Любен Каравелов
Свободата не ще екзарх

Пролет дойде и пиленце

по Балканът пее;

зеленее се тревица,

слива се белее;

а Мургаш е още черна,

като черна врана;

тя жалостно и печално

гледа към Балкана,

па му казва: „Ох, Балкане,

побратиме верни!

Темнее ми пред очите,

дните ми са черни!

Аз не мога и занапред

да търпя неволи

и да гледам как турчинът

детето ми коли;

аз не искам и занапред

мирно да робувам —

за свобода, за щастие

само да бълнувам…

Не вярвам аз, че калугер

ще спаси раята —

свободата не ще екзарх,

иска Караджата.“