Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (11)

Лекция X
Символиката в съня

Дами и господа! Установихме, че изопачаването в сънищата, което пречи за тяхното разбиране, е резултат от цензурата, насочена срещу неприемливите, несъзнавани желания. Но не сме казали, че тя е единственият фактор, на който се дължи изопачаването; и действително при по-нататъшното изследване на съня ще открием съучастието и на други моменти в този процес. Това ще рече, че дори цензурата да е изключена, пак няма да сме в състояние да разбираме сънищата, манифестираният сън пак няма да е идентичен с латентните мисли.

Този друг момент, който прави съня неясен, този нов принос за изопачаването откриваме, когато обърнем внимание на една празнина в нашата техника. Вече ви признах, че в някои случаи на анализираните наистина не им хрумва нищо във връзка с отделни елементи на съня. Вярно, това не е така често, както те твърдят; много пъти ни се удава чрез настойчивост да изтръгнем хрумване. Но все пак остават случаи, в които асоциирането отказва, а когато го предизвикаме принудително, не дава онова, което очакваме от него. Ако това стане по време на психоаналитичната терапия, то има особено значение, с което тук няма да се занимаваме. Но то се наблюдава и когато тълкуваме сънища на нормални лица или свои собствени. След като се убедим, че в такива случаи никакво настояване не помага, ние най-сетне ще открием, че тази нежелателна случайност винаги се появява при определени съновни елементи, и лека-полека ще съзрем една нова закономерност там, където отначало мислехме, че техниката ни по изключение отказва да функционира.

Така стигаме до изкушението да изтълкуваме сами тези „неми“ елементи на съня, да ги преведем със собствени средства. Очебийно е, че всеки път, когато се решаваме на такова заместване, получаваме задоволителен смисъл, а не посмеем ли да го направим, сънят остава безсмислен и несвързан. Натрупването на много сходни случаи вдъхва необходимата увереност на този първоначално плах наш опит.

Излагам всичко това малко схематично, но такова изложение е позволено за дидактични цели, още повече че нещата не са изопачени, а само опростени.

По този начин получаваме постоянни съответствия на цяла поредица съновни елементи съвсем както в популярните тълковници. А нали не сте забравили, че при асоциативната ни техника никога не се получават постоянни заместители на съновните елементи.

Веднага ще кажете, че този начин на тълкуване ви се вижда още по-несигурен и по-уязвим от предишния посредством свободните хрумвания. Но има и още нещо. След като сме събрали достатъчно такива постоянни заместители, започва да ни се струва, че тази част от сънотълкуването действително трябва да извършваме по собствено усмотрение, че тези елементи наистина са разбираеми без хрумванията на сънувалите ги. А откъде ние знаем значението им, това ще стане ясно във втората половина на изложението.

Такава постоянна връзка между съновния елемент и неговия превод наричаме символна, а самия елемент — символ на несъзнаваната съновна мисъл. Спомняте си, че когато изследвахме връзката между съновните елементи и тяхната същина, разграничих три вида отношения между тях — част от цялото, загатване и изобразяване. Тогава ви казах, че има и четвърти вид, но не го назовах. Той именно е въведеното тук символично отношение. С него са свързани много интересни въпроси, с които ще се заемем, преди да изложим специалните си наблюдения върху символиката. Тя е може би най-забележителната част от учението за сънищата.

Преди всичко, като имат точно определено значение, символите в известна степен осъществяват идеала на древното и на популярното съногадание, от което ние с нашата техника твърде много се отдалечихме. При известни обстоятелства те позволяват да тълкуваме съня, без да разпитваме сънувалия го, който и бездруго не може да каже нищо за символа. Ако познаваме най-честите символи, а заедно с това и личността на сънувалия, житейските му обстоятелства и преживяванията, предшестващи съня, често сме в състояние да изтълкуваме съня непосредствено, така да се каже, от прима виста. Такова майсторство прави горд тълкувателя и се харесва на клиента му; то приятно контрастира с усилната работа при разпитването на сънувалия. Но нека това не ви подвежда. Нашата задача не е да демонстрираме фокуси. Основаващото се на символите тълкуване не може да замести асоциативната техника или да й съперничи. То я допълва и носи полза само в съчетание с нея. А що се отнася до сведенията за психичната ситуация на сънувалия, трябва да имате предвид, че ще ви се налага да тълкувате сънища не само на познати хора, че обикновено няма да знаете нищо за събитията, подбудили съня, и тъкмо хрумванията на анализирания ще ви дадат сведение за това, което наричаме психична ситуация.

