Борис Младенов-Young
Като се срещна с нея, всеки път…

Като се срещна с нея, всеки път

широко тя ръцете си протяга

и бузи за целувки ми подлага,

а те под троен пласт от крем лъщят.

 

На тръгване, пак ни в клин, ни в ръкав,

ме сграбчва и в прегръдката си здрава

да я целувам пак ме принуждава…

Досадно нещо! И не съм ли прав

 

да смятам, че с подобен ритуал

се хората сбогуват при раздяла,

когато дълъг път им предстои

 

или е някой смъртно заболял…

Но всеки ден! Май тя е полудяла.

Ще й го кажа скоро vis-à-vis!^[1]

 

Сидни, Австралия — 2017 г.