Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от Словото)
II
Аз отидох в градът да продавам жито; а когато се върнах назад, то заварих голямо веселие: Продана годили, запив направили, а сватбата намислили да направят след две недели, после празниците. В това време бяха празниците-горещниците; а през тия празници не е добре човек ни да работи, ни да се жени, ни да се роди. Така барем казват бабите, а истина ли е, или не, аз не зная. Ихтиманският поп, дядо Кольо, казва, че през горещниците да работи човек не е грешно; а поп Недялко казва, че е грешно — кой ги дявол знае кой казва право и кой криво! После празниците всички отидохме на работа. Първан отиде на лозето да подвие и да подреже някои лози; а там го срещнал Хасан. Хасан беше вардар в нашето селце. Тоя Хасан беше арнаутин и твърде много обичаше чашката: ппропил беше всичките свои дрипи; останали му бяха само съдраната арнаутска фустанела, една стара арнаутска пушка, нож, един пищов и повече нищо. Дрипав, въшкав, гнусав, ала е дин-ислямин и ага и затова той знаял, че навсякъде ще да намери с какво да се прехрани. Агалъкът не е малка сила, мои братия! Тоя циганин видял Първана, дошел блзо при него, седнал на обкопът и извикал:
— Ей, гяур-пезевенк, ела тува море, Първане, море!
Първан оставил сърпът, с когото подрязвал лозите, отишел при Хасана и попитал го горделиво:
— Какво искаш, Хасане?
— Море ти дебела главо, кажи Продану да се не жени за Латинка! Не знае ли он, че е она моя посестрима? Не знае ли он, че я ке да я вземем и да я водим на мой вилает? Тако ми аллахот, я ке да му скинме главата от рамената! Он сака с мене да се бори и не ке да знае, че он е гявурин, а я съм османлия.
— Ако си османлия, то не си с рогове, а ти си човек, както и Продан. Насила ти не можеш да отнимаш чуждите момичета, защото сега вече е излязъл хатихумаюн и направен е танзимат.
— Танзимат! — повторил Хасан и плюйнал. — Танзимат! Ти знаем ли море, гявурино, ще е танзимат? Нищо повече вас не ке да бие, како ке да ви бие танзиматот. Царскиот танзимат ке да ви бие, да ви тепа, да ви краде и да ви прие кръвта. Не ке танзиматот да ви брани, не ке! Не се надейте море Първане, на хатипхумаянот! Вие хубаво знаете, че танзимат не може да буде между турчинът и гявуринът; вие знаете, че танзиматот е празна торба с орехи. „Дипсис киле, бош хамбар“, каже турчино. И кадиот, и пашата, и забитинот ке да чува Хасана, а Продана и дяволот не ке да го знае. Скоро кеме да видиме — хоке ли да ви брани хатихумаюнонт. Я ке да те научим една памет: вземи хатихумаюнот и никому не ке да донесе хаир, а само на халваджиите — да си гуждат у него халвата. А вие, Първанчо, малко трябва да се надеяте на танзиматите и на хатихумаюните. Знаеш ли, Първане, що казва турската книга? — „Гявурун дереси, османлънън даулу.“
— Зная — отговорил Първан, — а ти, Хасане, знаеш ли, че е вече настанало такова едно време, в което даулите ще станат тотмаци, а тотмаците — даули. Скоро ще да бъде това време! Ех!… твърде скоро това време ще да чукне на вратата ни и тогава знаеш ли, Хасане, що ще да бъде? — Ще да направим тъпани из дин-ислямските кожи и ще да тумкаме по тях Мохамедов марш. А кога дойде онова време, то аз щи да ти кажа, Хасан аго, що казва и българската книга: „Трай душо, черней кожо — в петък си благо яла!“ Харесва ли ти, Хасан аго, българската книга? Що мълчиш? Не харесва ти се, както ми се чини! Слушай, Хасане, ако не вярваш мене, то иди и попитай вашите молли и дервиши и тия ще да ти разкажат какво е във вашата и в нашата книга написано.
— Мълчи, гяурино, мълчи или, тако ми аллахот, ке ти отсечем главата. Иди кажи Продану да се не жени за Латинка, защото зло ке му буде.
И Хасан метнал пушката си на рамо, тръгнал къде гората и запял арнаутската песен:
Мома Мита, леле, болна лежи,
болна лежи, леле та ке умре
Никой Мита, леле, не веруе,
кой веруе, леле няма тува —
отишал е, леле, у Софию,
у Софию, леле, млад спахия,
да си бере, леле, спахилуко:
от момите, леле, герданите,
от момците, леле, ножовете,
от булките, леле, пошовете,
от бабите, леле, костурите.