Забележително е още — също и с оглед на неща, за които ще стане дума по-късно, — че и символното отношение между съня и несъзнаваното беше посрещнато с най-яростна съпротива. Дори висококомпетентни и уважавани личности, възприели голяма част от психоанализата, тук отказаха да я следват. Това поведение е толкова по-странно, като се има предвид, че първо, символиката не е свойствена единствено на съня и второ, символиката в съня съвсем не е открита от нас, макар иначе психоанализата да не е бедна на изненадващи открития. За откривател на съновната символика, ако изобщо ще търсим началото й в ново време, трябва да се смята философът К. А. Шернер (1861). Психоанализата само потвърди неговите открития, като обаче съществено ги видоизмени.

Сега навярно искате да чуете нещо за същността на съновната символика и примери за нея. С радост ще споделя с вас онова, което знам, но трябва да ви призная, че познанията ни тук не са така големи, както ни се иска.

Същността на символното отношение е сравнението, но не някакво произволно сравнение. Ние подозираме, че то има специална обусловеност, но не можем да кажем в какво се състои тя. Не всичко, с което даден предмет или дадено явление са сравними, се явява като техен символ в съня. От друга страна, сънят не символизира какво да е, а само определени елементи от латентните мисли. Тоест тук има ограничения и в двете посоки. Трябва да признаем също, че засега понятието „символ“ не е строго определено, то се слива със „заместване“, „изобразяване“ и подобни, доближава се дори до загатването. При редица символи сравнението е близко до ума. Има обаче и такива, при които се питаме къде е общото, tertium comparationis^[1] на предполагаемото сравнение. Или го откриваме при по-внимателно разглеждане, или то наистина си остава скрито. Странно е още, ако символът действително е сравнение, че то не се разкрива чрез асоциациите, че сънувалият си служи с него, без да го познава. Нещо повече, той не иска да го признае, след като му е посочено. И така виждате, че символното отношение е особен вид сравнение, чиято основа още не сме разбрали напълно. Може би по-късно ще открием нещо повече за това непознато явление.

Не са много нещата, които се представят символично в съня. Човешкото тяло в неговата цялост, родителите, децата, братята и сестрите, раждането, смъртта, голотата — и още едно нещо. Единственото типично, тоест постоянно представяне на човешката личност като цяло е чрез къща — факт, установен още от Шернер; той дори е склонен да приписва на символа „къща“ първостепенно значение, каквото тя всъщност няма. Случва се насън човек да слиза по фасадата на сграда, понякога с удоволствие, понякога със страх. Гладките стени представляват мъжете, а тези с издатини и балкони, за които можеш да се заловиш — жените. Родителите се явяват в сънищата като император и императрица, цар и царица или други авторитетни лица; видно е, че тук сънят изразява голяма почит. По-малко внимателен е към децата, братята и сестрите; те се символизират от дребни животни, от насекоми. Раждането почти винаги се изобразява чрез някаква връзка с вода; човек скача във вода или излиза от нея, спасява някого от удавяне или сам намира спасение във водата, тоест отнася се към нея като към майка. Умирането се замества от заминаване, пътуване с влак, смъртта — от различни неясни, плахи загатвания, голотата — от дрехи и униформи. Виждате как границата между символичното изобразяване и загатване се размива.

Не може да не направи впечатление, че в сравнение с оскъдния брой на горепосочените символи обектите и темите от една друга сфера се изобразяват с извънредно богата символика. Това е сферата на сексуалния живот, гениталиите, половите процеси, половия контакт. Преобладаващото мнозинство от символите в съня са сексуални. Тук се забелязва странно несъответствие. Обозначаваните обекти са малко, а символите им — изключително много, тъй че всеки обект може да се изрази чрез многобройни, почти равностойни символи. Така при тълкуването се получава нещо, което среща всеобщо несъгласие. В противоположност на многообразието в сънищата тълкуването им е твърде монотонно. Това не се харесва на никого, но какво да се прави?

Тъй като за пръв път в тези лекции стана въпрос за сексуалния живот, длъжен съм да ви поясня как смятам да разглеждам тази тема. Психоанализата не вижда тук никакъв повод за забулване и намеци, не вижда причини да се срамува от заниманието с тази важна материя, смята, че е коректно и прилично да изрича нещата със собствените им имена, и се надява, че по този начин най-добре ще предотврати смущаващите странични мисли. Обстоятелството, че говоря пред аудитория от двата пола не променя тук нищо. Както няма наука ad usum delphini^[2], тъй няма такава и за невръстни девойчета, а дамите между нас със самото си присъствие в тази зала вече са дали да се разбере, че желаят да бъдат поставяни наравно с мъжете.

