бързи.

— Разбирам необходимостта да се бърза — каза Лея. — Обаче възраженията на лидер Воколи и стратегически директор Слани също са обосновани. Това ще вкара Бунтовническия съюз в голям риск, който може и да доведе до никъде.

— Целият живот включва рискове, които могат да доведат до никъде — каза Чивкайри нетърпеливо. — Вие от управлението на Съюза настоявате, че се стремите да привлечете всички врагове на Империята под един покрив. Ако вие не желаете да приемете губернатор Чорд към това обединение, може би това не е истината.

— [Но дали губернатор Чорд се стреми към нашата победа?] — възрази Слани. — [Или иска да получи независимост само за да се извърти после и да ни изгони от територията си?].

По този начин да превърне сектор Шелша в неутрална зона, може би като част от сделка с Палпатин да позволи на Шелконва повече независимост от имперското управление? Подобни неща се бяха случвали в миналото, както Лея знаеше, в Корпоративния сектор и на други места. Ако новата независимост на Чорд бъде придружена от публично заявяване на лоялност към Имперския център, възможно беше Палпатин да е склонен да се включи в играта, особено ако алтернативната е да отдели военни ресурси, за да върне Шелконва обратно в стадото. Крайният резултат ще бъде, че Чорд ще получи ограничената независимост, към която очевидно се стреми, а Съюзът ще се бие и ще мре за нищо.

Би могло да бъде и по-лошо. Чорд може да е напълно лоялен към Империята и всичко това да е сложен опит да примами някой и друг бунтовнически лидер в капана.

— Ако ние позволим тази възможност да ни се изплъзне, губернатор Чорд със сигурност ще бъде победен — прекъсна Чивкайри мислите й. — Неговото предложение за мир ще остане само бележка под линия в мрачната история на управлението на Палпатин.

Той наклони глава към нея:

— А Republic Redux^[3] ще трябва да обмисли дали Бунтовническият съюз е истинският дом за нас.

Ето това беше. Мон Мотма бе предупредила Лея, че Воколи и Слани са заплашили, че напуснат Съюза, ако планът на Чивкайри бъде приет. Сега Чивкайри декларира същия ултиматум.

По един или друг начин изглеждаше, че единството на бунтовническите сили в сектор Шелша беше обречено. Но може би тя щеше да може да отложи тази съдба поне за известно време.

— Аз не се поддавам на изнудване — предупреди тя Чивкайри, вкарвайки двойна доза кралско недоволството в гласа си. — Но няма и да отхвърля която и да било възможност за постигане на нашата пълна победа над Империята. Аз ще се върна на моя кораб и ще се свържа с моите колеги, лидери на Съюза. Ако са съгласни, ще дойда с вас до Шелконва, за да оценя ситуацията.

Тя погледна към Воколи и Слани.

— Ще помоля също така за вашето присъствие и съвети при това пътуване — добави тя.

Чивкайри се размърда в стола си, но остана тих. Воколи погледна надолу към Слани, след това отново към Лея.

— Ще бъде чест за нас да Ви придружим, принцесо — с официален тон каза мунграта. — Нека Силата бъде с Вас и Вашите решения.

— Благодаря — каза Лея и се изправи, като потисна гримасата, която напираше на лицето й. Силата. Обаче само ако имаш джедайски способности можеш да черпиш от този извор на мощ и мъдрост. Но тя нямаше. — Ще се върна до час.

— Ще очаквам Вашето завръщане — равно произнесе Чивкайри. — Но предупреждавам. След този час аз ще се върна у дома. С Вас или без Вас.

 

Люк тренираше със светлинния меч с тренировъчния дрон, когато Хан се появи от кабината.

— Какво? Пак ли? — изръмжа той към Чубака, който седеше и гледаше.

Уукито изръмжа логичен въпрос.

— Не, не знам къде другаде би могъл да тренира — призна Хан. — Обаче кой изобщо е казал, че той може да тренира на борда на „Сокола“? Какво ще стане, ако среже проводник или хидравлична връзка или пък си отреже собствената ръка?

Все пак трябваше да признае, че Люк бе станал по-добър със смешното оръжие. Предишните пъти, когато старият Кеноби го караше да тренира, хлапето успяваше да блокира може би една от десет атаки. Сега Хан видя, че дронът изстреля шест изстрела, като Люк изтърва само един.

— Все още може да си отсече ръката — измърмори Хан.

Чубака напомни за амбицията и отговорността на Люк.

— Да, и аз се обзалагам, че ако тренира всеки ден, ще порасне и ще стане знаменит рицар джедай — каза Хан с лек сарказъм. — Люк? Ей, Люк!

