Борис Младенов-Young
И таз година, също като лани…

И таз година, също като лани,

за Коледното дневно тържество

любезно болницата ме покани

отново да празнуваме ведно.

 

Гласът познат ми поясни оттатък,

че ме очаква целият отдел

и продължи след промеждутък кратък,

че винаги съм там добре дошел.

 

И докато пред милата дилема

се чудех редно ли е да приема —

не съм ли чужд след тригодишен срок!?

 

„We miss you all!“^[1] — ми рече тя накрая.

От куртоазия го каза, зная,

но ме размекна доводът й строг.

 

Сидни, Австралия — 2016 г.