И така за мъжкия полов орган сънят разполага с редица символични изображения, при които основата на сравнението обикновено е твърде явна. Преди всичко за мъжките гениталии като цяло е символично свещеното число три. Най-забележителната и най-интересна за двата пола част от гениталиите — членът — се замества символично, на първо място, от неща, които наподобяват по форма, тоест дълги и стърчащи — бастуни, чадъри, прътове, дървета и подобни. Освен това от предмети, имащи с него общото свойство да проникват в тялото и да го нараняват: всякакви остри оръжия — ножове, ками, копия, саби, но също и огнестрелни — пушки, пистолети и особено подходящия по форма револвер. Нощните кошмари на девойките много често съдържат преследване от мъж с нож или огнестрелно оръжие. Това може би е най-разпространения случай на съновна символика, която сега без труд ще си преведете. Лесноразбираемо е и заместването на мъжкия член с предмети, от които тече вода — чешми, кани, фонтани, и с обекти, които могат да се удължават, като спускащи се надолу лампи, моливи с изваждащ се графит и т.н. Че моливите, перодръжките, пилите за нокти, чуковете и други инструменти са несъмнено мъжки сексуални символи, също се дължи на едно близко до ума възприемане на този орган.

Забележителното свойство на члена да се издига нагоре, което се проявява при ерекцията, води до символичното му представяне чрез балони, самолети, а напоследък и чрез въздушния кораб на Цепелин. Но сънят познава и друг, още по-изразителен начин за символизиране на ерекцията. Той прави от половия член същината на целия човек и кара самия него да литне. Нека не ви шокира, че познатите на всички, често така приятни сънища, в които човек лети, се тълкуват като резултат от обща сексуална възбуда, като ерекционни сънища. От известните психоаналитици П. Федерн отстрани всяко съмнение относно това тълкуване, а и широко хваленият заради неговия трезв ум Мурли Вулд, провел експериментите с изкуствено положение на ръцете и краката по време на сън, който е бил далеч от психоанализата, може би дори не е знаел за нея, достига в изследванията си до същото заключение. Недейте да възразявате, че и жените могат да летят насън. Спомнете си вместо това, че нашите сънища са реализации на желанията ни, а желанието да бъдат мъж, все едно съзнавано или не, е много често у жените. А че за жената е възможно да реализира това желание чрез същите усещания, както и мъжът, в това не ще се усъмни никой, който познава анатомията. Защото и тя притежава в гениталиите си един малък член, подобен на мъжкия, и този малък член, клиторът, в детството и в годините преди започването на полов живот играе дори същата роля, както големият член на мъжа.

Към по-малко понятните мъжки сексуални символи спадат някои влечуги и риби, преди всичко прочутият символ на змията. Защо шапката и палтото се използват по същия начин, наистина е трудно да се разбере, но тяхното символно значение е безспорно. Накрая можем да се запитаме дали заместването на мъжкия член от друг член, като крака или ръката, може да се нарече символично. Мисля, че това се налага от логиката и от съответствията при жените.

Женското влагалище се представя символично чрез всички обекти, които са кухи като него и могат да поемат неща в себе си. Това са шахти, ями и пещери, съдове и шишета, кутии, буркани, куфари, сандъци, чанти и др. Към тази поредица принадлежи и корабът. Някои символи са свързани повече с майчината утроба, отколкото с влагалището, например шкафове, печки и най-вече стаята. Символиката на стаята се доближава до тази на къщата, вратата пък символизира гениталния отвор. Но символи на жената могат да бъдат и някои материали, дървото, хартията и направени от тях предмети като масата и книгата. От животните трябва най-малкото да се споменат охлювът и мидата, от частите на тялото — устата като символ на гениталния отвор, от постройките — църкви и параклиси. Както виждате, не всички символи са еднакво разбираеми.

Към гениталиите трябва да се причислят и гърдите, които, както и по-големите заоблености на женското тяло, се изобразяват чрез ябълки, праскови, изобщо плодове. Гениталното окосмяване на двата пола в съня се описва като гора и храсти. Сложната топография на женските гениталии прави разбираем факта, че те много често се изобразяват като пейзаж със скали, гори и потоци, докато внушителният механизъм на мъжкия полов апарат води до символизирането му чрез всякакви видове сложни машини.

