Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (16)

Лекция XV
Съмнения и критики

Дами и господа! Нека не напускаме областта на сънищата, без да сме разгледали най-честите съмнения относно досегашните ни открития и схващания. Внимателните слушатели сред вас сигурно също са натрупали у себе си такъв материал.

1. Може би сте добили впечатлението, че въпреки коректното придържане към техниката резултатите от сънотълкуването са твърде неопределени и не е възможно манифестираният сън да се преведе еднозначно в латентни съновни мисли. Първият ви довод за това ще бъде, че никога не знаем дали даден елемент от съня трябва да се разбира буквално или символично, защото нещата, използвани като символи, продължават да представляват и самите себе си. Но ако не можем обективно да определим това, сънотълкуването в този пункт остава произволно. По-нататък поради съвпадането на противоположностите в съновната работа не може никога да се каже дали елементът трябва да се разбира в положителен или в отрицателен смисъл, като самия той или като неговата противоположност. Още една възможност за своеволие на тълкуващия. Трето, предвид честите и всевъзможни обръщания на смисъла в съня тълкувателят е свободен произволно да предполага такива на кое да е място. Накрая сигурно сте чули, че едно тълкуване рядко се приема за единствено възможното. Има опасност да се подмине друго, също напълно приемливо. При тези обстоятелства стигате до извода, че на тълкувателя е позволено едно своеволие, несъвместимо с обективната сигурност на резултатите. Можете също да решите, че вината не е в съня, а че нашето сънотълкуване е несъвършено поради неправилните ни възгледи и начални допускания.

Всичките ви разсъждения са безупречни, но мисля, че не оправдават заключенията ви и в двете посоки — че сънотълкуването ни е произволно и че недостатъците на резултатите поставят под въпрос основанията на метода. Ако заместите думите „своеволие на тълкуватели“ със „сръчност“, „опит“, „проникновение“, тогава ще се съглася с вас. Този субективен момент наистина е неизбежен, поне що се отнася до трудните за тълкуване случаи. Но и при другите научни занимания не е по-различно. Няма как да се избегне обстоятелството, че една техника не се владее и използва еднакво добре от всички. Онова, което привидно изглежда произволно, например тълкуването на символите, се преодолява чрез анализа на взаимовръзките между отделните съновни мисли, между съня и живота на сънувалия го и на цялата психична ситуация. А изводът, който се прави от несъвършенствата на тълкуването за неправилността на схващанията ни, се обезсилва от наблюдението, че многозначността или неопределеността на съня е необходимо негово качество.

Нека си спомним, че съновната работа превежда латентните мисли на съня на примитивен, наподобяващ образното писмо език. Но на всички примитивни изразни системи са присъщи такива неопределеност и двусмислия, а нямаме основание да се съмняваме в годността им за употреба. Знаете, че съвпадането на противоположностите при съновната работа е аналогично на така наречения „противоположен смисъл на първичните думи“ в най-древните езици. Езиковедът К. Абел (1884), на когото дължим това наблюдение, ни предупреждава да не смятаме, че съобщенията, които хората са си правили с помощта на такива амбивалентни думи, са били двусмислени. Тонът и жестът са показвали съвсем ясно кой от двата смисъла има предвид говорещият. При писането жестът е бил заместван с допълнителен, неизговарящ се образен знак, например с рисунката на небрежно приклекнал или стегнато изправен мъж в зависимост от това, дали двусмисленият йероглиф кен е означавал „слаб“ или „силен“. Така въпреки многозначността на звуковете и знаците недоразуменията са били избягвани.

В старите изразни системи, например в писменостите на най-древните езици, се откриват редица неопределености, които ние днес не бихме търпели в езика си. Например в някои семитски езици са били изписвани само съгласните. Читателят е трябвало сам да се досети за пропуснатите гласни въз основа на познанията си и на контекста. Не съвсем същото, но подобно е положението при йероглифното писмо, поради което произношението на староегипетския език остава непознато за нас. Свещеното писмо на египтяните се отличава и с други неопределености. Пишещият е имал например свободата да подреди йероглифите отдясно наляво или отляво надясно. При четенето човек трябва да се ориентира по посоката, в която са обърнати лицата на хората, птиците и т.н. Но пишещият е можел да подрежда йероглифите и вертикално, а при надписването на малки предмети — и още по-различно, от съображения за красота или по-добро използване на мястото. Но най-затруднителното в йероглифното писмо е, че то не познава отделянето на думите. Отделните йероглифи са еднакво раздалечени, така че не се знае дали знакът принадлежи към предишната дума, или е начало на нова. В персийското клинообразно писмо един полегат клин е служел за „отделител“ на думите.

