Борис Младенов-Young
Цял ден безспир и почивка…

На медицинската сестра Ст.

Цял ден безспир и почивка

влизаш ти час подир час;

с ангелски мила усмивка

грижи полагаш за нас.

 

Туй е усмивка уловка —

крехката нежна ръка

носи голяма спринцовка

с дълга дебела игла.

 

„О-ох!“ — жално-милно простене

някой убоден болник.

Скоро ще дойдеш при мене,

младия страдащ войник.

 

Ала аз храбро посрещам

страшната дълга игла —

болката хич не усещам

с твойта усмивка добра!

 

София, Военна болница — 1959 г.