Борис Младенов-Young
Разцъфне в парка нежен цвят…

На Н.

Разцъфне в парка нежен цвят —

        самата красота!

Смъртта към него с алчна жад

        протегне пипала.

 

Подухме вятър, лъхне хлад,

        попари го слана

или нехайно момък млад

        го стъпче със крака.

 

И теб, девойко — чуден цвят,

        те дебне болест зла,

след месец–два живот нерад

        ще те прекърши тя.

 

Загива всичко в този свят,

        изчезва без следа —

девойка дивна, нежен цвят

        и всяка красота!

 

София, 1986 г.