Борис Младенов-Young
Животът ни безследно си отива…

Животът ни безследно си отива,

но не като летлив природен газ,

в децата ни директно се прелива —

растат, отнемайки го те от нас.

 

И ний по висш закон сме го приели

от родните ни майки и бащи

а те — от тяхните… Тъй без предели

той е вървял, върви и ще върви.

 

И никога не свършва и не спира,

един умре ли, го заменя друг,

и подмладен отново триумфира,

и тържествува над смъртта — напук.

 

И не — животът, (с грешна сме представа),

отиваме си ний — той продължава!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.