Борис Младенов-Young
Дежурствата ми често бяха тежки…

Дежурствата ми често бяха тежки,

но най-последното от тях бе ад;

в безсънна нощ, буквално на пребежки

прескачах от един на друг креват.

 

Затрупваха ме с всякакви проблеми,

не ме оставиха за миг да спра —

канюли, ЕКГ-та и системи,

влошени болни… — чак до сутринта.

 

Като капак на всичко, най-накрая

с два exitus’a^[1] свършихме в едно

дежурство — туй до днес не е било!

 

След тази тежка нощ да си призная,

в мен трезво заговори старостта

и спрях завинаги да дежуря!

 

Сидни, Австралия — 2017 г.