Последва кратко забавяне, сякаш хлапето превключи вниманието си към другите неща освен дрона.

— Какво става? — попита той и се обърна да види Хан. — О, здравей, Чуи. Не видях, че си тук.

Мислено Хан поклати глава. Какъв всевиждащ и всезнаещ рицар джедай беше Люк! Прости трикове и глупости, както Хан винаги беше казвал.

— Пристигаме на системата Пурнам — каза той на Люк. — Трябва да се включат оръдията.

— Веднага — Люк изгаси меча си, заобиколи още бръмчащия дрон и докосна клавиш на контролния панел, който върна летящата топка обратно на зарядната й станция.

В момента, в който го направи, прозвучаха познатите два тона на предупредителния сигнал за пристигане.

— Давай, движи се — каза Хан, пресече помещението и се спусна по стълбата. — Кейсмънт ще бъде истински нещастен, ако пиратите стигнат до партито преди нас.

 

— Там — каза Маркрос и посочи с ръка. Един товарен кораб право отпред.

— Виждам го — потвърди Куилър и набра някакъв идентификационен код на клавиатурата. — Това е… не е нашият корелианец. Изглежда като сурониански или някакъв… не познавам точно модела.

— Засичаш ли въоръжение? — попита ЛаРон.

— Двойка бластерни оръдия — отговори Куилър. — Нищо необичайно за този клас.

— Лесна плячка, с други думи — измърмори Маркрос. — Кога точно се очаква корелианецът?

— Ако предположим, че е продължил със скоростта, с която направи скока, трябва да бъде тук всеки момент — каза Куилър. — Ако обаче е настъпил здраво, може би е дошъл и вече е изчезнал.

— Не знам YT-1300 да са толкова бързи — каза Брайтуотър.

— Те не са. Този конкретно е — отговори му Куилър. — Прегледах всички интересни ъпгрейди и модификации, преди да скочат. Ако тези пичове не са пирати, залагам, че са или контрабандисти, или са противоблокаден кораб^[4].

Чу се вибриращ звук от таблото.

— Имаме компания — обяви Куилър, взирайки се в дисплея. — Идва от оня астероиден куп към десния борд.

— Виждам ги — каза мрачно ЛаРон. Два кораба се стрелкаха в полезрението — някакъв вид патрулни лодки. Лъскави, бързи и тежковъоръжени. Корелианският кораб, който следяха, можеше да бъде, а можеше и да не бъде пиратски, но тези определено бяха.

И те бяха на лов. Те описаха дъга и се насочиха към товарния кораб.

— Прехващане в около деветдесет секунди — предупреди Куилър. — ЛаРон?

ЛаРон сви устни.

— Хм, ако искаме да разпитаме няколко случайни пирати…

— Оп, ето ги! — изведнъж извика Грейв и посочи напред и наляво. — Ето го нашият корелианец.

— Гадове — Брайтуотър пое дъх — Те стигнаха преди нас.

— И ето къде отиват — добави Маркрос, когато YT-1300 набра скорост. — Сякаш се прицелват в пиратите.

— Не е като да нямаме пълен бюфет за избор — коментира Куилър. — Имате ли предпочитания кои кораби ще оцелеят през следващите няколко минути?

ЛаРон изучаваше ситуацията, която се разгръщаше пред тях. Стандартната военна процедура изискваше да се обезвредят и трите заподозрени кораби и после да се отделят приятелите от враговете. Обаче той се мъчеше да изясни своите усещания и впечатления от корелианеца и неговите приятели.

— Да се заемем с двата патрулни кораба — нареди той. — За тях знаем, че са пирати. Целете първо двигателите им и опитайте да обезвредите поне единия, без да го взривявате на парчета.

— А какво правим с корелианеца? — попита Грейв.

— Ще го оставим на мира засега — каза ЛаРон. — Не стреляйте по него, освен ако той не започне пръв.

Брайтуотър плесна Грейв по рамото.

— Това е нашата работа — каза той. — Да вървим да видим колко точни са тези оръдия на големи разстояния.

 

Пиратските кораби надвиснаха още по-големи, щом Чуи намали дистанцията и Люк се мъчеше да превключи ума си на джедайски боен режим, когато чу познатия шепот в ума си.

„Люк.“

— Да, знам — промърмори Люк, фокусирайки мислите си върху пиратите.

„Не се фокусирай — увещаваше го Бен. — Не още. Първо потърси и определи всички възможни заплахи, където и да се крият.“

Люк се замисли. Къде биха могли да се крият? Какво би трябвало да значи това?

