Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (12)

Лекция XI
Работата на съня

Дами и господа! Овладеете ли цензурата и символизацията в съня, с това още няма да преодолеете напълно изопачаването, но ще можете да разбирате повечето сънища. Ще си служите с двете взаимно допълващи се техники, ще подтиквате сънувалия към хрумвания, докато стигнете от заместителя до същността, и ще замествате символите с познатото ви тяхно значение. Има някои несигурни моменти в тази процедура, за които ще поговорим по-късно.

Сега можем да се заемем с една задача, която по-рано се опитахме да разрешим без достатъчно средства — изучаването на отношенията между елементите на съня и същественото, което стои зад тях. Тогава установихме четири главни отношения: част от цялото, доближаване или загатване, символно отношение и пластично изобразяване на думите. Сега ще предприемем същото в по-голям мащаб, като сравним цялото манифестирано съдържание на съня с открития по пътя на тълкуването латентен сън.

Надявам се, че никога вече няма да смесвате тези две неща. Ако постигнете това, ще сте отишли по-далеч в разбирането на съня, отколкото навярно повечето читатели на моето „Сънотълкуване“^[1]. Нека още веднъж ви напомня, че работата по превръщането на латентния сън в манифестиран наричаме работа на съня. А противоположната работа, чиято цел е да стигне от манифестирания до латентния сън, е нашата тълкувателна работа. Тълкувателната работа се стреми да премахне извършеното от работата на съня. Сънищата от инфантилен тип, които са явни реализации на желания, също претърпяват известна съновна работа — превръщането на желанието в реално изживяване, а в повечето случаи — и на мислите в зрителни образи. Тук няма нужда от тълкуване, трябва само да се премахнат тези две трансформации. Допълнителните изменения чрез съновната работа в останалите сънища наричаме съновно изопачаване; то е, което трябва да бъде отстранено от нашата тълкувателна работа.

Съпоставянето на много разтълкувани сънища ми позволява да ви изложа в обобщен вид какво извършва работата на съня с материала на латентните негови мисли. Но моля ви, не очаквайте да разберете изцяло всичко. Това е просто кратко описание, което трябва да се изслуша спокойно и внимателно.

Първата функция на съновната работа е сгъстяването. Под това разбираме факта, че манифестираният сън има по-бедно съдържание от латентния, тоест представлява нещо като негов съкратен превод. Случва се сгъстяването да липсва, по правило обаче го има, много често в значителна степен. Никога не се среща обратното — манифестираният сън да е по-обемист и по-съдържателен от латентния. Сгъстяването се постига по следния начин: 1. Някои латентни елементи се изпускат напълно; 2. От някои комплекси на латентния сън в манифестирания преминава само малка част; 3. Латентни елементи, които имат нещо общо, в манифестирания сън се съчетават, спояват се в едно цяло.

Ако желаете, можете да запазите наименованието „сгъстяване“ за последната операция. Ефектите от нея се демонстрират особено лесно. Без усилия ще си припомните от ваши собствени сънища сливането на няколко души в един. Такава смесена личност има външния вид на А., облечена е като Б., прави нещо, характерно за В., а при все това ние знаем, че е Г. Разбира се, с това смесване се изтъква нещо общо за четирите лица. Освен хора могат да се смесват също предмети или местности, стига между тях да има нещо общо, което латентният сън иска да подчертае. Сякаш се образува ново, временно понятие, чието ядро е това общо нещо. По правило при тази операция се получава смътен, размит образ, както ако направите няколко снимки върху една и съща плака.

