Борис Младенов-Young
Щом с тъмен плащ в небесните простори…

Щом с тъмен плащ в небесните простори

нощта закрие слънцето над нас

и тайнствен свят вратите си разтвори,

осеян със звезди като елмаз,

 

утихват болничните коридори,

за сън и свят покой настава час,

престава всичко живо да говори,

тук-там едва се чува стенещ глас.

 

Но в тази тишина със стъпки неми

работи персоналът до зори,

прелива кръв, лекарства във системи,

бутилки^[1] и монитори следи.

 

Във болничните бели коридори

животът със смъртта безспир се бори!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.