„Почувствай Силата, Люк. Във всички посоки.“

С гримаса Люк изпразни ума си, постара се да игнорира очевидните цели точно пред себе си и пусна съзнанието си да търси наоколо. Макар че отнякъде може и да идва друга опасност…

Усещането за отдалечени умове изведнъж го докосна. Той бързо се огледа, опитвайки да открие източника. И задържа дъха си. Близо до съседните астероиди се мяркаше още един кораб, който завиваше в прихващащ курс зад „Сокола“.

— Хан! — извика той.

— Да, видях ги — гласът на Хан прогърмя в слушалките му. — Трябваше да очакваме, че ще имат поддръжка. Чуи, избягващ курс към Кейсмънт. Люк, поеми нахалника. Изгони го или го свали.

— Разбрах — каза Люк. Приближавайки се ниско към кърмата им, следящият ги кораб бе почти в обсега на огъня му.

Но той не можа да направи нищо. „Сокола“ започна да се върти като пиян дюбек^[5], щом Чубака го вкара в серия от лупинги и виражи. От края на корпуса той видя серия от червени проблясъци, когато Хан откри огън по единия от пиратските кораби, които преследваха. Люк се мъчеше да нагласи прицела си през цялото време и насочи оръдието на колкото може по-далечна стрелба, докато чакаше непрестанните маневри на Чубака да го завъртят в позиция за чист изстрел.

„Люк, фокусирай мислите си.“

Люк отново се намуси. Точно сега ли искаше Бен от него да си фокусира мислите. Той пое дълбоко дъх и насочи мислите си към новопристигналите. И зачака. Колкото повече приближаваше другият кораб, толкова по-добре успяваше да почувства хората на борда му. Но това не беше същото усещане за хищник, приклекнал за скок, което бе усетил в тапкафа в Консо сити. Имаше същата мощ и чувство за дебнене, но беше определено различно. Нещо по-малко сърдито, не толкова зло и порочно.

„Силата ще те води, ако й позволиш.“

Приближаващият кораб бе почти в обсега. Люк се вгледа в него и се зачуди как би трябвало да приложи този съвет.

Може би да остави Силата да контролира движенията му, както когато тренира с дрона? Той пое дълбоко дъх, болезнено съзнаващ риска, който поемаше, постави ръце на ръчките и остави Силата да потече през него.

За негова изненада пръстите му се отдалечиха от спусъците.

„Много добре — гласът на Бен се чу отново и Люк почувства одобрението в тона му. — Не всички непознати са врагове.“

Люк се засмя на очевидността на последното. И все пак това беше урок, който не бе зле да запомни. Той погледна за последен път към идващия кораб, завъртя оръдието и се прицели в пиратските кораби пред тях. Отново позволи на Силата да го направлява и отново пръстите му се задвижиха сами. Само че този път се свиха здраво върху спусъците.

Намекът бе ясен. Вместо да стреля по новия кораб, Люк трябваше да се присъедини към стрелбата на Хан по пиратите. Той само се надяваше, че Силата знае какво прави.

 

— Ще погледнеш ли — промърмори Куилър, когато „Суонтек“ се устреми към битката. — Два четирицевни лазера. Това е, какво, тригодишна присъда на момента?

— Може би, но трябва първо да го свалят от небето — каза Маркрос и лицето му се озари в зелено, когато оръдията на „Суонтек“ изпратиха нов залп към пиратските кораби. — Чудя се, кога пиратите ще започнат да търсят резервен вариант.

— Всъщност нямат такъв — каза Куилър. — С корелианеца, който им налита откъм левия борд, и с нас от десния те наливат всеки бит от енергия, който могат да източат, в тези два щита. Всяка посока, в която завият, ще открие нов фланг за атака и те не могат да си го позволят. Те даже не могат да тръгнат в различни посоки, за да опитат да разделят нашия огън.

— Дали все пак оня отдясно не може да се опита да се отклони малко, за да насочи оръдията си към корелианеца? — попита Маркрос.

— Може наистина — потвърди Куилър. — Но тогава и той ще е в обсега на корелианските оръдия. Най-вероятно на този кораб е командирът на разбойниците.

ЛаРон сви устни. Типично. Да удряш беззащитни товарни кораби е готино, но когато дойде до истинска битка, пиратите най-често се изявяваха като страхливци.

— Но какво правят те?

— Единственото нещо, което могат — каза Куилър. — Опитват да достигнат товарния кораб и да го използват като прикритие.

— Това предполага, че всички ние ще сме загрижени товарният кораб да не пострада — измърмори Маркрос.

