Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (15)

Лекция XIV
Осъществяването на желанията

Дами и господа! Да ви припомня ли пътя, който изминахме досега? Как, прилагайки нашата техника, се сблъскахме със съновното изопачаване, решихме на първо време да избегнем този сблъсък и почерпихме най-важните сведения за същността на съня от инфантилните сънища? Как после, въоръжени с резултатите от това изследване, директно атакувахме изопачаването и, надявам се, го преодоляхме крачка по крачка? Трябва обаче да кажем, че резултатите, до които стигнахме по единия и по другия път, не съвпадат напълно. Сега сме изправени пред задачата да ги съпоставим и съгласуваме.

И по двата пътя стигнахме до извода, че работата на съня се състои главно в превръщането на мислите в халюцинаторно изживяване. Как се извършва това, е загадка, но то е проблем на общата психология и тук няма да се занимаваме с него. От детските сънища научихме, че целта на съновната работа е да отстрани един смущаващ спането дразнител чрез осъществяване на съответното желание. За изопачените сънища не можехме да кажем такова нещо, докато не се научихме да ги тълкуваме. Но ние от самото начало очаквахме, че ще можем да подведем изопачените и инфантилните сънища под един знаменател. Първата реализация на това очакване беше изводът, че всички сънища са всъщност сънища на деца, работят с инфантилния материал, с детските душевни вълнения и механизми. Сега, когато смятаме, че сме преодолели изопачаването в съня, нека видим дали схващането за осъщественото желание е валидно и за изопачените сънища.

Ние наскоро подложихме на тълкуване цяла поредица от сънища, но при това изцяло пренебрегнахме въпроса за осъществените желания. Убеден съм, че през това време многократно сте се запитали: къде остана осъществяването на желанията, което уж беше цел на съновната работа? Този въпрос с важен; той стана главният въпрос за нашите критици дилетанти. Знаете, че човечеството инстинктивно се съпротивлява на интелектуалните новости. Една от проявите на този инстинкт е, че подобна новост веднага се свежда до минималния й обем, по възможност до една ключова дума. При новото учение за сънищата такава ключова дума стана осъществяването на желанията. Лаикът пита: къде е тук реализираното желание? Веднага след като е чул, че сънят трябва да бъде осъществяване на желание, той поставя този въпрос и му отговаря отрицателно. Тутакси му идват наум безброй собствени сънища, които са били съпроводени с неприятно чувство и даже със силен страх. Така че твърдението на психоаналитичната теория за съня започва да му се вижда твърде невероятно. Лесно ще му отговорим, че при изопачените сънища осъществяването на желанията не се забелязва веднага, а трябва да се потърси, че преди тълкуването то не може да се посочи. Знаем също, че желанията в тези изопачени сънища са забранени, отхвърлени от цензурата и тъкмо това е причината за изопачаването на съня, мотивът за намесата на цензурата. Но за критика дилетант е трудно да проумее, че преди да е разтълкуван сънят, не бива да се пита какво желание осъществява. Той постоянно забравя това. Отрицателното му отношение към теорията всъщност не е нищо друго, освен резултат от съновната цензура, заместител и следствие на отхвърлянето на цензурираните желания.

Разбира се, и на нас ни се иска да си обясним защо има толкова много сънища с неприятно съдържание и особено със страхови изживявания. Тук за първи път се сблъскваме с проблема за емоциите в съня, който заслужава отделно проучване, но ние за жалост не можем да се занимаваме с него. Ако сънят е осъществяване на желание, не би трябвало в него да се появяват неприятни усещания; в това критиците дилетанти като че ли имат право. Тук обаче се явяват три усложнения, за които те не са се досетили.

Първо. Може да се случи съновната работа да не успее да реализира напълно желанието, така че част от неприятното чувство на съновните мисли преминава в манифестирания сън. При анализа би трябвало да се окаже, че тези съновни мисли са били още по-неприятни, отколкото получилият се от тях сън. И това всеки път се потвърждава. В такъв случай трябва да признаем, че съновната работа не е постигнала целта си, така както сънят, свързан с пиене, не утолява жаждата. Нужно е човек да се събуди и да пие вода, за да я утоли. И въпреки това имаме работа с истински сън, нищо от съществените му черти не липсва. Можем да кажем: „Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas“^[1]. Безспорно намерението заслужава похвала. Такива случаи на неуспех не са редки. За това допринася и обстоятелството, че за съновната работа е много по-трудно да променя съдържанието на емоциите според своя замисъл; емоциите понякога са много устойчиви. Затова се случва тя да преработи неприятното съдържание на съновните мисли в реализирано желание, а неприятното чувство да се запази непроменено. В такива сънища чувството изобщо не съответства на съдържанието им и критиците ни имат възможност да кажат, че сънят е толкова далеч от осъществено желание, та и едно безобидно съдържание се възприема в него като неприятно. На това твърдоглаво възражение ще отговорим, че стремежът на съновната работа да осъществява желания най-ясно се проявява в такива сънища, защото е в изолиран вид. Заблудата идва оттам, че човек, който не познава неврозите, си представя съдържанието и емоцията прекалено тясно свързани и не може да проумее как съдържанието се променя, а съответната емоция — не.