Един истински древен език, с който обаче и до ден-днешен си служат 400 милиона души, е китайският. Да не помислите, че разбирам нещо от китайски; само съм се информирал за него с надеждата да открия аналогии с неопределеностите в съня. И очакването ми не беше излъгано. Китайският език е пълен с такива неопределености, от които могат да ти се изправят косите. Както е известно, той се състои от срички, изговаряни самостоятелно или в комбинация по две. Един от основните диалекти има около 400 такива срички. И тъй като речникът на този диалект се изчислява на близо 4000 думи, получава се, че всяка сричка има средно десет значения, някои по-малко, но затова пък други повече. Има редица начини да се избегне многозначността, тъй като само от контекста не може да се отгатне кое от десетте значения на сричката иска да изрази говорещият. Към тези начини спадат свързването на две срички в съставна дума и използването на четири различни „тона“ за изговарянето на една сричка. Още по-интересен за нашето сравнение е фактът, че в този език почти няма граматика. За никоя от едносричните думи не може да се каже дали е съществително, глагол или прилагателно, липсват всички изменения на думите, по които се разпознават родът, числото, падежът, времето или наклонението. Езикът се състои, така да се каже, само от суров материал, както съновната работа превръща езика на нашите мисли в суров материал, отказвайки се от изразяването на отношенията. В китайския при всички случаи на неопределеност решението е предоставено на слушателя, който се ориентира по контекста. Записал съм си като пример една китайска поговорка, която в буквален превод гласи:

„Малко което вижда много, което чудно.“

Не е трудно за разбиране. Може да означава: „Колкото по-малко е видял някой, на толкова повече неща се учудва“ или „Много неща са странни за оня, който малко е видял“. Няма значение кой от двата превода ще разберем, те се различават само граматично. Въпреки тези неопределености, уверяват ни, китайският език бил отлично средство за изразяване на мислите. Следователно неопределеността не води непременно до неяснота.

Трябва обаче да признаем, че при изразната система на съня положението е далеч по-неблагоприятно, отколкото при всички тези древни езици и писмености. Защото в крайна сметка тяхното предназначение е комуникацията, те са направени така, че да бъдат разбрани, все едно по какви пътища и с какви средства. Но тъкмо тази черта отсъства при съня. Сънят не се стреми да каже някому нещо, той не е средство за комуникация, напротив, целта му е да остане неразбран. Ето защо не бива да се учудваме и смущаваме, ако се окаже, че много от неговите неясноти и неопределености остават неразгадани. Безспорна печалба от нашето сравнение е изводът, че тази неопределеност, която се използва като аргумент срещу сънотълкуването, е закономерна черта на всички примитивни изразни системи.

Действителната разбираемост на съня може да се установи само с практикуване и опит. Аз мисля, че тя е значителна, и съпоставянето на резултатите, получени от различни квалифицирани аналитици, потвърждава впечатлението ми. Известно е, че некомпетентните среди, в това число и научните некомпетентни среди, обичат да парадират с високомерен скептицизъм, когато едно научно постижение се сблъска с трудности и неясноти. Мисля, че това е несправедливо. Може би не всички от вас са чували, че подобна ситуация се е получила при разчитането на вавилонско-асирийските надписи. Било е време, когато общественото мнение смятало хората, занимаващи се с разчитане на клинообразното писмо, за фантазьори, а цялото изследователско направление — за „шарлатанство“. Но през 1857 година Кралското дружество за изучаване на Азия направило решаващ експеримент. То поискало четирима от най-видните изследователи на клиновидното писмо, Роулинсън, Хинкс, Фокс Толбът и Оперт, да разчетат независимо един от друг новооткрит надпис и да изпратят резултатите в запечатани пликове. След сравняването на четирите прочита било обявено, че съвпадението им оправдава доверието в досегашните резултати и по-нататъшните проучвания. Така насмешките на образованите лаици постепенно стихнали и днес сигурността в разчитането на документите, написани на клиновидно писмо, е нараснала извънредно много.