Изглежда, че за работата на съня тези смесвания са особено важни, защото се установява, че необходимите за тях общи черти преднамерено се създават там, където преди това не ги е имало, например чрез определен словесен израз на дадена мисъл. С такива сгъстявания и смесвания вече се запознахме, те участваха във възникването на някои говорни грешки. Спомнете си младия човек, който едновременно искаше да обиди и изпрати една дама. Има също вицове, чиято техника се свежда до такова сгъстяване. Но като оставим това настрана, може да се каже, че явлението е много необикновено и странно. Вярно, образуването на смесени лица в съня има своите аналогии в някои творения на фантазията ни, в които с лекота се съчетават компоненти, нямащи връзка в реалността, например кентаврите и други приказни същества от древните митологии или от картините на Бьоклин^[2]. „Творческата“ фантазия поначало не изнамира нищо ново, а само съчетава чужди една на друга съставки. Но необикновеното в работата на съня е следното: материалът, който тя има на разположение, са мисли, някои неприлични и неприемливи, но всички правилно формирани и изразени. Работата на съня превръща тези мисли в друга форма, а странното и неразбираемото е, че при това превръщане, наподобяващо превод на друга писменост или на друг език, се прилагат средствата на спояването и комбинирането. Един превод обикновено се стреми да спази съдържащите се в текста обособявания и да разграничи тъкмо сходните неща. Съновната работа, обратно, се стреми да слее две различни мисли, като търси подобно на вица многозначна дума, в която те да се срещат. Нека не настояваме веднага да разберем тази черта, но да я запомним, тъй като може да се окаже от голямо значение за разбирането на съновната работа.

Макар сгъстяването да прави съня непонятен, все пак нямаме впечатление то да е действие на цензурата. По-скоро сме склонни да го отдадем на механични или икономични моменти; цензурата обаче във всички случаи има полза от него.

Постиженията на сгъстяването могат да бъдат изключителни. Понякога то успява да обедини в манифестирания сън две съвършено различни мисли, тъй че да се получи привидно задоволително тълкуване, което въпреки това е погрешно.

И така работата на съня осъществява един крайно необичаен вид транскрипция на съновните мисли, не превод дума по дума или знак по знак, не и подбор според определени правила, както например ако се предадат само съгласните на думата, а се пропуснат гласните, нито пък представителство, когато няколко елемента винаги се заместват от един-единствен, а нещо съвсем различно и много по-сложно.

Втората функция на съновната работа е изместването. За него вече сме подготвени; знаем, че то изцяло е дело на цензурата. Двете му прояви са: първо, че латентният елемент се замества не със съставна част от самия него, а с нещо по-далечно, тоест загатва се; второ, че психичният акцент се премества от важен елемент върху друг, маловажен, така че сънят получава по-различен център и изглежда странен.

Загатването е познато и на мисленето ни в будно състояние, но в този случай то е различно. В будното ни мислене то трябва да е лесноразбираемо, а заместителят да е съдържателно свързан с онова, което изразява. Вицът също си служи със загатване, но изоставя условието за съдържателна връзка и я замества с необичайни външни асоциации като съзвучие или многозначност на думата. Той обаче запазва условието за разбираемост; ако не можеше да се измине без усилие обратният път от намека към същината, вицът би изгубил всякакво въздействие. А изместващото загатване на съня се е освободило и от двете ограничения. То има изцяло външни и съвсем далечни връзки с елемента, който замества, поради което е неразбираемо, а тълкуването му оставя впечатлението за несполучлив виц, изглежда насилено, изсмукано от пръстите. Защото целта на цензурата е именно да направи невъзможен обратния път от загатването към същината.

Изместването на акцента като средство за изразяване на мисълта е нещо безпримерно. В будното си мислене го допускаме понякога, с цел да постигнем комичен ефект. За да ви дам представа за объркващото впечатление, което то прави, ще ви припомня вица за селския ковач, който извършил престъпление, заслужаващо смъртно наказание. Съдът решил, че престъплението трябва да се изкупи, но тъй като ковачът бил един в селото и незаменим, а пък имало трима шивачи, то вместо него бил обесен един от шивачите.

Третата функция на съновната работа е психологически най-интересната. Това е превръщането на мислите в зрителни образи. Нека отбележим, че не всичко от съновните мисли претърпява такова превръщане; част от тях запазват и в манифестирания сън формата си на мисъл или знание, а освен това зрителните образи не са единствената форма, в която се превръщат мислите. Но все пак те са най-същественото в сънообразуването; тази част от работата на съня е, както знаем, втората по устойчивост, а вече се запознахме и с „пластичното изобразяване на словото“ в някои елементи на съня^[3].