Втори, много по-важен и съществен момент, който лаикът също пренебрегва, е следният. Едно осъществено желание несъмнено трябва да достави удоволствие, но, пита се, на кого? Разбира се, на този, на когото е желанието. Но ние знаем, че сънуващият има твърде специално отношение към желанията си. Той ги отхвърля, цензурира, с една дума — не ги иска. Така че осъществяването им няма да му достави удоволствие, а по-скоро обратното. Опитът показва, че това „обратно“, което ще бъде изяснено допълнително, приема формата на страх. Така че в отношението си към своите желания сънуващият може да се оприличи на двама души, между които все пак има нещо много общо. Вместо по-нататъшни обяснения ще ви предложа една известна приказка, в която се откриват същите отношения. Добра фея обещава на двама бедни хора, мъж и жена, да им изпълни три желания. Те са безкрайно щастливи и се заемат да ги обмислят внимателно. Но ароматът на печени наденички от съседната къщурка изкушава жената да си пожелае и тя две парченце. В същия миг те са там — първото желание е изпълнено. Мъжът се ядосва и в гнева си пожелава тези наденички да й се лепнат на носа. Така и става и наденичките не могат да бъдат махнати от новото си място — това е второто желание, но желание на мъжа, за жената то е много неприятно. Знаете как завършва приказката. Тъй като двамата все пак са едно цяло, мъж и жена, третото желание трябва да бъде наденичките да изчезнат от носа на жената. С тази приказка бихме могли да илюстрираме различни неща; тук тя показва, че осъщественото желание на единия може да бъде неприятно за другия, ако между двамата няма съгласие.

Сега не ще бъде трудно да разберем по-добре свързаните със страх сънища. Ще приведем още едно наблюдение и после ще направим едно допускане, което може да се подкрепи с редица аргументи. Наблюдението е, че тези сънища често имат в съдържанието си нещо, което изобщо не е изопачено, което, така да се каже, е убягнало на цензурата. Страшният сън често представлява неприкрито осъществяване на желание, разбира се, не на приемливо, а на отхвърлено. На мястото на цензурата е дошъл страхът. Докато за инфантилния сън може да се каже, че е открито осъществяване на приемливо желание, за обикновения изопачен сън — че е прикрито осъществяване на изтласкано желание, то за страшния сън е подходяща единствено формулата: открито осъществяване на изтласкано желание. Страхът е признак за това, че изтласканото желание се е оказало по-силно от цензурата, че е наложило или за малко не е наложило осъществяването си въпреки нея. Ясно е, че това, което за него е желано осъществяване, за нас, които сме на страната на цензурата, може да бъде само повод за неприятни чувства и съпротива. Или другояче казано, явяващият се в съня страх е страх от силата на тези потиснати желания. Защо съпротивата срещу тях приема формата на страх, това няма как да се изясни само чрез изучаването на сънищата; страхът явно трябва да се изследва и в други негови прояви.

Казаното за неизопачените, свързани със страх сънища може да се отнесе и към частично изопачените, както и към другите неудоволствени сънища, в които неприятните изживявания вероятно се доближават до страха. Страшният сън обикновено води до събуждане; ние прекъсваме спането, преди изтласканото желание да се е наложило напълно над цензурата. В този случай сънят не е изпълнил функцията си, но от това същността му не се е изменила. Ние го сравнихме с нощен пазач или защитник на спането, който отстранява всичко, смущаващо покоя ни. На нощния пазач понякога се налага да събуди спящите, ако не му стигнат силите сам да прогони смущението или опасността. И все пак понякога успяваме да продължим спането дори когато сънят става критичен и започва да се доближава до страха. Спейки, си казваме: „Но това е само сън“, и продължаваме да спим.