2. Втора поредица от възражения е тясно свързана с впечатлението, споделяно навярно и от вас, че много от решенията, на които сме принудени да се спрем при сънотълкуването, изглеждат насилени, изкуствени, изсмукани от пръстите, дори комични. Тези твърдения са толкова чести, че аз вземам наслуки последното, което съм чул. Слушайте. В свободната Швейцария съвсем наскоро един директор на педагогическо училище е бил уволнен заради заниманията му с психоанализа. Той подал жалба и един бернски вестник публикува решението на училищните власти по неговия въпрос. Ще цитирам няколко изречения от този документ, които се отнасят до психоанализата: „Изненадва, освен това, че много от примерите, разглеждани в споменатата книга на д-р Пфистер от Цюрих, са нарочно търсени и изкуствени. Ето защо е учудващо, че един директор на педагогическо училище приема безкритично подобни твърдения и лъжливи доказателства“. Тези изречения се представят като „безстрастна преценка“. Но на мене ми се струва, че по-скоро тази безстрастност е „изкуствена“. Нека разгледаме твърденията по-отблизо, тъй като по всяка вероятност малко размисъл и познания няма да навредят и на една безпристрастна преценка.

Наистина е забавно да се гледа колко бързо и уверено някои хора могат да си съставят мнение за най-сложните въпроси на дълбинната психология въз основа само на първите си впечатления. Тълкуванията им се струват търсени и изкуствени, не им харесват, следователно са погрешни и цялата тази работа не струва нищо: и през ум не им минава другата възможност, че има специални причини, поради които тълкуванията изглеждат така, откъдето естествено следва въпросът, кои са тези причини.

Въпросното обстоятелство се дължи главно на изместването, което вие опознахте като най-силното средство на съновната цензура. С негова помощ тя създава заместители, които нарекохме загатвания. Но те не се разпознават лесно, трудно се намира обратният път от тях към същественото, те са свързани с него чрез най-чудновати, необичайни, външни асоциации. Но в тези случаи се касае за неща, които трябва да бъдат скрити, да не се издадат; тъкмо това е целта на цензурата. А щом нещо е скрито, не можем да очакваме, че ще го намерим на предназначеното за него място. В това отношение днешните гранични власти са по-хитри от швейцарските училищни власти. Когато търсят документи и записки, те не се задоволяват да гледат в папките и портфейлите, а допускат, че шпионите и контрабандистите могат да носят забранените неща в най-скритите гънки на облеклото си, където решително не им е мястото, например между двойните подметки на ботушите. Открият ли ги там, те наистина са били търсени, но и намерени.

Когато приемаме за възможни най-далечните, странни или комични връзки между латентния елемент на съня и манифестирания му заместител, се ръководим от богатия опит на много случаи, разрешението на които обикновено не сме намерили ние. Често е невъзможно да стигнем сами до тълкуването; никой човек с нормално мислене не може да се досети за такава връзка. Сънувалият ни дава превода — или отведнъж, с непосредствено хрумване (той го може, нали у него се е образувала тази заместителна връзка), или като ни предостави толкова материал, че решението да не изисква вече особена проницателност, да се натрапва от само себе си. Ако сънувалият не ни помогне по един от двата начина, даденият манифестиран елемент ще остане завинаги неразбираем. Позволете ми да добавя още един наскоро срещнат пример. Моя пациентка изгуби баща си по време на лечението. Оттогава тя използваше всеки повод да го съживи в съня си. В един от сънищата бащата се появява в определен контекст, който тук няма значение, и казва: Единадесет и четвърт, единадесет и половина, дванадесет без петнадесет. Пациентката има само едно хрумване във връзка с тази странност — че баща й обичал децата да бъдат точни на масата за обед. Това несъмнено беше свързано със съновния елемент, но не говореше нищо за произхода му. Тогавашната ситуация в терапията даваше основания за подозрението, че в този сън има дял един грижливо потиснат бунт срещу обичания и уважаван баща. Проследявайки по-нататък хрумванията си, привидно без връзка със съня пациентката разказа, че предния ден в нейно присъствие били обсъждани много психологични въпроси и неин роднина казал: „Първобитният човек (нем. Urmensch — б.пр.) продължава да живее във всеки от нас“. И сега случаят като че ли се изясни. Това беше станало чудесна възможност да се съживи отново покойният баща. В съня си тя го превръща в Urhmensch (от Uhr — часовник, Mensch — човек, б.пр.), като го кара да съобщава обедното време на всеки четвърт час.

