Борис Младенов-Young
Сбогуване

На д-р Л. Ат.

Пристигнахме до къщния й праг.

Бях много затруднен, да си призная,

как деликатно да й пожелая

живот и здраве, да се видим пак.

 

Тя в своите деветдесет и пет

ме изпревари, крехка и болнава:

„Столетие недей ми пожелава,

за мен веч няма бъдеще напред!

 

Достатъчно се трудих и живях.

Постигнах всичко. И без жал и страх,

ще срещна края, както подобава.“

 

. . . . . . . .

 

Ще кажа ли и аз в подобен ден,

с изпълнен дълг и удовлетворен:

„Столетие недей ми пожелава!“

 

Сидни, Австралия — 2016 г.