Заслужава да се спомене и още един символ на женския полов орган — кутийката за бижута; бижутата и скъпоценностите и насън са названия на любими хора; сладкишите често изобразяват сексуалната наслада. Половото самозадоволяване се замества чрез всякакви видове игра, включително и свиренето на пиано. Типични символи на мастурбацията са пързалянето и отчупването на клон. Особено забележителен символ е опадването или ваденето на зъби. То вероятно означава най-вече кастриране като наказание за мастурбацията. Специалните символи на половия живот в съня са по-малобройни, отколкото сме склонни да очакваме след всичко казано. Тук трябва да се споменат ритмични действия като танц, езда и изкачване, а също преживяването на насилие, например прегазване от кола. Освен това някои занаятчийски работи и, разбира се, заплашването с оръжие.

Не бива да си представяте използването и превеждането на тези символи като нещо прекалено просто. Тук се случват всякакви неочаквани неща. Трудно е за вярване например че в символичните изображения половете често не са строго разграничени. Някои символи означават полов орган изобщо, все едно мъжки или женски, например малкото дете, син или дъщеря. Друг път някой предимно мъжки символ може да се използва за женските гениталии и обратното. Това е неразбираемо за онзи, който не познава развитието на сексуалните представи у хората. В някои случаи тази двузначност на символите е само привидна; освен това най-ярките символи, като оръжия, чанти, сандъци, са изключени от бисексуална употреба.

Сега, като изхождам не от значението, а от символа, ще разгледам областите, от които най-често се вземат сексуалните символи, и ще добавя някои неща, особено с оглед на неразбираемата символика. Такъв неясен символ е шапката или покриването на главата изобщо, който по правило има мъжко значение, но понякога и женско. Палтото също означава мъж, може би невинаги във връзка с гениталиите. Имате право да попитате защо. Висящата вратовръзка, която не се носи от жени, е явен мъжки символ. Бялото бельо, изобщо бельото, е женски символ; дрехите, униформите заместват, както казахме, голотата, формите на тялото; обувката, чехълът са женските гениталии, вече споменахме масата и дървото като загадъчни, но несъмнено женски символи. Стълба, стъпала, стълбище и съответно ходенето по тях са безспорни символи на половото сношение. Като поразмислим, виждаме, че основата на сравнението е ритъмът на ходенето, може би също и нарастването на възбудата, задъхването при изкачването.

Вече отбелязахме пейзажа като изображение на женските гениталии. Планините и скалите са символи на мъжкия член; градината — чест символ на женската полова област. Плодът символизира не детето, а женската гръд. Дивите животни означават сексуално възбудени хора, а още и лоши нагони, страсти; цветята — женските гениталии и по-специално — девствеността. Не сте забравили, че цветовете действително са гениталии на растенията.

Стаята вече ни е позната като символ. Тук изобразяването продължава, като прозорците и вратите поемат значението на отворите по тялото. Отключването и заключването на стаята също е част от тази символика, а ключът, който отключва — несъмнен мъжки символ.

Ето това е част от съновната символика. Тя може както да се задълбочи, така и да се разшири. Но мисля, че казаното за вас е повече от достатъчно, а може би дори ви е възмутило. Ще попитате: нима наистина живея сред сексуални символи? Нима всички предмети, които ме заобикалят, всички дрехи, които обличам, всички неща, до които се докосвам, са само сексуални символи и нищо друго? Наистина има достатъчно поводи за учудени въпроси и първият от тях е: откъде всъщност знаем значението на тези символи, за които самите сънували ги хора не ни казват нищо или ни казват много малко?

Отговарям: от най-различни източници, от приказки и митове, от шеги и вицове, от фолклора, тоест от науката за нравите, обичаите, пословиците и песните на народите, от литературния и обикновения език. На всички тези места се среща една и съща символика и понякога я разбираме без нуждата от особени напътствия. Ако се спрем по-подробно на всеки от източниците, ще открием толкова сходства със символиката на съня, че напълно ще се убедим в нашите тълкувания.

Казахме, че според Шернер човешкото тяло много често се символизира в съня от къщата. Прозорците и вратите са входовете към телесните кухини, фасадите могат да бъдат гладки или с издатини за залавяне. Но същата символика се открива и в немския език, когато поздравяваме близък приятел с фамилиарното „стара къщо“, когато се заканваме да цапардосаме някого „по покрива“ или твърдим, че нещо не е в ред в горната му стаичка. В анатомията телесните отвори направо се наричат порти на тялото.