Кога желанието успява да надвие цензурата? Условието за това може да се създаде както от негова, така и от нейна страна. Понякога сънят по неизвестни причини добива необикновена сила; но по-често имаме впечатлението, че поведението на цензурата е виновно за промяната в съотношението на силите. Казахме вече, че във всеки отделен случай цензурата работи с различна интензивност, че към всеки елемент се отнася с различна строгост; сега ще допуснем, че тя поначало е твърде изменчива и невинаги подхожда с еднаква строгост към един и същи непристоен елемент. Ако се почувства безсилна пред някое желание, тя прибягва вместо към изопачаване към последното си средство — да прекрати спането чрез страха.

Тук забелязваме, че всъщност изобщо не сме изяснили защо тези лоши, осъдителни желания се събуждат тъкмо нощем и пречат на спането ни. Отговорът може да бъде само едно допускане относно природата на спането. Денем върху тези желания тежи цензурата и обикновено не им позволява да се проявят по никакъв начин. Нощем тя, както и всички душевни интереси, отстъпва или най-малкото отслабва пред единственото желание за спане. Благодарение на това отслабване забранените желания могат отново да се обадят. Някои страдащи от безсъние хора признават, че отначало безсънието им е било нарочно. Не се решавали да заспят, защото се бояли от сънищата си, тоест от последствията на отслабената цензура. Но навярно сами разбирате, че това отстъпление на цензурата не е някаква груба непредпазливост. Нашата активност е парализирана; макар и разбудени, лошите ни намерения не могат да направят нещо повече от един сън, който не носи практическа вреда. Това успокояващо обстоятелство се изразява чрез напълно разумната, макар отнасяща се до нощта, а не до съня мисъл на спящия: „Това е само сън“. И ние се примиряваме и продължаваме да спим.

Трето, ако си спомните, че оприличихме съпротивляващия се на своите желания сънуващ на сбор от две отделни, но по някакъв начин тясно свързани лица, ще ви се види разбираема и възможността осъществяването на желанията да доведе до нещо крайно неприятно, а именно — до наказание. Тук пак можем да си послужим с приказката за трите наденички. Наденичките в чинията са пряка реализация на желанието на първото лице, на жената; наденичките на носа й осъществяват желанието на второто лице, на мъжа, но същевременно са и наказание за нейното глупаво желание. По-късно при неврозите ще открием мотивацията на третото желание, което в приказката е единствено възможното. В душевния живот на човека има немалко такива наказателни тенденции; те са много силни и можем да ги смятаме отговорни за част от неприятните сънища. Може би сега ще кажете, че по този начин от прословутото осъществяване на желанията остана твърде малко. Но като размислите по-добре, ще видите, че не сте прави. За разлика от разните предположения какво би могъл да бъде (и според някои автори е) сънят предлаганото решение „реализация на желание — страх — наказание“ е твърде ограничено. Към това се прибавя, че страхът е пряката противоположност на желанието, че противоположностите са тясно свързани асоциативно, а в несъзнаваното, както чухме, съвпадат. А още — че и наказанието е осъществено желание — желанието на другото, цензурираното лице.

И така като цяло не отстъпих пред възраженията ви срещу теорията за осъществяването на желанията. Но наш дълг е да покажем това осъществяване във всеки изопачен сън и ние няма да изклинчим от тази задача. Нека вземем пак тълкувания вече сън за трите лоши театрални билета за 1,5 флорина, от който научихме немалко неща. Надявам се, че не сте го забравили. Една дама, на която предния ден мъжът й казал, че три месеца по-младата й приятелка Елиза се е сгодила, сънува, че седи с мъжа си в театъра. Партерът е почти наполовина празен. Мъжът казва, че Елиза и годеникът й също са искали да дойдат на представлението, но им предложили само лоши билети, три за 1,5 гулдена. Тя отвръща, че не е голяма беда. Отгатнахме, че мислите на съня са свързани със съжалението й за ранната женитба и с недоволството от съпруга. Любопитно е как от тези мрачни мисли се е получило осъществяване на желание и къде в манифестирания сън са неговите следи. Знаем вече, че цензурата е елиминирала от съня елемента „рано, прибързано“. За него загатва празният партер. Загадъчното „три за гулден и половина“ сега вече е по-разбираемо с помощта на символиката, която междувременно усвоихме^[2]. Числото три наистина означава мъж и манифестираният елемент лесно се превежда като: купуване на мъж със зестра. („С моята зестра можех да си купя десет пъти по-добър.“) Женитбата явно е заменена с отиването на театър. Прекалено рано купените билети директно заместват прекалено ранната женитба. Това заместване обаче е резултат от осъществяването на желанието. Нашата пациентка не е била винаги така недоволна от ранната си женитба, както в деня, когато е научила за сгодяването на приятелката си. Навремето тя се гордеела с това и се е чувствала предпочетена пред приятелката си. Казват, че след сгодяването си наивните девойки често не скриват радостта си, задето скоро ще могат да посещават забранените пиеси в театъра, ще им е позволено да гледат всичко. Първоначално това любопитство несъмнено е насочено към половия живот, по-специално към този на родителите, а по-късно се превръща в силен мотив, подтикващ девойките към ранна женитба. Затова е логично заместването на женитбата с посещение на театъра. В сегашното си съжаление заради ранното омъжване пациентката си припомня времето, когато то е било осъществяване на нейно желание, защото е задоволило любопитството й, и ръководена от старото желание, замества омъжването с отиване на театър.

