Борис Младенов-Young
От нищото към вечността поел…

по Пенчо Славейков

От нищото към вечността поел

се спрях тук на земята да почина;

посрещнаха ме като скъп роднина

с целувки, с ласки за добре дошел.

 

Навред се чувствах свой, не като гост.

Издържаха ме — свърших медицина;

В любов и радост младостта ми мина,

заемах не един престижен пост.

 

О, колко бях щастлив, честит, благат!…

Същински земен рай бе тук живота,

напускам го с голяма неохота —

аз, гостът, се разделям с този свят.

 

И пак поемам път към вечността,

там него в спомени ще отнеса!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.