Ясно е, че тази функция не е лека. За да добиете понятие за нейната трудност, представете си, че имате задачата да заместите политическата уводна статия на един вестник с поредица от илюстрации. Тоест трябва да се върнете от буквеното към изобразителното писмо. Споменаваните в статията лица и конкретни предмети лесно ще заместите с изображения и може би така ще се получи дори по-добре; трудностите ще дойдат, когато ще трябва да изобразите абстрактните думи и онези части от речта, които означават мислени отношения, като предлози, съюзи и подобни. При абстрактните думи бихте могли да си помогнете с различни хватки. Например да се постараете да предадете текста с други думи, които, макар да звучат по-необичайно, ще са по-конкретни и по-добре поддаващи се на изобразяване. После ще си спомните, че повечето от абстрактните думи са избледнели конкретни и затова колкото може по-често ще се възползвате от първоначалното им конкретно значение. Ще сте доволни например че можете да изобразите привързаността към някакъв обект чрез действително завързване за него^[4]. Така действа и работата на съня. При тези обстоятелства не бива да имате претенции за голяма точност на изображението. Ще трябва да извините съновната работа, задето представя толкова труден за изобразяване елемент като изневярата чрез счупване на кост^[5]. По такъв начин ще успеете да компенсирате донякъде неудобствата при заместването на буквите с образно писмо.

Но за изобразяването на онези части от речта, които означават мислени отношения — „защото“, „поради“, „обаче“ и т.н., — не разполагате с такива помощни средства; при превеждането на текста в образи те ще се изгубят. По същия начин при съновната работа суровото съдържание на латентните мисли се откъсва от обекти и дейности. Трябва да сте доволни, ако ви се удаде да загатнете по някакъв начин в образа отношения, които сами по себе си не са изобразими. Точно така съновната работа успява да изрази част от съдържанието на латентните мисли чрез формални особености на манифестирания сън, чрез неговата яснота или заблуденост, чрез разделянето му на няколко части и други подобни. По правило броят на частите, на които е разделен сънят, съответства на броя на главните теми, на поредицата от мисли в латентния сън; един кратък първи сън често представлява въведение или мотивировка към следващия го основен и подробен; второстепенният мотив от съновната мисъл се маркира в манифестирания сън чрез вмъкната сцена и т.н. Тъй че формата на съня съвсем не е без значение и сама по себе си изисква тълкуване. Няколкото съня през една и съща нощ често имат еднакво значение и говорят за усилие да се преодолява все по-добре дразнител с нарастваща сила. В единичния сън някой особено труден елемент може да се изобрази с „дубли“, с няколко символа.

При по-нататъшното сравняване на съновните мисли със заместващите ги манифестирани сънища ще научим ред неща, за които няма как да сме подготвени, например че безсмислието и абсурдността на съня също имат своето значение. Да, в този пункт противоречието между медицинското и психоаналитичното разбиране за сънищата достига крайна острота. Според първото сънят е безсмислен, защото в спящо състояние душевната дейност е лишена от всякаква критичност; според нашето сънят става безсмислен тогава, когато трябва да изрази съдържаща се в съновните мисли критика, преценката „безсмислено е“. Познатият ви сън за посещението на театъра (три билета за 1,5 флорина) е добър пример за това. Изразената в него преценка е: „Нямаше смисъл да се омъжвам толкова рано“.

При тълкувателната работа разбираме също какво съответства на така често споделяните от пациентите съмнения дали даден елемент се съдържа в съня или не. Обикновено на тези съмнения в латентната мисъл не отговаря нищо; те са изцяло резултат от цензурата и трябва да се схващат като не съвсем успешен опит за пълно заличаване на дадените елементи.

Едно от най-изненадващите открития е начинът, по който съновната работа третира противоположностите в латентния сън. Знаем вече, че съответствията в латентния материал претърпяват сгъстяване в манифестирания сън. С противоположностите се постъпва по същия начин, като особено често те се изразяват с един и същи манифестиращ елемент. Така че даден елемент от манифестирания сън, който има противоположност, би могъл да означава както самия себе си, така и тази противоположност или и двете заедно; едва тълкуването решава кой превод да се избере. По тази причина в съня не се среща отрицание, поне не еднозначно.