Не може да се каже, че избрахме най-подходящия пример, за да докажем скрито осъществяваното желание. По аналогичен начин би трябвало да подхождаме и към другите изопачени сънища. Аз нямам възможност да ви демонстрирам това и само ще изрека убеждението, че то навсякъде сполучва. Но ще се спра още малко на този въпрос от теорията. Опитът ме е научил, че от цялото учение за сънищата той е най-застрашеният и от него тръгват много противоречия и недоразумения. Освен това вие може би имате впечатлението, че съм отстъпил част от тезата си, понеже казах, че сънят е или осъществено желание, или неговата противоположност — осъществен страх или наказание. Може би смятате, че сега е моментът да ме принудите на още повече отстъпки. Чувал съм също и упрека, че представям твърде кратко и поради това неубедително нещата, които на самия мене ми се струват очевидни.

Често някой, който ни е следвал в сънотълкуването дотук и е приел всичките му досегашни резултати, се спира пред осъществяването на желанията и пита: Да приемем, че сънят винаги има смисъл и този смисъл може да се разкрие чрез психоаналитичната техника, но защо напук на всяка очевидност той винаги трябва да се напъхва във формулата за осъществяването на желание? Защо това нощно мислене да не е така разнообразно, както мисленето ни през деня, и сънят да означава веднъж осъществено желание, друг път, както сам казахте, обратното — осъществено опасение, после намерение, предупреждение, колебание с претегляне на всички „за“ и „против“, упрек, угризение на съвестта, опит да се подготвим за нещо предстоящо и т.н.? Защо винаги трябва да е желание или най-многото неговата противоположност?

Някой би могъл да помисли, че разногласието по този въпрос е маловажно, след като във всичко друго сме постигнали съгласие. Достатъчно е, че открихме смисъла на сънищата и пътищата за неговото разгадаване; не е от първостепенно значение, ако схващаме този смисъл твърде тясно. Но нещата не стоят така. Недоразумението в този пункт засяга същността на познанието ни за сънищата и неговата стойност за разбирането на неврозите. И после, онази отстъпчивост, която в търговските дела се цени като „кулантност“^[3], в научния живот е неуместна и дори вредна.

Първият ми отговор на въпроса, защо сънят не е така многозначен, гласи както обикновено в такива случаи: Не знам защо не е. Аз нямам нищо против да бъде. Само една подробност противоречи на това по-популярно и по-удобно разбиране за съня — че в действителност не е така. Вторият ми отговор ще наблегне на това, че на мен самия не е чуждо допускането за възможността сънят да съответства на многообразни мисловни форми и интелектуални операции. В описанието на един клиничен случай съобщавам за сън, сънуван през три последователни нощи, а после вече не, и обяснението ми е, че сънят съответстваше на намерение и нямаше нужда да се повтаря, след като то беше вече изпълнено. По-късно публикувах един сън, който отговаряше на признание. Тогава как мога да си противореча и да твърдя, че сънят винаги представлява изпълнено желание?