Това, че родителите се явяват в съня ни като императорска или царска двойка, на пръв поглед е изненадващо. Но то има съответствие в приказките. Нямате ли усещането, че множеството приказки, които започват с думите „Имало едно време един цар и една царица“, всъщност искат да кажат: „Имало едно време един баща и една майка“? Вкъщи на шега наричаме децата принцове, а най-голямото — престолонаследник. Царят сам назовава себе си баща на отечеството. Малките деца шеговито наричаме червейчета, жалостиво казваме: бедното червейче.

Да се върнем при символиката на къщата. Когато насън се хващаме за издатините на фасадата й, това не напомня ли известния народен израз за силно развит женски бюст „При нея има за какво да се хванеш“? И още народът казва в такъв случай: „Тя има много дърва пред къщи“, сякаш иска да ни помогне в тълкуването на дървото като женски, майчин символ.

Още нещо за дървото. Как този материал е станал символ на майчинското, на женското начало? Тук може да ни помогне сравнението между различни езици. Твърди се, че немската дума дърво^[3] произхожда от гръцкото δλη, означаващо вещество, суровина. Това е не съвсем редкият случай, когато наименованието за вещество изобщо е станало име на конкретно вещество. Има един океански остров — Мадейра. Така го нарекли португалците при откриването му, защото целият бил покрит с гори. На португалски мадейра значи дърво. Но нали забелязвате, че мадейра не е нищо друго, освен леко изменената латинска дума „материя“, която също означава вещество изобщо. Материя обаче идва от матер, тоест майка. Или материалът, от който е направено нещо, е сякаш майчиният дял в него. Следователно в символичната употреба на дървото за жената, за майката се е съхранило това древно схващане.

Раждането по правило се изразява в съня чрез връзката с вода; човек се хвърля във водата или излиза от нея, което ще рече — ражда или бива роден. Нека не забравяме, че този символ може да се обоснове по два начина от развитието на живите същества. Не само че всички сухоземни бозайници, включително предците на човека, са произлезли от водни животни — това е по-далечен факт, но и всеки бозайник, всеки човек прекарва първата фаза от съществуването си във вода — като ембрион в околоплодната вода на майчиното тяло — и при раждането си излиза от водата. Не твърдя, че сънуващият знае това, а че няма нужда да го знае. Той знае едно друго нещо, вероятно защото са му го казали в детството, но аз мисля, че дори то не е допринесло нищо за формирането на символа. В детството са му казали, че щъркелът носи децата, но откъде ги взема? От блатото, от кладенеца, тоест пак от водата. Един от моите пациенти, по онова време малък граф, като получил това сведение, изчезнал за цял следобед. Най-сетне го намерили на брега на езерцето край замъка, легнал по корем, с наведено над водната повърхност личице, усилено търсещ да види дечицата на дъното.

В митовете за раждането на героите, които О. Ранк^[4] е подложил на сравнително изследване (най-старият е този за цар Саргон от Акад^[5], около 2800 г. пр.н.е.), хвърлянето във водата и спасяването от нея играят решаваща роля. Според Ранк това са изображения на раждането; аналогични на тези в сънищата. Когато насън спасяваме някого от водата, ставаме негова майка или майка изобщо; в мита жената, която спасява детето от водата, се разкрива като истинската му майка. В един популярен виц питат хитрото еврейче коя е майката на Мойсей. То отговаря, без да се замисля: „Принцесата“^[6]. „Но не, казват му, тя само го е извадила от водата.“ „Тя твърди така“, отвръща то, с което доказва, че е намерило вярното тълкуване на мита.

Заминаването в съня означава умиране. И тук има обичай, когато детето запита за някой починал, да му се казва, че е заминал. Отново искам да възразя срещу предположението, че съновният символ произлиза от това обяснение в детството. Поетът използва същото символно отношение, когато говори за отвъдния свят като за неоткрита страна, от която никой пътник (no traveller) не се завръща.^[7] И във всекидневния език често говорим за последното пътуване. Всеки познавач на древните обичаи знае колко сериозно са гледали например египтяните на представата за пътуване в страната на смъртта. Запазили са се много екземпляри от „Книга на мъртвите“, която била поставяна до мумията като пътеводител за тази страна. Откакто гробищата се намират извън градовете, това последно пътуване на покойника е станало реалност.

