Борис Младенов-Young
Щом нощ настъпи, мрак града покрива…

Щом нощ настъпи, мрак града покрива,

потъват в сън отрудени души,

луната лее светлина сънлива,

приспивни древни приказки шепти.

 

Но болницата нощем не заспива.

И делници са празничните дни;

тук в нея персоналът не почива —

неспирен денонощен труд кипи.

 

И всеки миг е битка величава,

двубой между живота и смъртта;

един умира, друг се подобрява…

 

Отеква детски плач, ехти гълчава,

нов гражданин дошел е на света —

непобеден животът продължава!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.