Борис Младенов-Young
Като олово споменът за тях тежи…

Като олово споменът за тях тежи —

пред себе си ги виждам. И в съня си даже.

Не може ужасът в невръстните очи

да се опише с думи, ни да се разкаже.

 

Един въпрос напира в погледа им ням:

„Защо на нас се падна тази орисия?!“

Не зная отговора, но и да го знам,

сърце не би ми дало да им го разкрия.

 

Безмилостна, жестока беше болестта.

Лечението — изпитание голямо.

Направих всичко мъките им да смекча

и в тежкия двубой утеха виждах само

 

в това, че изпълнявах своя дълг свещен

и нямаше по-вещ, по-опитен от мен!

 

Сидни, Австралия — 2013 г.