Борис Младенов-Young
Достигнах пенсията, остарях…

Достигнах пенсията, остарях.

Приключих с лекарската кариера,

а все ги виждам, сякаш беше вчера —

не избледнява споменът за тях.

 

Дечица чисти, без вина, без грях,

с очи, в които се чете химера,

че брод през болестта им ще намеря

и пак ще има песни, волен смях!…

 

Не го съзнават, че се борят с враг,

като джуджета с мощни великани

и само някои от тях — избрани,

ще стигнат до спасителния бряг.

 

И днес от тази вяра и надежда

духът с оптимизъм се зарежда.

 

Сидни, Австралия — 2016 г.