Гениталната символика също не е нещо, което се среща само в съня. Сигурно всеки от вас е проявявал някога грубостта да каже по адрес на някоя жена „стара кутия“^[8], без да знае, че използва генитален символ. В Новия завет се казва: „Жената е крехък съд“. Свещените книги на евреите с техния така близък до поетичния стил са изпълнени със сексуални символи, невинаги разбирани правилно, и при тълкуването им, например в „Песен на песните“, се е стигнало до някои недоразумения. В по-късната староеврейска литература изобразяването на жената като къща, вратата на която представлява отворът на половия орган, е много разпространено. Например в случаите на липсваща девственост мъжът се оплаква, че е намерил вратата отворена. Масата като символ за жената също е позната на тази литература. Жената казва за мъжа си: „Аз му приготвих масата, но той я обърна“. Когато мъжът обръщал масата, се раждали сакати деца. Вземам тези примери от едно изследване на Л. Леви, издадено в Бърно: „Сексуалната символика в Библията и Талмуда“.

Че корабите в съня означават жени, ни убеждават етимолозите, според които думата кораб (шиф — б.пр.) първоначално е означавала глинен съд и е сродна с „шаф“ (каца, чебър, също и шкаф — б.пр.). Че печката е символ на жената и майчината утроба, се потвърждава от гръцката легенда за Периандър от Коринт и неговата жена Мелиса. Според Херодот тиранинът призовал духа на жена си, за да поиска от него някакво предсказание. За да докаже, че наистина е тя самата, жена му му напомня, че е сложил хляба си в студена печка — нещо, чийто смисъл само той можел да знае. В издадената от Ф. С. Краус „Антропофитея“, незаменим извор на всякакви сведения за сексуалния живот на различните народи, четем, че в една област на Германия за жената, която току-що е родила, казват: „При нея се е строшила печката“. Запалването на огън и всичко, свързано с него, е дълбоко пропито със сексуална символика. Пламъкът винаги е мъжкият член, а мястото на огъня, огнището — женският скут.

Ако сте се учудили, че женските гениталии често се изобразяват в съня като земна повърхност, то нека специалистите по митология ви кажат каква роля играе майката земя в древните вярвания и култове и до каква степен представите за земеделието се определят от тази символика. В съня жената се представя и като стая (нем. цимер — б.пр.), а в езика ни тя, освен фрау (жена — б.пр.) се нарича и фрауенцимер, тоест човекът се представя чрез предназначеното за него помещение. По същия начин говорим за Високата Порта, имайки предвид султана и неговото правителство; наименованието на древноегипетския владетел фараон означава „обширен двор“. (В стария Ориент дворовете между двойните градски порти са били място за среща, както пазарните площади в класическия свят.) Но аз мисля, че тези аналогии са твърде повърхностни като обяснение на символиката. По-вероятно ми се струва стаята да се е превърнала в символ на жената, понеже е помещение, в което се затваря човекът. Вече разкрихме това значение на къщата; от митологията и от поетичната реч трябва да приемем като други символи на жената града, крепостта, замъка. Този въпрос лесно може да се реши чрез сънищата на хора, които не говорят немски. През последните години аз се занимавам предимно с пациенти чужденци и доколкото си спомням, в техните сънища стаята също означаваше жена, макар да нямат такова съответствие в езика. Има и други данни за това, че символното отношение надхвърля рамките на езика, което впрочем твърди още старият изследовател на сънищата Шуберт (1814).^[9] Но сред моите пациенти нямаше такъв, който изобщо да не знае немски, тъй че трябва да предоставя това разграничение на психоаналитиците от други страни, които работят с пациенти, владеещи само един език.