Не може да се отрече, че този пример наподобява каламбур. Наистина много често шегата на съня се взема за шега на тълкувателя. Има и други примери, при които не е лесно да се реши дали се касае за шега или за сън. Спомняте си обаче, че подобно съмнение ни обземаше и при някои говорни грешки. Един пациент разказа свой сън, в който чичо му го целунал, докато седели в неговия авто(мобил). Той сам много бързо прибави тълкуването: автоеротизъм (термин от учението за либидото, който означава задоволяване без чужд обект). Дали този човек си позволи да се пошегува с нас, като представи хрумнал му каламбур за сън? Не вярвам, той наистина го е сънувал. Но откъде идва това удивително сходство? Навремето този въпрос ме отклони за малко от първоначалния път, като ми наложи да предприема задълбочено изследване на вица. От него излезе, че вицът възниква, когато една предсъзнавана мисъл за момент се предостави за несъзнавана преработка, откъдето тя се връща като виц. В несъзнаваното тя претърпява въздействието на властващите там механизми — сгъстяването и изместването, тоест същите, които участват и в съновната работа, и на тази общност трябва да се отдаде срещаната прилика между вица и съня. Ала непреднамереният „съновен виц“ не носи нищо от удоволствието на истинския. Защо, ще научите, ако се задълбочите в изучаването на вицовете. „Съновният виц“ прилича на несполучлив виц, той не е смешен, оставя ни равнодушни.

Тук вървим по стъпките на древното съногадание, което ни е оставило наред с многото неизползваем материал и някои добре разтълкувани сънища, при които едва ли бихме го надминали. Ще ви разкажа един сън с историческо значение, сън на Александър Македонски, за който съобщават с известни несъвпадения Плутарх и Артемидор Далдиански. Докато обсаждал защитавания упорито град Тир (322 г. пр.н.е.), императорът сънувал една нощ танцуващ сатир. Съногадателят на войската Аристандър разтълкувал съня, като разложил думата „сатир“ на σz Tùρoς („твой е Тир“) и обещал победа над града. Това тълкуване подтикнало Александър да продължи обсадата и накрая той превзел Тир. Макар да изглежда изкуствено, тълкуването безспорно е правилно.

3. Ще ви направи, предполагам, силно впечатление да чуете, че срещу нашето схващане за съня отправят възражения и хора, които като психоаналитици дълго време са се занимавали с тълкуването на сънища. Би било странно да останат неизползвани такива богати възможности за нови заблуждения, затова чрез смесване на понятията и неоснователно обобщаване се стигна до твърдения, които по своята несъстоятелност не отстъпват на медицинското разбиране за съня. Едното от тях вече познавате. Според него сънят се опитва да ни приспособи към действителността и да реши предстоящите ни задачи, тоест преследва „планираща тенденция“ (А. Медер). Вече казахме, че това твърдение смесва съня с латентните мисли, тоест пренебрегва съновната работа. От една страна, то не е нещо ново като характеристика на несъзнаваната душевна дейност, към която принадлежат съновните мисли, а, от друга страна, не я изчерпва, защото несъзнаваната душевна дейност се занимава с много други неща, освен с подготовка на бъдещето. Друго, още по-голямо заблуждение лежи в основата на твърдението, че зад всеки сън се открива „клаузата на смъртта“. Не знам какво точно означава тази формула, но предполагам, че зад нея се крие смесване на съня с цялостната личност на сънувалия го.