Правя го, защото не искам да допусна едно елементарно недоразумение, което може да унищожи всички плодове на усилията ни за разгадаване на съня — недоразумението да се смесва сънят с латентните негови мисли и да се твърди за него нещо, което важи единствено за тях. Съвсем вярно е, че сънят може да представлява и да замества всичко, изброено по-горе: намерение, предупреждение, размишление, подготовка, опит да се реши някакъв проблем и т.н. Но ако се вгледате както трябва, ще видите, че всичко това важи само за латентните съновни мисли, които са преобразувани в съня. От сънотълкуването научаваме, че в несъзнаваното си мислене човек се занимава с такива намерения, подготовки, пресмятания и прочее, от които после съновната работа прави сънища. Ако в дадения момент не се интересувате от тази съновна работа, а се интересувате силно от несъзнаваната мисловна дейност на човека, тогава може да елиминирате съновната работа и да кажете за съня, на практика съвсем правилно, че съответства на предупреждение, намерение и т.н. В психоаналитичната дейност това се случва често: стремим се да разрушим формата на съня и да достигнем до латентните мисли, от които е произлязъл.

Така между другото, като обърнахме внимание на латентните съновни мисли, узнахме, че всички тези извънредно сложни душевни актове могат да протичат несъзнателно — колкото забележителен, толкова и смущаващ резултат!

Но — за да се върнем на въпроса — вие сте прави, стига да си дадете сметка, че сте си послужили със съкратена формулировка, и да не отнасяте разгледаното многообразно съдържание към същността на съня. Когато говорите за „сън“, трябва да разбирате под това или манифестирания сън, тоест продукта на съновната работа, или най-многото самата съновна работа, тоест онзи психичен процес, който превръща латентните мисли в манифестиран сън. Всяка друга употреба на думата е объркване на понятията, което няма да донесе нищо добро. Ако твърденията ви се отнасят до стоящите зад съня латентни мисли, кажете го направо и не замъглявайте проблема за съня с небрежен начин на изразяване. Латентните мисли са материалът, от който съновната работа оформя манифестирания сън. Защо смесвате материала с работата по неговото оформяне? Тогава по какво ще се различавате от онези, които познават само продукта от работата и не могат да си обяснят от какво и как е направен?

Съновната работа, която въздейства върху мисловния материал, е единственото съществено нещо в съня. На теория нямаме право да я пренебрегваме, макар в някои практически ситуации да го правим. Аналитичните наблюдения показват, че тя никога не се ограничава с това да превежда мислите на познатия ви архаичен и регресивен език. Тя винаги добавя нещо, което не принадлежи към латентните мисли от деня, но е същинският двигател на сънообразуването. Тази задължителна добавка е също така несъзнаваното желание, в чието осъществяване се преобразува съновното съдържание. Така че сънят може да бъде всичко — предупреждение, намерение, подготовка и т.н., доколкото имате предвид представяните от него мисли; в същото време той винаги е осъществяване на неосъзнато желание и е само това, ако го разглеждате като резултат от съновната работа. И, от друга страна, сънят никога не е просто намерение или предупреждение, а винаги намерение или нещо подобно, преведено на архаичния език с помощта на несъзнаваното желание и преобразувано в осъществяване на това желание. Едната характеристика — осъществяването на желанието, е постоянна; другата може да варира, може от своя страна да бъде желание, тоест сънят да изобразява осъществяването на едно несъзнавано желание посредством латентно желание от предния ден.

Аз разбирам всичко това много добре, но не знам дали успях да го направя разбираемо и за вас. Затруднявам се още да ви го докажа. От една страна, доказателството не е възможно без грижлив анализ на много сънища, а, от друга страна, този най-труден и най-важен момент от разбирането ни за сънуването не може да се изясни убедително извън връзката му с въпроси, които ще разгледаме по-късно. Мислите ли, че изобщо е възможно да се проникне много дълбоко в природата на едно явление, без да се разгледат други подобни явления, като се има предвид колко тясно всичко е свързано едно с друго? Тъй като още не знаем нищо за най-близкия родственик на съня — невротичния симптом, ще трябва и тук да се задоволим с постигнатото засега. Искам само да ви дам още един пример и едно ново разсъждение.

