Борис Младенов-Young
Часовникът мълчеше полубуден…

Часовникът мълчеше полубуден,

стрелките му потрепваха едва.

Поглеждах ги тревожен и възбуден —

безкрай се очертаваше нощта.

 

От оживената родилна зала

долавях шум, неясни гласове…

Но сякаш че измина вечност цяла,

а детски глас не чух да изреве.

 

Дали в моментна дрямка бях унесен,

внезапен детски плач раздра покоя

и сякаш хор от ангели запя

 

най-нежната и най-омайна песен!

Роди се нов живот, по-скъп от моя —

най-милата, най-сладка дъщеря!

 

Сидни, Австралия — 2017 г.