Емил Лазаров
Тангото на живота (15) (Смарагдова рапсодия)

Рубин и смарагд

Почувствувах леко подръпване по крака. Несмело погледнах надолу.

Първо видях сините слънчеви очила, които само след миг тя закачливо свали и ме погледна от упор. Нямаше зъби, предните зъбчета липсваха, но това не й пречеше да ми се усмихне широко-широко и да ми се изплези.

Имаше син език.

Оскар в света на Смарагдовите хора на Оксана. Рубини в смарагдите.

Момиченцето сериозно ме погледна, усмихна ми се отново и внимателно започна да брои и да посочва с показалеца мен и себе си, явно със съзнанието, че подготвя кой да започне следващата игра:

— Ооооооoooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooo, маримаскумбаларискумбаларириуриучикчириануриюриюмам-бо!