Да вземем пак онзи сън, към който вече многократно се връщахме, съня за трите театрални билета за 1,5 флорина. Уверявам ви, че отначало избрах този пример непреднамерено. Вие знаете какви са латентните му мисли. Яд, че е избързала толкова с омъжването си при новината за годежа на приятелката й, недоволство от съпруга, щяла е да получи по-добър, ако е почакала. Познаваме и желанието, превърнало тези мисли в сън; това е желанието да може да посещава театъра, което по всяка вероятност произлиза от старото любопитство да разбере най-сетне какво е да си женен. Както е известно, при децата това любопитство винаги се насочва към сексуалния живот на родителите, тоест има инфантилен характер и доколкото по-късно продължава да съществува, корените му са в детството. Ала новината от предния ден не е била повод за събуждането на това любопитство, а само за яд и съжаление. Това желание първоначално липсваше в латентните мисли на съня и ние можахме да вместим резултата от сънотълкуването в анализа, без да се съобразим с него. Сам по себе си ядът не може да се сънува; от мисълта „беше глупост да се омъжа толкова рано“ не би могъл да възникне сън, преди тя да е разбудила старото желание да се разбере най-сетне какво става в брака. Това желание оформя съдържанието на съня, като заменя женитбата с посещение в театъра и му придава формата на по-рано осъществено желание: „Сега вече мога да ходя на театър и да гледам всичко забранено, а ти не можеш; аз съм омъжена, а ти трябва да чакаш“. По такъв начин сегашната ситуация се превръща в нейната противоположност, на мястото на днешното поражение е поставен предишен триумф. Впрочем тук задоволяването на любопитството се преплита със задоволяването на егоистичното желание за победа в съперничеството. Това задоволяване определя манифестираното съдържание на съня, в който тя наистина седи в театъра, докато приятелката не е могла да влезе. Върху тази ситуация на удовлетворение се наслагват като неподходяща и неразбираема модификация онези елементи от съдържанието, зад които се крият латентните мисли. Сънотълкуването трябва да пренебрегне всичко, което изобразява осъщественото желание, и да възстанови от останалите загатвания неприятните латентни мисли.

Разсъждението, което искам да изложа, трябва да фокусира вниманието ви върху изведените сега на преден план латентни мисли. Моля ви да не забравяте, че те са, първо, несъзнавани, второ, напълно разбираеми и свързани, така че изглеждат естествена реакция спрямо повода за съня, трето, че те могат да бъдат какво да е душевно вълнение или интелектуална операция. Сега още по-определено от преди ще нарека тези мисли „остатъци от деня“, все едно дали сънувалият ги признава, или не. После ще ги разгранича от латентните съновни мисли, като в съответствие с предишната словоупотреба ще наричам латентни мисли всичко, което научаваме от сънотълкуването, докато остатъците от деня са само част от тези латентни мисли. В такъв случай нашето гледище се свежда до това, че към остатъците се е прибавило нещо, което също е принадлежало към несъзнаваното, някакво силно, но потиснато желание, и единствено на него се дължи възникването на съня. Въздействието на това желание върху остатъците създава другата част от латентните съновни мисли, която вече не изглежда задължително разумна и разбираема въз основа на будния живот.

За отношението между остатъците от деня и несъзнаваното желание си бях послужил с едно сравнение, което тук мога само да повторя. За да се създаде едно предприятие, е необходим капиталист, който да покрие разходите, и предприемач, който има идея и знае как да я разработи. Ролята на капиталиста при формирането на съня винаги се изпълнява от несъзнаваното желание; то дава психичната енергия за сънообразуването. Предприемачът е остатъкът от деня, който решава как да се използват средствата. Разбира се, капиталистът може сам да притежава идеи и компетентност, а предприемачът — капитал. Така се опростява ситуацията на практика, но се затруднява теоретичното й разбиране. В икономиката това лице винаги ще бъде разделяно на двата му аспекта — капиталист и предприемач — и така ще се възстановява ситуацията, от която изходихме при сравнението. При сънообразуването се срещат същите варианти; предоставям на вас да ги формулирате.

Оттук не можем да продължим по-нататък, защото предполагам, че отдавна ви измъчва един въпрос, който заслужава да бъде чут. Наистина ли, питате вие, остатъците от деня са несъзнавани по същия начин, както и несъзнаваното желание, което трябва да се прибави към тях, за да ги направи годни за сънуване? Вярно сте предусетили. Това е решаващият момент в цялата работа. Те не са неосъзнати по същия начин. Съновното желание принадлежи към друг вид несъзнавано, към онзи, на когото приписахме инфантилен произход и специални механизми. Би било съвсем подходящо тези две форми на неосъзнаване да се разграничат чрез различни наименования. Но нека по-добре да почакаме, докато се запознаем с феномените на неврозата. И без това ни упрекват, че първият вид несъзнавано бил фантасмагория; представете си какво ще кажат, когато признаем, че са ни нужни два вида.

Нека спрем дотук. Отново чухте нещо незавършено; но не е ли обнадеждаваща мисълта, че то има продължение, което ще бъде разкрито или от нас, или от други след нас? И не научихме ли и така достатъчно нови и изненадващи неща?