Сред символите на мъжките гениталии няма такъв, който да не се среща в шеговития, вулгарния и поетичния език, поне у древните поети. Но тук се натъкваме и на нови символи, например различни инструменти, на първо място ралото. Ала със символизацията на мъжкото начало се доближаваме до една много обширна и много оспорвана област, в която, за да спестим време, няма да навлизаме. Ще отделя само няколко думи на числото три, обособяващо се като символ от останалите. Да оставим настрана въпроса дали то не дължи светостта си тъкмо на това символно отношение. Но изглежда несъмнено, че някои срещащи се в природата трисъставни предмети се използват в гербове и емблеми благодарение на символното си значение — например детелината. Трилистната френска лилия и необикновеният герб на два така отдалечени един от друг острова като Сицилия и Ман — три полупрегънати крака, излизащи от един център — би трябвало да са стилизации на мъжките гениталии. Рисунките на мъжкия член в древността са били смятани за най-силното защитно средство (апотропея) срещу злите сили и по същия начин в днешните наши муски за щастие лесно могат да се разпознаят гениталии или сексуални символи. Да разгледаме една колекция от такива предмети, които обикновено се носят като малки сребърни висулки: четирилистна детелина, прасенце, гъба, подкова, стълба, коминочистач. Четирилистната детелина замества истинския символ — трилистната, прасенцето е древен символ на плодородието, гъбата несъмнено символизира пениса — има гъби, които дължат името си в биологичната систематика на очебийната си прилика с мъжкия член (Phallus impudicus), подковата повтаря очертанията на женския генитален отвор, а коминочистачът, който носи стълбата, е включен в компанията поради това, че извършва при работата си манипулации, на които вулгарно се оприличава половият акт (вж. „Антропофитея“). Видяхме, че в съня неговата стълба е сексуален символ; тук ни идва на помощ и разговорният немски език, като ни показва как думата „качвам се“ се употребява в подчертано сексуален смисъл — „изкачване подир жената“^[10] и „стар катерач“. Във френския, където стъпало е la marche, намираме съвсем аналогичен израз за стар бонвиван — „un vieux marcheur“. Това навярно е свързано с факта, че при половото сношение на редица едри животни мъжкото трябва да се качи върху женското.

Отчупването на клон като символично изображение на мастурбацията не само се съгласува с вулгарните названия на този акт, а има и ред съответствия в митологията. Но особено забележително е изобразяването на мастурбацията, по-точно на наказанието заради нея — кастрацията — чрез опадане или изваждане на зъби, защото за него се открива съответствие в етнографията, което надали е познато на много от сънувалите такъв сън. За мен е несъмнено, че практикуваното от толкова много народи обрязване представлява еквивалент и заместител на кастрацията. А етнографията ни разказва, че някои първобитни племена в Австралия извършват обрязването като пубертетен ритуал (за празника на възмъжаването), докато други, съседни на тях, са въвели вместо този акт избиването на зъб.

С тези примери ще завърша изложението си. Те са само подбор; ние знаем повече по въпроса, а пък можете да си представите колко по-богат и по-интересен би бил подборът, ако беше съставен не от дилетанти като нас, а от истински специалисти по митология, антропология, езикознание, фолклор. Налагат се някои изводи, които не могат да бъдат изчерпващи, но ще ни дадат много материал за размишление.

Първо, изправени сме пред факта, че сънуващият свободно борави със символичния начин на изразяване, макар в будно състояние да не знае за него и да не го разпознава. Това е така удивително, както ако откриете, че вашата прислужничка разбира санскритски, макар да знаете, че произхожда от чешко село и никога не го е учила. Не е лесно да обясним този факт с нашите психологични понятия. Можем само да кажем, че познаването на символиката е несъзнавано, че принадлежи към несъзнавания душевен живот. Но и с това допускане не отиваме далеч. Досега се налагаше да приемем само съществуването на несъзнавани желания, такива, за които човек временно или постоянно не знае нищо. Но сега става въпрос за нещо повече, за несъзнавани знания, мисловни отношения и сравнения между различни обекти, които водят до редовно заместване на едни от тях чрез други. Тези сравнения не се извършват всеки път наново, те са дадени наготово, веднъж завинаги. Това се доказва от съвпадението им при различни лица, даже при различни езици.

Откъде идва знанието за тези символни отношения? В езика се съдържа само малка част от тях. Множеството паралели от различни области обикновено са непознати на сънуващите; ние също ги събрахме с големи усилия.

Второ, тези символни отношения не са нещо специфично за сънуващия или за съновната работа, чрез която се проявяват. Видяхме, че същата символика се използва от митовете и приказките, от народа в неговите пословици и песни, от разговорния език и поетичното въображение. Символиката представлява огромна област, съновната символика е само малка част от нея; дори не е целесъобразно да се подхожда към целия проблем от гледна точка на съня. Много от използваните на други места символи не се явяват или се явяват много рядко в него; а пък както видяхте, някои от съновните символи не се срещат във всички други области, а само тук-там. Създава се впечатлението, че имаме работа със стар, отмрял вече начин на изразяване, от които са се съхранили различни неща в различни области, някое само тук, друго само там, а трети, може би в леко изменена форма, на повече места. Тук си спомням фантазиите на един интересен душевноболен, въобразяващ си, че е открил „основен език“, от който всички тези символни отношения са остатъци.