Тук много ни помага една аналогия с това странно поведение на съновната работа, откриваща се в развитието на езика. Според някои езиковеди в най-старите езици противоположности като „силно — слабо“, „светло — тъмно“, „голямо — 14:09 ч. 9.6.2018 г. обавим малко“ са били изразявани чрез една и съща коренна дума („Противоположният смисъл на първичните думи“)^[6]. Така например в староегипетския език кен е означавало едновременно силно и слабо. В говора недоразуменията при употребата на такива амбивалентни думи са били избягвани чрез интонацията и жестовете, а в писмената реч — чрез прибавяне на един така наречен детерминатив, тоест йероглиф, който не е бил изговарян. Кен в значението „силен“ се изписвало, като след буквения знак било добавено изображението на изправено човече; ако кен означавало слабо, следвал образът на небрежно клекнал човек. Едва по-късно чрез леки модификации на първоначалната дума се получават две означения за тези противоположности. Кен остава в значението „силно“, а „слабо“ става кан. Не само най-старите езици в последните си форми, а и много по-млади и дори някои от живите днес езици съдържат в изобилие остатъци от това старо двусмислие. Ще ви дам някои примери, взети от К. Абел (1884).

В латинския такива все още амбивалентни думи са altus (висок — нисък) и sacer (свещен — нечестив).

Като примери за модификацията на един и същи корен ще спомена clamare — крещя, clam — тихо, тайно; siccus — сух, succus — сок; а в немския Stimme — глас, stumm — ням.

При съпоставянето на сродни езици се открива изобилие от примери: английски — lock (заключвам), немски — Loch, Lücke (дупка, отвор); английски — cleave (разделям), немски — kleben (залепвам).

Английското without, всъщност „със+без“, днес се използва само за „без“; че with, освен значението на придаване е имало и значението на отнемане свидетелстват съчетанията withdraw — оттеглям се, отнемам, и withhold — отказвам, възпирам. Подобно е немското wieder.

В развитието на езика намира съответствие и още една особеност на съновната работа. В староегипетския, както и в други, по-късни езици, има случаи, когато за същото значение се използва обратният ред на буквите в думата. Такива примери в английския и немския са: Topf — pot (тенджера); boat — tub (лодка); hurry (бързам) — Ruhe (покой); Balken — Kloben, club (пън).

Между латинския и немския: capere — packen (опаковам), ren — Niere (бъбрек).

Подобни обръщания, каквито тук се извършват с отделната дума, в работата на съня се срещат под различна форма. Вече познаваме обръщането на смисъла, заместването му с противоположния. Освен това в сънищата се обръщат ситуации, отношението между двама души — както в „огледалния“ свят. Често насън заекът стреля по ловеца. Освен това се обръща поредицата на събитията, тъй че следствието се явява преди причината. И става като в лош театър, където героят най-напред пада и чак след това зад кулисите се разнася изстрелът, който го е убил. А има и сънища, в които целият ред на елементите е обърнат, така че при тълкуването последното трябва да се вземе за първо, а първото — за последно, за да се получи някакъв смисъл. От изследванията ни върху символиката на съня си спомняте, че влизането или падането във вода означава същото, което и излизането от нея — раждане, а изкачването по стълби — същото, каквото и слизането по тях. Очевидно е какви предимства носи за изопачаването в съня такава свобода на изображението.

Тези черти на съновната работа могат да се нарекат архаични. Те са присъщи и на старите изразни системи, езици и писмености и носят същите затруднения, за които по-нататък предстои да говорим.

И още нещо. Очевидна цел при работата на съня е формулираните словесно латентни мисли да се превърнат в сетивни, най-често зрителни образи. Но нашите мисли са произлезли от такива сетивни образи; първият им материал, първите им форми са били сетивни впечатления, по-точно — спомените за такива впечатления. Едва по-късно те се свързват с думи, които пък формират мисли. Следователно работата на съня извършва с мислите регресия, връща развитието им назад, при което отпада всичко, придобито в развитието от сетивни впечатления до мисли.