— Така е, но както казах, това е единствената възможност, която имат — каза Куилър. — Всъщност, от тая позиция и с огневата мощ, която има, корелианецът би могъл да нанесе много повече повреди, отколкото прави. Сякаш и той опитва да ги запази живи.

— Много удобно за нас — каза Маркрос. Той хвърли поглед към ЛаРон. — Обаче ми се губи моментът, когато те и ние започнахме да работим заедно върху това.

— Съюзници по удобство — каза ЛаРон. — Само трябва да чакаме да видим колко дълго ще продължи това удобство.

— Ще разберем — отвърна Куилър. — Изглежда сякаш се кани да направи маневра.

ЛаРон се взря през купола. Той не видя никаква разлика, но беше готов да приеме думата на Куилър.

— Добре — каза той. — Грейв, Брайтуотър: задръжте огъня за малко. Да видим какво се кани да прави корелианецът.

 

— Чуи? — извика Хан. — Готов ли си?

Чу се ръмжащо потвърждение през слушалките. Хан намести хватката си върху управляващите оръдието ръчки и опита да игнорира несигурността, която пърхаше в корема му. Той все пак лично бе тренирал Чубака за такива луди маневри и грамадното ууки бе почти толкова добро в тях, колкото беше Хан.

Но в случая имаше една голяма въпросителна с формата на „Суонтек“. Въпросителна с много по-голяма огнева мощ, отколкото товарен кораб с тези размери би могъл да има за какъвто и да е бизнес. Все пак навлекът на купона бе концентрирал вниманието си върху двата пиратски кораба и напълно бе игнорирал „Сокола“, но това би могло да се промени всеки момент.

— Люк?

— Готов.

— Добре — каза Хан като се стегна. — Чуи… давай!

Чу се ново потвърждение от кокпита и изведнъж „Сокола“ излезе от успоредния спрямо пиратите курс и застана странично на двата кораба. Корпусът се наклони, когато Чубака ги изпрати да се плъзгат странично под пиратските кораби, и препречи видимостта на Хан. От горната страна той чу другото оръдие, когато Люк изпрати салют по коремите им и предизвикващите зъбна болка писъци от попаденията на лазерите върху щитовете, когато пиратите отвърнаха на огъня. Страничното движение насочи изстрелите от „Сокола“ право към втория пиратски кораб. Чубака направи свредел, при който звездите се размазаха пред погледа на Хан и „Сокола“ прелетя покрай фланга на пирата и се озова над горната му повърхност. С последно пропадане уукито ги залепи за другия кораб и го прихвана здраво с куките за кацане.

Задната оръдейна кула на пиратите беше точно зад тях, на не повече от три метра от позицията на Хан. Равни шансове и за двамата, с изключение на това, че Хан бе готов за номера, а пиратският стрелец — не. Кулата тъкмо започна да се завърта, когато Хан я превърна в метални отломки.

— Браво, Чуи!

Чу се щракване, щом Чубака включи с комуникатора.

— Първи и последен шанс — извика Хан в микрофона. — Предайте се или умирате.

Другият пиратски кораб с широк завой излезе от отбранителната си позиция, за да насочи всички флангови оръдия срещу този изключително нагъл стопаджия. Хан обърна оръдието си към тях. Същото направи и Люк.

Оръдейните кули на пиратите все още се подравняваха за залп, когато „Суонтек“, който идваше зад тях, разпиля кораба на прах.

Хан погледна към другия кораб. Ако беше имало съмнение дали „Суонтек“ не беше заедно с тези пирати, това твърде ясно отговори на въпроса. Но те все още можеха да са от конкурентна банда… и с един унищожен кораб и със „Сокола“, закачен за другия, те стигнаха до момента на истината.

— Неидентифициран товарен кораб „Суонтек“…

— Задръжте огъня, корелиански товарен кораб — прекъсна го глас. — Не унищожавайте, повтарям, не унищожавайте патрулния кораб, върху който сте се наместили. Искаме живи няколко от тях.

— Разбрано, „Суонтек“ — каза предпазливо Хан. — Говорещият не се представи, но гласът му звучеше зловещо военно.

Оцелелите пирати явно мислеха същото. Те задействаха субсветлинните двигатели в опит да се отърсят от „Сокола“ и се усети разтърсване.

В отговор блесна ярка червена експлозия някъде отзад…

— Така — военният глас се обади, когато пиратските опити за измъкване престанаха. — Корелиански кораб, отново моля, спрете огъня.

Този път поне каза моля.

— Няма проблем — увери го Хан. — Всъщност и ние искаме да си поговорим с тези образи.

— Чудесно — обади се гласът. — Чакайте там. Ние ще влезем при тях първи.

— Разбира се — каза Хан. — Заповядайте.