Трето, сигурно ви е направило впечатление, че в споменатите други области символиката съвсем не е само сексуална, докато в съня символите почти изцяло изразяват сексуални обекти и отношения. Това също не е лесно за обясняване. Дали сексуални първоначално символи не са започнали по-късно да се употребяват другояче и дали не е в това причината другите видове изображения да са по-слаби от символичното? Явно, че на тези въпроси няма как да отговорим, ако се занимаваме само със съновната символика. Остава да предположим, че съществува особено тясна връзка между истинските символи и сексуалността.

През последните години получихме едно важно указание по този въпрос. Един езиковед, Х. Спербер (Упсала)^[11], който работи, независимо от психоанализата, издигна тезата, че сексуалните потребности имат най-голям дял за възникването и развитието на езика. Първоначално звуците са служели като апел към сексуалния партньор; по-нататъшното развитие на езиковите корени е съпътствало трудовите действия на първобитния човек. Тези действия са били извършвани съвместно, в ритъма на повтаряни думи. При това върху работата е бил пренесен сексуален интерес. Първобитният човек я правел поносима, разглеждайки я като еквивалент и ерзац на половото общуване. Така изговаряната при съвместната работа дума е имала две значения, означавала е както половия акт, така и приравнената към него трудова дейност. С времето тази дума е загубила сексуалното си значение и се е фиксирала върху труда. Поколения по-късно същото е ставало с нова дума, поела сега сексуалното значение и приложена после към нов вид трудова дейност. По този начин са се образували голям брой езикови корени, всичките със сексуален произход, но загубили впоследствие сексуалния си смисъл. Ако така екипираната теория е вярна, пред нас се открива нова възможност за разбирането на съновната символика. Става понятно защо в съня, който е запазил нещо от тези най-стари отношения, има толкова много символи на пола, защо оръжията и инструментите по принцип означават мъжкото начало, а материалите и изработеното от тях — женското. Символното отношение е в такъв случай остатък от старата идентичност на думите; неща, които някога са носили същото име, както гениталиите, сега се явяват техни символи в съня.

Но от съпоставките със съновната символика можете да си създадете представа и за характера на психоанализата, който я прави предмет на всеобщ интерес, на какъвто не се радват нито психологията, нито психиатрията. При психоаналитичната работа се създават извънредно много връзки с други хуманитарни науки, чието проследяване обещава изключително ценни данни — с митологията и езикознанието, с фолклористиката, народопсихологията и религиознанието. И сигурно ще ви се види естествено, че на психоаналитична почва беше създадено списание, посветено изключително на тези връзки — „Имаго“, основано през 1912 година, ръководено от Ханс Закс и Ото Ранк. Във всички тези връзки психоанализата засега повече дава, отколкото получава. Вярно, придобивката за нея е, че странните й резултати стават по-лесно достъпни, когато се открият и в други области; но като цяло психоанализата е, която предлага нови технически методи и гледни точки, плодотворни за тези области. Душевният живот на отделното човешко същество при психоаналитичното изследване ни разкрива закономерности, с чиято помощ можем да разрешим или поне да осветлим някои загадки от живота на човешките маси.

Впрочем аз още не съм ви казал при какви обстоятелства можем да проникнем най-дълбоко в предполагаемия „основен език“, в коя област се е запазило най-много от него. Докато не знаете това, не можете да оцените напълно значението на предмета. Тази област са невротичните заболявания, материалът й са симптомите и другите прояви на нервноболните, за чието изясняване и лечение е създадена психоанализата.

Четвъртият пункт се връща там, откъдето тръгнахме, и ни насочва отново по поетия вече път. Казахме, че дори ако не съществуваше цензурата в съня, той пак нямаше да е лесноразбираем, защото щеше да ни се налага да превеждаме символния му език на езика на нашето мислене в будно състояние. Тоест символиката е втори, независим момент на изопачаване в съня редом с цензурата. Близко до ума е да приемем, че за цензурата е удобно да използва символиката, защото тя води до същия резултат, до странност и неразбираемост на сънищата.

Дали при по-нататъшното изследване на съня няма да се натъкнем на още един момент, допринасящ за изопачаването, това скоро ще се види. Не искам обаче да напусна темата за съновната символика, без да отбележа още веднъж колко странно е, че тя срещна такава яростна съпротива сред образованите кръгове въпреки несъмнената разпространеност на символите в митовете, религиите, изкуството и езика. Дали вината не е пак във връзката със сексуалността?