Едно неоправдано обобщение, направено въз основа на малък брой подходящи примери, е твърдението, че всеки сън допускал две тълкувания — едно като тези, които разглеждахме досега, така нареченото психоаналитично, и друго, наречено анагогично^[1], ориентирано не към нагоните, а към по-висшите прояви на душата (Х. Зилберер). Наистина има отделни такива сънища, но напразно бихте се опитвали да подчините на това схващане по-съществена част от сънищата. А след всичко, което чухте, ще ви се види съвсем непонятно твърдението, че всеки сън трябва да се тълкува като бисексуален, като съчетание на мъжка и женска тенденция (А. Адлер). Срещат се, разбира се, и такива сънища; по-късно ще научите, че те са построени по същия начин, както някои хистерични симптоми. Споменавам всички тези открития на нови общи черти на съня, за да ви предупредя за тях или най-малкото да ви покажа ясно как ги преценявам.

4. Един ден обективността на изследванията върху съня беше поставена под въпрос от наблюдението, че подложените на аналитична терапия пациенти нагаждат съдържанието на своите сънища според предпочитаните от техните лекари теории — едни сънуват предимно сексуални желания, други — стремеж към надмощие, а някои дори прераждането (В. Щекел). Значението на това наблюдение намалява, като се вземе предвид, че хората са сънували далеч преди появата на психоаналитична терапия, която да насочва сънищата им и че сегашните пациенти са сънували и преди да започнат лечението си. Тази новост скоро се разкрива като нещо самопонятно и несъществено за теорията на сънищата. Подбуждащите съня дневни впечатления са остатъци от силните интереси в будно състояние. Ако думите и съветите на лекаря са придобили значение за пациента, те влизат в кръга на остатъците от деня, могат да станат психични стимули за сънообразуването, както другите емоционално наситени интереси от деня, и въздействието им наподобява това на соматичните дразнители по време на спане. Както другите подбудители на съня, и внушените от лекаря мисли могат да се явят в манифестираното съновно съдържание или да се открият в латентното. Знаем, че сънищата могат да се предизвикват и експериментално, по-точно — част от съновния материал да се въвежда отвън. Така че при тези въздействия ролята на аналитика не е по-различна от тази на експериментатора, например на Мурли Вулд, който разполагал по определен начин крайниците на опитните лица.

На сънуващия често може да се внуши за какво да сънува, но никога — как да го сънува. Механизмът на съновната работа и несъзнаваното желание не се поддават на никакво въздействие. Още когато разглеждахме сънищата, възникващи в ответ на соматичен дразнител, видяхме, че своеобразието и самостоятелността на съновния живот се проявяват в реакцията на съня спрямо телесните или душевните дразнители. Така че и това твърдение, поставящо под въпрос обективността в изучаването на сънищата, пак почива върху смесване на понятията — този път на съня и съновния материал.

Ето какво исках да ви кажа, дами и господа, за проблемите на съня. Вие се досещате, че пропуснах много неща, и сами видяхте, че не успях да бъда изчерпателен по повечето въпроси. Причината е във връзката между феномените на съня и неврозите. Ние изучавахме съня като въведение към учението за неврозите и това несъмнено е по-правилно, отколкото ако бяхме тръгнали по обратния път. Но както сънят е подготовка за разбирането на неврозите, така, от друга страна, той може да се проумее истински едва след като се опознаят невротичните явления.

Не знам какво мислите вие, но аз трябва да ви кажа, че не съжалявам, задето отделих такава голяма част от вашето внимание и определеното ни време за проблемите на съня. Няма друг обект, с помощта на който можете така бързо да се убедите във верността на основните психоаналитични положения. Нужни са много месеци и дори години напрегната работа, за да се покаже, че симптомите на едно невротично заболяване имат смисъл, служат на определена цел и произтичат от жизнения път на страдащия човек. Докато, за да се демонстрира същото за един на пръв поглед неразбираем и объркан сън, са достатъчни няколко часа и с това се потвърждават всички основни допускания на психоанализата — несъзнаваните душевни процеси, особените механизми, на които те се подчиняват, и движещите сили, проявяващи се чрез тях. И ако към всестранната аналогия между съня и невротичния симптом отнесем и бързината, с която сънувалият се превръща в буден и разумен човек, добиваме увереността, че и неврозата се дължи само на променено съотношение между силите в душевния живот.