Ето това представлява работата на съня. Пред свързаните с нея явления интересът ни към манифестирания сън би трябвало да отстъпи на заден план. Но аз бих искал да отделя на него, който единствен ни е даден непосредствено, още малко внимание.

Естествено манифестираният сън загуби значението си за нас. Би трябвало да ви е безразлично дали е добре композиран или се състои от поредица несвързани сцени. Дори когато външната му страна е привидно смислена, ние знаем, че тя се е получила чрез изопачаване и че има толкова малко връзка с вътрешното съдържание на съня, колкото фасадата на една италианска църква с нейната структура и с плана й. В някои случаи тази фасада на съня също има значение, като разкрива важна съставна част на латентните мисли в малко изопачен или почти неизопачен вид. Но ние не можем да знаем това, преди да сме подложили съня на тълкуване и да сме добили представа за размерите на изопачаването. Подобно съмнение е валидно и в случаите, когато два елемента на съня изглеждат тясно свързани. В това може да се съдържа ценното указание, че техните съответствия в латентния сън също са свързани, но друг път наблюдаваме как свързаното в мислите бива разкъсано от съня.

По правило трябва да се въздържаме да обясняваме една част от манифестирания сън чрез друга, сякаш той е хармонично и прагматично образуване. Той по-скоро може да се сравни с брекчите, споени от различни скални отломки чрез свързващо вещество, така че образуваната картина не зависи от първоначалната форма на отломките. Действително част от съновната работа, така наречената вторична обработка, е предназначена да създаде от първичните резултати на съновната работа нещо цялостно, съгласувано поне в общи линии. При това материалът често се подрежда около един съвсем заблуждаващ смисъл, а тук-там, ако е нужно, се вмъкват нови моменти.

От друга страна, не бива и да се надценява съновната работа, да се очаква прекалено много от нея. Нейната дейност се изчерпва с изброените функции; нещо повече от сгъстяване, изместване, пластично изобразяване и вторична обработка на всичко това тя не умее. Когато в съня се срещат оценки, критичност, удивление, заключения, те не са резултат от съновната работа, много рядко са прояви на размишление над съня, а най-често са части от латентните мисли, преминали в манифестирания сън повече или по-малко видоизменени и приспособени към контекста му. Съновната работа не е в състояние да съставя и изказвания. С малки изключения изказванията в съня са съставени от чуто или произнесено предния ден, което е станало част от материала или от подбудителите на съня. По същия начин съновната работа не е способна и на пресмятания; когато такива се срещат в манифестирания сън, те обикновено са безсмислени поредици от числа, привидни сметки, които нямат смисъл и отново са само копия на сметки от латентните мисли. При това положение не е учудващо, че интересът скоро се отвръща от съновната работа и се устремява към латентните мисли, които прозират, повече или по-малко изопачени, през манифестирания сън. Не е оправдано обаче този обрат да стигне дотам, че латентните мисли да изместят изцяло съня в теоретичните разсъждения и твърденията, валидни само за тях, да се пренасят и върху него. Странно е, че откритията на психоанализата се използват по такъв погрешен начин. Сънят не е нищо друго, освен резултат от съновната работа, тоест формата, която тя е придала на латентните мисли.

Работата на съня е уникално явление, досега в душевния живот не е открито нищо подобно. Тези сгъстявания, измествания, регресивни превръщания на мислите в образи са новости, чието откриване само по себе си е вече достатъчна награда за усилията на психоанализата. А от аналогиите със съновната работа виждате какви връзки се очертават между психоаналитичните проучвания и други области, по-специално развитието на езика и мисленето. По-широкото значение на тези открития ще ви стане ясно едва когато се убедите, че механизмите на сънообразуването са образец за начина, по който възникват невротичните симптоми.

Аз самият разбирам, че още не можем да си съставим пълна представа за всички новопридобивки, които тези изследвания дават на психологията. Ще посочим само новите доказателства за съществуването на несъзнавани душевни актове — та нали латентните мисли са тъкмо такива — и неподозирано широкия подстъп към несъзнавания душевен живот, който ни обещава сънотълкуването.

Но вече е време да ви демонстрирам поотделно, чрез примера на различни кратки сънища, всичко онова, за което ви дадох обща представа.