Борис Младенов-Young
Два часа вече малкото дете…

Два часа вече малкото дете

играе, скача като на пружини

и както е вглъбено ми се чини,

че то едва ли някога ще спре.

 

Не се предава детското телце,

до този миг умора не показа

и буйната му стръв като „зараза“

и мен, артрозния старик, обзе.

 

Въобразих си, че с един подскок,

в игрите му, наглед достъпно прости,

ще мога да се включа с него в крак,

 

но болка, сякаш ме удари ток,

прониза престарелите ми кости

и аз се строполих на стола пак!

 

Сидни, Австралия — 2017 г.